Проф. Андрей Пантев: Старостта е хубав период, жалко, че трае сравнително кратко

Професор Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в село Раковица, Видинско. Произхожда от учителско семейство. През 1954 г. завършва гимназия, след което следва история в Софийския университет, където се дипломира през 1961 г. През 1967 г. защитава първата си дисертация, а през 1984 г. става доктор на науките. От 1967 до 1974 г. е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на Софийския университет.

Специализирал е в Англия и САЩ, автор е на около 40 книги по балканска, българска, европейска и американска история. Бил е депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

- Бохем, ерудит, чешит, с нестихващо чувство за хумор, но най-вече истински българин, от тези, които остават все по-малко. Пуши лула и не е равнодушен към нежната половина от света. Какво още не знаем за проф. Андрей Пантев?
- Ако трябва да бъда много индискретен, мога да призная, че съм неуверен, уязвим човек, стеснителен дори. Но бързам веднага да добавя, че според мен всеки интелигентен човек, който знае достатъчно за света и за собствените си възможности, би трябвало да бъде учтив, неуверен и раним, уязвим човек. Усещането за някаква парадна сила винаги ме е карало да мисля, че нейният носител има нещо подозрително в себе си. Истинският човек не бива да забравя, че знае много малко от този свят. Колкото по-дълбоко проникваме във вселената, толкова повече разбираме колко малко знаем за нея. А всеки човек е вселена. 


Любимата му жена Цецка

- Днес случайно ли сте без лулата си и пушите цигара?
- Лятото не е удобно време за носене на лула - трябват чантички, в които да се поставят всички атрибути, които неизбежно съпътстват пушенето на лула. Но знаете ли, вече забелязвам, че пушенето на лула става някаква заразителна мания за много богаташи и политици. Както винаги съм казвал - много лесно е да купиш лула и дори скъпа пура, но много по-трудно е, пък и трябват много години, да се научиш да я запалиш, да я пушиш и най-вече да я държиш...

- През пролетта отбелязахте 80-годишен юбилей, кои са изкушенията, от които не бихте искали да се откажете?
- Изкушението да пия поне половин час кафе сутрин и да се подготвям за деня. Изкушението да пия със съвсем незначителни като позиция и постове приятели, изкушението да се разхождам на пазара във Видин с кебапче в ръка. И най-голямото изкушение - да говоря това, което мисля.

- Как се грижите за душата и тялото си?
- Към тялото, освен като хигиена, съм напълно безразличен. Имаме делови отношения - то не ме подвежда, аз не го глезя. Душевният пир за мен е по-значим и осезаем, отколкото всички видове естетически, кулинарни и плътски наслади. Да знаеш, че можеш да си позволиш да кажеш на някого, че е мръсник, това е също душевен пир. Да знаеш, че можеш да откажеш на съблазнителна оферта, знаейки какво се крие зад нея, това е също глезене на душата. Да гледаш с пренебрежение, често пъти и с презрение как се пъчат разни новопокръстени демократи и експерти и да не им обръщаш внимание, да не се впрягаш, защото гневът е негативно отношение (значи взимаш някого много сериозно), това също е душевен лукс. Така че много трудно е да си представи човек собствената си значимост без една особено интимна същност, а именно душевните преживявания. Може да не си поет, но можеш да бъдеш поетичен. Душевността не е само мрак, слушане на Апасионатата и вглъбяване в тайните на вселената. Духът е да имаш усещане за значимост и жизненост, въпреки скверното ти вече тяло. Това според мен е идеята. В крайна сметка ние не знаем какво е било тялото на Исус Христос, въпреки че цялата англосаксонска литература го представя като някакъв строен хубавеляк със зелени очи и къдрава руса коса, което е било абсурд, разбира се.

- Ако ви включат в експеримент и трябва да прекарате няколко месеца на изолирано място, например на необитаема планета, без какво не бихте могли?
- Без кафе и кафеварка. Непременно бих тръгнал за такова място с примус. От всичко друго мога да се откажа. Благодарен съм на кафето. Ако някога (разбира се, това явно е никога) стана богат, бих издигнал паметник на кафето...


С дъщеря си Елена

- Някои казват, че било вредно...
- Всичко хубаво на този свят е вредно. Не мога да си представя, когато някой ми казва - купуваш тази билка, вариш я 20 минути, след това чакаш 2 часа да изстине, след това изпиваш една чаша на бавни глътки в продължение на 20 минути... На това веднага отговарям - забрави тази история!

- Професоре, нека ви върна назад към корените...
- Аз съм роден на сръбско-българската граница. И затова не мога да приема тази историческа омраза между сърбите и българите, макар че тя има източници и основание. Твърдя, че между всички балкански страни можеше да се направи една федерална държава. С изключение на тези, които имат чужди езици, като Гърция и Румъния. Твърдя, че целта на всички режими от Москва до Вашингтон е да разбият минималната идея за една балканска общност като държавна единица, независимо как ще се нарича тя. Аз съм потомствен даскал - трето поколение, имаме особено чувство за хумор. Живял съм на две граници - сръбската и румънската. Не смятам, че родното място оказва толкова силен и траен знак върху характера, но все пак има значение да си гледал отсреща чужда територия и през балкан, и през река. 

- Според вас не е ли цинизъм на управляващите позицията им - ние ще вдигаме цени, такси, данъци, а вие се оправяйте както можете?
- От една страна е цинизъм, от друга страна, този цинизъм е поощрен от зависимото положение на България - политически и финансово. Те винаги ще се оправдават с това, че тези съвети идват отвън, че това е отлична идея и пр. Аз питам - през последните години България не прави нищо друго, освен да следва чужди съвети за своето стопанско и финансово развитие. Ако продължаваме да твърдим, че българската икономика е болна и критична, вече няма ли принос не само пациентът, а и лекарят?

- Вторият цинизъм - българският народ става все по-малко, увеличава се смъртността, намалява раждаемостта, а никой нищо не прави по този проблем... 
- Аз не искам да се правя на всички тези, които се упражняват в псувни по отношение на българите, забравяйки, че майка им също е българка, но смятам, че сме стигнали до онази критична точка, в която няма връщане назад. Това изпоскване на икономиката, на инфраструктурата, това масово изпростяване, което неизбежно ще доведе и до масово оглупяване, ще експонира България в една най-банална картина. Има много страни по света, които са имали историческа традиция, имали са държавност, но са скъсали със самата органическа плът на тази държавност. (Една Гватемала например е наследник на великата култура на маите, но никой не се сеща за културата на маите, защото Гватемала е бедна страна.) В същото време у нас се заражда 5-процентов елит, който има интерес България да се развива точно по този начин. Той отлично знае, че при една естествена селекция не би бил нищо. 

- Невежите хора се управляват по-лесно, това ли е целта?
- Драмата е в това, че в момента невежеството е толкова разпространено, че невежите хора харесват, дори обожават и гласуват за тези, които сами са невежи. Това се харесва, защото интелектът е пречка в политиката. Когато си интелигентен човек, особено със значимост, изпитваш хамлетовски съмнения: Дали това си струва да се направи, дали някой няма да пострада незаслужено и прочее... Като гледам какви правописни грешки правят зрелостниците и студентите дори, как се друсат в кючек млади момичета, без капка притеснение, как като коне се разхождат 14-годишни момичета на разни конкурси за красота, защото това било западна традиция, как формално всички ходят на църква, само и само да им кажат, че са набожни, аз не виждам друга причина... Като наблюдавам с какво примирение се гледа на това, че всяка собственост е свещена, а тя е придобита по крайно несвещен и небогоугоден начин, какво друго да мисля? Вече няма да има този просветен елит, който да подхване българската идея. Защото навремето нашата възрожденска интелигенция е учила в чужбина, но се е завръщала с още по-българско чувство. Сега е обратно - цялата тази образована от европейски образователни институти младеж се завръща в България, но не да българизира другите, а да ги европеизира. В момента носителите на националната идея обикновено са хора по-слабо образовани, уязвими при всяка дискусия и спор, хора, които смятат, че трябва да се върнем към речника на Найден Геров например, и затова с такава поразителна лекота те са иронизирани.

- Много мрачни са вашите прогнози, не допускате ли изненада?
- Не очаквам изненада, защото никой не смее да шукне, никой не смее да каже - чакайте, какво правим? Изразът “така е в чужбина” у нас има силата на непоклатим юридически императив. Обратно - онези, които казват “чакайте, недейте така...”, веднага са дамгосани като антиевропейци, като някакви примитивни допотопни дядковци, които още помнят колко е струвало олиото през 61-ва година. 

- Ако трябва да посочим най-голямата опасност за един народ, оцелял 13 века, каква би била тя?
- Най-голямата опасност е заплахата към най-голямата ни стойност - нашата културна идентичност. Макар да пеем “Край Босфора шум се вдига” и “В Струга града, мамо, дюкян да имам”, то от военните победи на Симеон и Самуил почти нищо не е останало трайно вкоренено в нашата историческа стойност. Но нашите културни постижения, без да са гигантски, нашата културна самоличност е нещо много по-важно от битки и сражения. И мисля, че точно към нея е насочена, преднамерено или не, една корозираща сила, която иска да ни направи такива. Сиреч, преди да станем много бедни, трябва да станем и прости...

- И накрая, нека ви помоля за едно пожелание към читателите на вестник “Над 55”!
- Старостта е един хубав период, жалко, че трае сравнително кратко. За разлика от младостта, която е по-дълга. Нека да не мислят за годините, защото е угнетяващо. Да не мислят колко прекрасни ще им станат внуците, да не мислят колко чаши са изпили, защото и без да са изпили тези чаши, всичко е предопределено. Да обичат и да знаят, че са обичани! Мисълта, че някой мисли за теб, мисълта, че ти се тревожиш за него, е по-важна от всякакви хранителни, кулинарни и дори медицински съвети за по-добър и по-дълъг живот. 

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/