Продуцентът на “Мис Национален отбор” Маги Вълчанова: Не се навирам в бизнеса на Страхил Гановски!
Нямам интерес към лиценза за „Мис Свят”
Продуцентът на конкурса “Мис Национален отбор” Маги Вълчанова е манекенка и модел, носителка е на титлата „Мис България Вселена 2000“, талисман на националния ни отбор по футбол в Португалия през 2004 г.
<br /> Вълчанова е основател и директор на „Face to face“- България. Сдружението е реализирало редица кампании и проекти за превенция трафика на хора и е подпомогнало финансово десетки деца от социални домове. Фондацията получава подкрепата на Мария Илиева, Софи Маринова и рапъра Устата.<br /> <br /> Омъжена е за бизнесмена Румен Георгиев, син на легендарния финансист от 80-те и 90-те години и “червен” депутат Румен Георгиев. Имат две деца – Румен и Андрей. <br /> <br /> <br /> <em>Маги Вълчанова вдига завесата единствено пред “ШОУ”около подготовката на тазгодишното издание на конкурса “Мис Национален отбор” и разкрива любопитни подробности от личния си живот.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Маги, за трети път ще организираш конкурса „Мис Национален отбор”? Как да ви различим от множеството “производители” на миски у нас? </strong><br /> - Стремим се да сме различни. Някои смятат, че ние се опитваме да изместим конкурса “Мис България”, но това категорично не е вярно. “Мис България” е титла с над 40 години история. Нашата цел е друга. <br /> <br /> В конкурса “Мис Национален отбор” ние търсим личностни качества. Една от трите победителки представя България на конкурса “Мис Вселена”, което е един допълнителен стимул. И трите имат ангажимент към националния отбор, на който са определени да бъдат талисман – да посрещат в национална носия отборите гости на летището, да поливат вода за късмет на своите национали, да промотират българските традиции. По време на мачовете са около терена. Само на футболни мачове не ги пускат на терена, а са в публиката, но пак камерите ги намират, феновете се снимат с тях. Първата “Мис Национален отбор” по футбол яздеше и много ми се искаше <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да влезе на кон като Райна княгиня на стадиона <br /> </strong></span><br /> и да мине да поздрави публиката. Но се оказа, че на Националния стадион “Васил Левски” не допускат коне! Докато талисманът на националния отбор по волейбол си е непрекъснато на терена, обикаля около играчите и е с крила - в бяло, зелено и червено. Една от миските пък изпя химна на терена при един волейболен мач. <br /> <br /> <strong>- Кой определя кое момиче, на кой отбор ще бъде талисман? <br /> </strong>- Журито. На първия „Мис Национален отбор“ Виктория Колева искаше да стане талисман на футболния отбор, а пък Тереза Райкова искаше да е лице на волейболния ни тим. В крайна сметка обаче се случи точно обратното. Виктория замина за Олимпиадата в Лондон, където нашите волейболисти се класираха на четвърто място. Аз я придружих в Англия, а тези 12 дни бяха уникално преживяване и за двете ни. Виктория предизвика огромен интерес с крилата в бяло, зелено и червено. Една американска телевизия взе интервю от нея. Тогава се видя, че към този проект има интерес. Нейната наследничка Ваня Запрянова пък придружи отбора на Световното първенство по волейбол в Полша, като също предизвиква голям интерес, а снимките й се появиха в много чужди вестници.<br /> <br /> <strong>- Как реши да правиш подобен конкурс?<br /> </strong>- Идеята ми се роди през 2004 г, когато <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз бях неформален талисман на националния отбор по футбол </strong></span><br /> <br /> <br /> и го придружих на Европейското първенство в Португалия. Тогава пътувах сама и се присъединих към част от феновете. В Португалия обаче намерих много приятели и всичко, което ми се случи на Евро – 2004, ме накара да се замисля дали да не превърна тази идея в едно бизнес начинание.<br /> <br /> Успях да я реализирам осем години по-късно – през 2012 г. След като се върнах от Евро - 2004, положих много усилия да организирам риалити формат за избора на талисман на националния ни отбор по футбол. След това към него добавих и други два колективни спорта, значими за нашата страна – волейбол и баскетбол. За съжаление обаче тогава идеята ми остана нереализирана. През 2012 г. обаче БНТ ме подкрепи и така успях да осъществя проекта „Мис Национален отбор“ за първи път, а риалити формата, като част от селекцията за избор на талисмани за трите отбора - футбол, волейбол и баскетбол - успях да реализирам през втория сезон на 2014-а.<br /> <strong><br /> - Докъде стигна с подготовката на тазгодишния конкурс?</strong><br /> - Мандатът на една Мис Национален отбор е 2 години. Тази година правим конкурса, за да има нови талисмани на нашите национали по футбол, баскетбол и волейбол за квалификациите за Световното по футбол в Русия през 2018 г. <br /> <br /> Сега правим предварителния кастинг, по време на който се записват момичета с интерес да станат Мис Национален отбор. След това предстои същинският кастинг през юни, финалът ще бъде вероятно през септември, който обикновено се излъчва по някоя от телевизиите и жури прави подбора. Досега по концепция винаги е имало риалити част, в която сме показвали как обучаваме момичетата в тренировъчния лагер. В него момичетата получават информация за спорта. Въпреки че сме имали миска, която е атлетка с 40 титли. Но повечето момичета са се явили просто защото са хубави и практикуват фитнес. Момичетата получават информация и за трите отбора, на които ще се борят да станат талисмани – кои са играчите, кои са резервите, кои са треньорите, за историята им. Когато едно момиче стане Мис Национален отбор, получава допълнително обучение. Вече на сън да ги бутнат победителките знаят списъците на отборите, кой отбор кога ще играе, всички подробности. Аз не ги знам, но те ги знаят.<br /> <br /> Тази година няма да има тренировъчен лагер. Така че от кастинга ще преминем към големия финал. В журито участват само бивши спортни легенди и настоящи изявени спортисти. Преди две години министърът на спорта Свилен Нейков беше патрон на журито. На финала се явяват най-добрите 16 момичета, от които журито избира 3. Победителките са равни по статут. Талисманите много добре се приемат от публиката, тя ги смята за част от отбора. Спортът става все повече шоу и конкурсът “Мис Национален отбор” подкрепя именно идеята да бъде по-забавно и по-приятно на публиката.<br /> <br /> <strong>- А кой определя кое от момичетата отива на конкурса “Мис Вселена”?<br /> </strong>- Определям го аз, тъй като аз съм лицензиант на правата. Може би тази година ще отидат две от момичетата. Догодина може да реша и да не вземам лиценза.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цената на лиценза за “Мис Вселена” не е малка <br /> </strong></span><br /> Притежавам го от две години. Миналата година на него се яви първата Мис Национален отбор Радостина Тодорова, на която служебно дадох титлата “Мис Вселена - България”. Критериите на двата конкурса се припокриват, няма нужда да правя два, за да изпратя момиче, което да представя България. Радостина се прочу покрай грешката на водещия Стив Харви с името на победителката. Според мен това си беше чист пиар, но добре се получи, пък и ние се прочухме покрай намесата на Радостина, която извика на филипинката: “Върви, върви си вземи короната!”<br /> <br /> <strong>- Само за пари ли става въпрос при този лиценз? Който дава едни пари, го получава, или има и други изисквания?<br /> </strong>- Получих лиценза по много интересен начин. Миналата година ми звъннаха от офиса на “Мис Вселена” в Ню Йорк, тъй като аз самата съм представяла България на този конкурс през 2000 година. Оказа се, че търсят нов лицензиант и някой от България ме е препоръчал. Казаха ми, че много се радват, че толкова се е развил техен участник. Отговорих: “Да, защо не, но нека ви отговоря по-късно, защото аз не правя конкурса “Мис България”. Обясних им какво представлява моя конкурс и те казаха: “О`кей! Ние сме съгласни да работим по този начин!” Дадоха ми конкурса за 2015-а. Тази година нямаше конкурс “Мис Национален отбор”. И от конкурса предишната година избрах да е Радостина Тодорова, защото тя е с най българска красота и освен това... нейната татуировка беше най-малка! Другите ми момичета са толкова татуирани, а на такъв конкурс като “Мис Вселена” не можеш да отидеш така. А това не е забранено по критериите на “Мис Национален отбор”.<br /> <br /> На някои хора не им хареса, че аз съм новият лицензиант на “Мис Вселена”, но това си е чиста злоба. Аз съм много партньорски ориентирана, нямам проблем да си сътруднича с когото и да било. Но те имат проблем да си партнират с мен. Нямам никакъв интерес към “Мис Свят” на Страхил Гановски, “Мис Вселена” и “Мис Национален отбор” са ми предостатъчни. А в крайна сметка, аз съм била на “Мис Вселена” благодарение на неговия лиценз през 2000 година! Така че, аз го уважавам, той е най-старият лицензиант, но греши като смята, че аз съм се навряла в бизнеса му. Просто “Мис Вселена” ме поканиха. Никога не съм искала да се навирам в чуждия бизнес, но явно го направих без да искам.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Дълги години се занимаваше с превенция на трафика на хора в сдружението ти „Face to face“. Има ли случай с “бяла робиня”, който никога няма да забравиш?</strong></span><br /> - Има такъв случай. Дори „Face to face“ стана продуцент на игрален филм по него, “Открадната светлина” с режисьор Майкъл Кори Дейвис, който спечели първа награда на “Холивуд филм фест” през 2005 година. Ролята на момичето във филма изигра Виолета Марковска. Тя беше на 16 години и спечели награда за най-добра млада актриса.<br /> <br /> Това е историята на едно момиче на 13 години, което е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>продадено от осиновителите си в Холандия като проститутка <br /> </strong></span><br /> Тя успява да се спаси, а е и бременна. Скача от втория етаж на жилището, в което са я държали. Срещнахме я в един от центровете, с които работехме, и решихме, че трябва да разкажем нейната история, за да знаят момичетата от какво трябва да се пазят. Защото една жертва на трафик никога не се възстановява! <br /> <br /> <strong>- Омъжена си за бизнесмена Румен Георгиев. Каква е вашата история?<br /> </strong>- Забременях много бързо с първия ни син и въпреки че не бяхме още женени с Румен, решихме да го родя. След няколко години се оженихме, и имаме още едно дете. Сега сме с две прекрасни момчета – Румен и Андрей, на 7 и близо 3 години. Големият ми син е кръстен на баща си, а малкият – на брат му. Така че, нашите деца са “малките Румен и Андрей”. <br /> <br /> Румен се увлича по плуването и има страхотна фигура, много съм горда с него. Той е по-кроткият, а Андрей повече обича да се налага.<br /> <br /> <strong>- А двамата още ли сте влюбени или ежедневието унищожи тръпката от началото?</strong><br /> - Освен че сме още влюбени, сме и най-добри приятели. Като отиваме в чужбина и не сме взели децата с нас, наричаме тези забежки “ергенските дни”. Все още се държим за ръка. Мога да кажа, че срещнах подходящия човек за мен – има какво да си кажем, интересни сме си още, а сме вече над 9 години заедно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/_Magi_3.jpg" alt="_Magi_3.jpg" align="baseline" width="520" height="346" /><br /> <br /> <strong>- Как двама овни са намерили пресечната точка на мирното съвместно съжителство?<br /> </strong>- Избягваме споровете. Овните имаме проблеми само когато възникне спор. Иначе сме еднакви по темперамент, имаме еднакви интереси и мисля, че това е ключът за една успешна връзка, за едно успешно семейство. Освен това трябва да обичат да се забавляват по един и същ начин. В това отношение с мъжа ми с годините ставаме еднакви. Когато се събрахме, Румен беше по-затворен, не обичаше да излиза, аз пък – напротив – обичам хора, да се навра в най-голямата бутаница, ми беше най-приятно. В момента сме намерили златната среда и баланса. Излизаме с приятели, в затворен кръг, но все пак излизаме. Мъжът ми се промени, аз – също – затворих кръга на контактите си.<br /> <br /> <strong>- Ревнува ли те?</strong><br /> - Ревността е проблем за хора с ниска самооценка, а ние и двамата като овни, нямаме този проблем...<em> /смее се/</em><br /> <br /> <strong>- Имате ли слабост към екзотичните дестинации? Смятат ви за баровско семейство...<br /> </strong>- Това е имидж, приписан ни от хората. Нормални хора сме, имаме същите болежки и проблеми като другите. Какво значи баровско? Ходим често на нашето Черноморие в Несебър, и то в едно семейно хотелче, където имаме близки, пътуваме и до Гърция. Един път сме били на Малдивите, може би ще отидем пак заради малкия ни син, но не сме от тези, които парадират с това във фейсбук. Мисля, че имам други неща, с които мога да се похваля, а не с това къде съм почивала.<br /> <br /> <strong>- А как съчетаваш бизнеса с домашните ангажименти?<br /> </strong>- Много трудно, разкъсвам се просто. Не само двете деца, но и мъжът си иска грижа, не мога да го зарежа...<br /> <br /> <strong>- И какво – чистене, готвене, пране...!</strong><br /> - Е, чак толкова – не. Аз организирам хората, които ни помагат в домакинството, пазарувам, подсигурявам всичко, което е нужно за дома ни, при ремонти избирам тапети, плочки... Имам помощ в грижата за децата, слава Богу, имам гледачки, но аз ги водя на градина, ходя на родителски срещи... Евала на майките, които си гледат сами децата, но аз имам помощ и съм благодарна за това, защото имам време да се занимавам с бизнеса си. Особено като вляза в проект или в кампания – става кошмар!<br /> <br /> <strong>- Родителите на Румен включват ли се? <br /> </strong>- Майка му е рускиня, много е борбена. Все още е толкова жизнена, просто не знам, тази жена тича наравно с децата, много ги глези. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Всички деца са луди по “на баба баницата”! <br /> </strong></span><br /> Понякога се случва просто да дойде да ни донесе баница и да си тръгне. Много е грижовна. Взема големия ни син за по няколко дни, води го на море, малкият все още не й го давам, за да не я натоварвам, все пак е възрастна. Но много скоро ще започнат да ходят в комплект – като поиска единият, ще заминават и двамата. Голяма радост са за баба и дядо! И Румен-старши много се занимава с децата. Разбира се, че ще ги пускам – това са интелигентни хора и малките Румен и Андрей има какво да научат от тях. Освен това са и по-търпеливи. <br /> <br /> <strong>- Живеете в къща близо до София...<br /> </strong>- Не е прекалено голяма, нормална. Имаме малък двор, в който играят децата, имаме кучета. Плюсът на къщата е чистият въздух и спокойствието. Големият минус е, че през зимата не ни чистят улиците и се чудим как сами да се оправяме, защото не могат да се качат колите. В същото време в тези квартали живеят хората, които плащат най-големи данъци. И аз и мъжът ми сме абсолютно изрядни платци. Но като стане въпрос някой да ни изчисти улиците – няма такъв!<br /> <br /> <strong>- Как поддържаш тази перфектна фигура, преди години те наричаха “Тялото”, като Ел Макферсън?<br /> </strong>- Е, беше, беше... Поддържам се. Изглеждам добре, защото полагам усилия. Не съм от тези, които казват – имам ген. Имам някакъв ген, благодарна съм за фигурата си на моя баща, която предадох на моите синове. <br /> <br /> Но пак казвам, поддръжка му е майката... Отделям поне 3-4 дни в седмицата да тренирам във фитнеса. Практикувам крос фит на открито на Витоша. Тренирам и аеробика. Но не прекалявам, винаги съм знаела баланса да не стана прекалено мускулеста. Всяка сутрин ставам в 6.30 ч. Успявам да потренирам, да изляза, да си направя срещите, да проведа няколко телефонни разговора и да подредя нещата...<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>На Световното по футбол в Португалия била суперзвезда <br /> </strong></span><hr /> <br /> Много надежди имахме за Световното по футбол в Португалия през 2004 г., спомня си талисманът на националния ни отбор Маги Вълчанова. Може би защото отборът биеше в квалификациите, но след това дойдоха разочарованията и започнахме да падаме. Първо 0:5 от Швеция, после 0:2 от Дания, накрая 1:2 от Италия. За мен това пътуване бе страхотно преживяване. Беше до невероятна страна, в която не бях ходила дотогава, а самите футболни фенове пък създаваха невероятна атмосфера.. Там започнах да гледам и мачове, в които нашият национален отбор не участваше. За който мач можехме да докопаме билети, ходехме. <br /> <br /> С фигурата ми, екстравагантните дрехи, с които бях облечена, привлякох международно внимание. Ройтерс ми разпространи снимките по целия свят. Самите португалци използваха една моя снимка, която слагаха на “шапката”. Буквално всички мачове започваха с моето лице. Това беше гордост. Отпред на гърдите ми пишеше “Мис България”, а доста от хората не знаеха къде е България. Влизаха в интернет и проверяваха.... Тогава нямаше фейсбук, смартфони. Предизвиках гордост в българските фенове, те много се кефеха, че имат една толкова атрактивна мадама, и то българка сред тях. Чужденци пък се редяха на опашки да се снимат с мен, аз пък се чудех „На тези какво им става?!“, "Защо толкова искат да се снимат с мен, че чак се редят на опашки?!". Просто се чувствах страхотно, като това внимание определено ми харесваше, връща лентата назад бившата топмоделка.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/_Magi_5.jpg" alt="_Magi_5.jpg" align="baseline" width="520" height="676" /><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />