Продуцентът Марио Марков: В Папуа все още господстват магьосници и шамани

Учени, генетици и антрополози потвърдиха, че жителите на остров Папуа Нова Гвинея са от изчезнал човекоподобен тип, с гени, наследени от меланезийско ДНК. Животът там е обвит в мистерия. Това е и мястото, където изчезна безследно Майкъл Рокфелер, потомък на най-богатия род в света. И тъй като темата е много любопитна, ще ви срещнем с Марио Марков, продуцент и сценарист, който се завърна от Папуа в навечерието на 2024 г. Там с режисьора Панталей Цанков снимат документален сериал с главен герой избягалия от България преди повече от 50 години Любо, който се препитава с лов на крокодили, като златотърсач и търсач на несметни изчезнали съкровища...

- Марио, как се озовахте с Панчо Цанков в Папуа Нова Гвинея, тя се намира точно от другата страна на земното кълбо?

- С Панчо сме екип от много години. И двамата сме кадри на “Филмова студия Време”. Започнахме работа по едно и също време като асистенти и често бяхме в един снимачен екип. После пътищата ни се разделиха. Той спечели много награди като режисьор на различни международни фестивали и след промените стана зам.-министър на културата.

Аз пък създадох филмова агенция и така, докато аурата на Любо - Крокодила не ни събра пак в общ проект.

Нестандартната му личност, съчетала в себе си ум, интелект, дързост и неукротим стремеж към свободата, ни плени.

Запознах се с Любо по време на снимките на сериал за Големия бариерен риф в Австралия през 1994 г. и оттогава съм му голям фен. По-късно заедно с Панчо заснехме документален филм за живота му - “Дългият път на Крокодила”.

Атмосферата на папуаската екзотика ни грабна и още преди 13 години си обещахме да направим сериал за необикновения български златотърсач. Междувременно успях да напиша книга по неговата история.

Това е разказ за духовното търсене и че ако истински вярваш, нищо не може да те спре

Разказ за посланието в очите на крокодилите, за приемането на самородното злато като божествена енергия, а не като дрънкулка за задоволяване на собственото его. И така, потеглихме натам...

- Безспорно си преживял много, какво беше първото, което видя там, все пак пътувал си много по света?

- Първото впечатление след допира ми с Папуа Нова Гвинея е страховитото изражение на местните жители. Папуасите са с тъмна кожа, като африканци, но лицата им са ужасяващо грозни. Там от хиляди години са живели капсулирани в племето си, воювали са помежду си за вода и територии и са били безмилостни към врага.

Този затворен живот е довел до израждане на поколенията и до тези страховити черти

Племената говорят на повече от 800 езика и не се разбират помежду си. Обичаите им са езически и неразбираеми за белия човек. Като се добави, че са били човекоядци, кръвта ти се смразява.

- Все пак светът се глобализира, още ли е толкова диво?

- Въпреки развитието през последните години, още с влизането в страната европеецът се озовава в един непривичен за него свят. Времето тече със стотици години назад. Извън градовете няма пътища, изключвам реките. Селцата са малки, а мангровите гори - обширни и гъсти. Папуасите са страшни за нашите представи.

В миналото в планинските племена никой младеж не можел да се ожени, ако не донесе човешка глава от вражеско племе. Тръпки ме побиват, че и главичката на малко дете е вършила същата работа като главата на пълнолетен воин. За щастие, уж канибализмът е останал в историята. Последният документиран случай е от средата на миналия век, но не е доказано точно какво е станало. Обърнало се кануто на Майкъл Рокфелер. Изчезнал, а гидът му се спасил.

- Какво е типично за племенния живот?

- Освен със златните залежи, Папуа е известна с т.нар. “мъжки къщи”. Това е място за взимане на важни за племето решения. Няма папуаско село без такава къща. Вътре влизат само мъже, правят се заклинания и се викат духове. Под всяка носеща колона е заровена глава на воин от вражеско племе.

Не може да се построи “мъжка къща”, без да има череп отдолу, и това е “проблем” в по-ново време

Още при предишното ни пътуване, спускайки се по река Сипик, попаднахме на древен обичай на племето Курого, изпълняван в “мъжка къща”. Това бе най-големият дървен храм, който видяхме в Папуа. В средата на огромната му зала лежаха два впечатляващи барабана, издълбани от корубите на гигантски дървета. Между тях - статуите на боговете на племето - Орел и Крокодил.

Маскирани и нашарени папуаси седяха върху високи дълги пейки и не спираха да си клатят краката във въздуха. Навсякъде висяха дървени маски. За друг бял човек не знам, но българин не бе пристъпвал досега в този храм. Гордея се с това, че го видяхме с очите си!

На момчетата, навършили 16, позволяват да влязат в “мъжката къща”. Там в продължение на няколко месеца ги посвещават в обичаите на племето. Обучават ги да спазват традициите на Корого, да танцуват и да се бият с другите племена. Накрая, когато са готови да станат мъже, им изрязват парчета от кожата на гърба със счупена мида. После посипват раните
с пепел от горящ огън

Правят го, за да може като зараснат, гърбът им да прилича на излежаващ се на брега крокодил. Ако младежът не издаде стон по време на обреда, вече е истински мъж. Може да влиза в “мъжката къща”, да воюва и да се жени. Ако не издържи, остава да се яви на “кастинг” чак на следващата година.

Режисьорите

- Любопитно ми е как се вписа там, с душа на поет, а и какъвто си рус и бял, сигурно за тях си бил доста екзотична птица?

- Въпреки първоначалния стрес постепенно свикнах с жегата и комарите. Опитах от сейгото и пушената риба. Разбирах се с шаманите и добрите духове ми станаха приятели. Заплених се от магията на един народ с много различни езици, но със сърце като моето. Народ, събуждащ се от историята и загледан в бъдещето. Седях на брега на реката и мислех - колко ли години още трябва да минат, за да се доближат папуасите до модерния начин на живот, и заслужава ли си да го правят изобщо!?

И докато търсех отговора, някаква сила ме накара да погледна нагоре. Там, в короната на сейгова палма, голям бял папагал беше захапал с човката си... лъскав кен кока-кола и невъзмутимо го надигаше с единия си крак, докато го изпи...

- Знам, че имаш богато въображение, но опасни ли са папуасите наистина?

- Канибализмът е официално забранен от 60-те години на миналия век, но Папуа все още носи мрачната слава на земя на човекоядци. Хората там продължават да вярват в духове и заклинания. Говори се, че в отдалечените племена по високите планини все още се практикува. Последният известен случай е със сина на вицепрезидента на САЩ Рокфелер, но и тогава, въпреки огромната по мащабите си издирвателна акция, нищо не се е доказало. Той е изчезнал след преминаване на река с кану с папуасец. Лодката се обръща и повече нищо не се знае за него, въпреки че придружителят му се е спасил.

Може да е станал жертва на канибали, а може и да е нападнат от голям крокодил или бикова акула.

- Вярно ли е, че шаманите могат да омагьосват?

- В Папуа всяко племе има шаман. Главният е магьосникът, който “може всичко”. Славата им се носи и всички се страхуват от тях. Те са връзката на обикновения папуас с отвъдното. За способностите им се носят легенди, но няма веществени доказателства, че вършат чудеса или поне аз не видях такива. Все пак имахме едно наум при контакта с тях.

- Значи наистина тяхното битие е недокоснато от цивилизацията?

- В отдалечените планини традициите се пазят, дори и най-жестоките, като да речем тази, че годеникът трябва да занесе на бащата на бъдещата си булка... отрязана глава на мъж от съседно племе!

Като оставим това настрана, има много забавни истории, които съпровождат снимането на филма ни за Любо Крокодила.

Няма да забравя една случка, която въпреки негативния привкус, ме кара да се гордея. Заедно с част от племето, населяващо територията, отивахме на снимки до река в джунглата и трябваше да преодоляваме различни препятствия. Малко преди да пристигнем, при спускането на един сериозен наклон към коритото й, се подхлъзнах и паднах. Изправих се и пак се озовах на земята! Разбрах, че съм на края на силите си и помолих оператора Георги Кръстев да слезе долу без мен. После, като се върнаха, ме гледаше с някакво страхопочитание и каза: “Племето реши, че тази местност отсега ще се казва “Където Марио се отказа”.

- Знам, че готвите поредица от 6 серии? Кога се очаква да завършите снимките?

- В момента всеки ден сме в студията, гледаме заснетия материал. Командировката бе съпроводена с доста трудности. Още преди да влезем в страната, се забавихме на границата. Оказа се, че компютърът в консулството на Папуа Нова Гвинея в Джаяпура е повреден и останахме в индонезийската страна на острова цели десет дни. Това, заедно с дългото пътуване и започналия дъждовен период, ни попречи да заснемем целия сценарий. Сега подготвяме още едно пътуване. Разбира се, всичко отново опира до пари, но се надяваме, че ще успеем да осигурим спонсори, които да помогнат.

Очакваме Любо в София в края на март. Заедно трябва да минем по следите на неговото бягство през 1970 г. по времето на “Желязната завеса”. Както и пътят му до лагерите за политически емигранти от България до лагера в Италия. Историята е много интересна и обещава един завладяващ разказ. Надяваме се на успех.

Паулина БОЯНОВА
Снимки личен архив

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук