Проф. Антоанета Христова начерта мрачно бъдеще за ГЕРБ: От този момент всичко тръгна надолу, с изключение на един човек, изчезнаха...

В 9 часа днес председателят на 49-то Народно събрание Росен Желязков ще удари първия звънец на неговата есенна сесия. На книга от нея се очаква много - да започнат дебатите за промени в Конституцията и в Наказателния кодекс и разбира се, да приеме бюджета за 2024 година. Всичко това ще мине под знака на насрочените за 29 октомври местни избори, като акцентът ще е за тези в София.

Но дали тази сесия на народните представители ще протече според обявения дневен ред или ще бъдем свидетели на стари сметки за уреждане, какво да очакваме в пленарната зала и от изборите в София? Отговори дава политическият психолог професор Антоанета Христова в интервю за "Труд".

- Наесен - с песен, както викахме едно време, дойдеше ли септември! Днес започва новият политически сезон, вашите очаквания, професор Христова?
- От парламента нищо не очаквам, освен едно празно говорене, постановъчни сблъсъци, театър на абсурда и в крайна сметка да продължи така както започна - с лоши закони, с противоконституционни решения, с фалшива коалиция, с едно правителство, което беше избрано на принципа на служебните правителства - т. е хора, които максимално да не създават проблеми на театъра, който ще се изиграе.

Което не значи, че вътре няма свестни хора. Единственият им проблем е, че се съгласиха да бъдат в правителство, на което е лошо да бъдеш лице. Така че аз очаквам да се продължи с този театър и с лошото, на практика противоконституционно и незаконно законотворчество. И който дойде след тях, ще трябва много да поправя. Ще загубим години да им поправим белите.

- И това всичко ще бъде подчинено на местните избори, до които остават два месеца?
- Има две противоположни хипотези по темата за местните избори. Едната линия е, че хората в коалицията са се договорили вече и са разпределили кметовете и районните кметове в по-големите градове, както и съотношенията вътре в общинските съвети.

Ако е така, това означава, че няма нужда от местни избори и че определени фактори ще играят за този нагласен резултат. Другата хипотеза е, че местните избори са повод за сблъсък между членовете на коалицията и че ще има реална битка, което на мен ми звучи с по-малка степен на вероятност.

- Но тази битка като че ли започна вече. Бойко Борисов обвини ПП за кадруване без да се допитат до него, те пък искат той да се определи дали е с президента или с тях по въпроса за службите. Според вас и това ли е театър за пред публиката, или наистина има някакво напрежение?
- Театър. Защото Борисов трябва да успокоява напрежението в собствената си партия. В ГЕРБ има много голямо напрежение. И то е сред старите, сериозни членове на партията, които не могат да приемат това подчинено положение, което имат в коалицията.

Те не приемат и Мария Габриел, там има много ясна оценка и неприемане на определени хора и определено поведение, което се случи от момента, в който се направи коалицията. Затова Борисов трябва да успокои това напрежение, като казва - ние вървим към разтуряне на сглобката, успокойте се, скоро ще се разделим, няма да стигнем до ротацията. Но това не значи, че заплахите му ще имат реално изражение.

- Какво ви кара да мислите така?
- В момента от доста време той е в позиция „оцеляване“, т. е. той не мисли стратегически. Не мисли генерално за интересите на държавата, на партията, която му е последна грижа. Мисли само как да оцелее в този капан, който сам си създаде.

От момента на махането на Иван Гешев всичко тръгна главоломно надолу. С махането му, заплашените се почувстваха „отвързани“. Продължавам да твърдя, че това беше една от големите му грешки. Беше целенасочено подведен. В момента се спасява от „свои“ и „чужди“. Забележете, че опозиционните говорители в ГЕРБ изчезнаха, с изключение на Делян Добрев.

Тогава, когато трябва да се излъчи обтекаемо послание, се появява примерно Даниел Митов. В същото време не ГЕРБ си прави каквото иска, а ПП си прави каквото иска. Затова цялата тази опорка, спусната от ГЕРБ и от пиарите му, че видите ли ние сме хитри и умни и ние управляваме държавата, не отговаря на истината.

Държавата се управлява от ПП с подкрепата на ГЕРБ. ГЕРБ-СДС са в подчинено състояние. Оглеждащи се, заплашени, оправдаващи се, търсещи интерпретация на защитното си поведение.

- То Борисов си го каза - ние подкрепяме 36 депутати от ПП, които управляват 100 процента с изключение на Външно министерство...
- Точно така. Той изглежда на човек, който бива управляван. И дотук с разказа, че може да има опозиционно говорене. Няма право да има критично и опозиционно говорене. Както и няма право да каже, че са заедно, първо, защото са срещу Радев и ни пазят от служебни правителства, и второ, защото видите ли, има война близо до нас. И двата аргумента са абсурдни.

Радев със служебните си правителства не произведе толкова дефекти в политиката, колкото в момента произвежда този парламент. Защото все пак служебните правителства имат ограничена сфера на действие.

Докато тези сега нямат ограничения в некадърността си, в некачественото законодателство, което творят. Опасността в момента от сегашната комбинация е по-голяма, отколкото от служебните правителства на Радев. На второ място - войната не тече така, както им се иска на много хора.

И поради това България трябва да бъде готова за новата ситуация. А това правителство е наведено пред посолството и заради това не може да има национално ориентирана политика, свързана с интересите на България по отношение на войната. Това което казвам не значи, че не трябва да се подкрепя Украйна. Това значи, че с подкрепата на Украйна трябва да се мисли за националния интерес в перспектива.

- Има доста мнения, че кабинетът „Денков-Габриел“ ще издържи докато продължава войната?
- Това е и моето мнение. То е свързано с два фактора. Единият е войната, другият - до кога Борисов ще се чувства застрашен.

- А връщането на Васил Божков не е ли друга заплаха за Бойко Борисов?
- И тук има две линии на хипотези. Човек трябва много добре да знае нещата, за да избере една от двете. Първата линия е, че е дошъл, за да помогне на себе си чрез подкрепа на ППДБ, атакувайки Борисов.

На мен това ми изглежда с висока степен на вероятност. Затова казвам, че на Борисов ще му трябва дълго време защита, бидейки във властта. Той играе срещу човек, който ясно си е направил сметката, който умее да играе шах. Смятам, че Божков не си е дошъл, воден от емоции. Всичко е обмислено, а и „правилните“ медии сериозно работят в негова полза.

Следователно всичко е добре организирано. Божков прави определен пресметнат акт и затова си има достатъчно гаранция за собственото оцеляване и победа. Втората хипотеза е, че Борисов се е договорил с Божков, но за сега тази вероятност изглежда все по-малка.

- Като психолог обяснете ни следният феномен - човекът от третото поколение на ДС династия Васил Терзиев е кандидат-кмет на тези, които се наричат демократични сили? 
- Не забравяйте, че Терзиев в един момент е бил спряган за кандидат и на БСП. Но като ми задавате този въпрос спомняте ли си колко пъти съм казала, че за мен ДБ не е дясна формация? Повтарям се сигурно за стотен път.

Естествено е ПП и ДБ, които са ляволиберални, да издигнат ляв кандидат за кмет. Естествено е, когато имаш за лидер на партия - част от коалицията - свързан с неясни връзки по същия начин.

Говорим за Христо Иванов, ако щеш - и за ПП. Хората в ПП също са с такъв произход. Естествено е да припознаят Васил Терзиев, в него те виждат себе си. Нормално е да нямат съпротива срещу него. Те не знаят и не искат да знаят кой кой е от управлявалите в тази държава до този момент и какво се е случило преди и след 1989 година. В същото време много хора, които сега са около 40-45 годишна възраст, нямат и понятие какво се е случило.

Антикомунистическата и антидесарската тема в България се загуби. Ние изпуснахме тези поколения, изпуснахме да им обясним злото. В крайна сметка виновни са родителите...

- И училището...
- И двете са виновни. А най-вече политиците, защото те не направиха така, че през училището да има ясно разграничение на плюсовете и минусите на всеки исторически факт, за да може всичките тези избиратели на ПП в момента да разбират за какво им говорим. А те не разбират, тях това не ги интересува. Те не разбират доброто и злото в тази история.

Най-страшното е, че най-голямото престъпление в държавата в момента, което може да се случи, е размиването на понятията, на ценностите, на вините и създаването на поколение, което даже няма комуникация с родителите си, за да можеш да му обясниш, макар и късно това, което се е случвало. А по-възрастните хора са отчаяни и обезверени.

- Другият парадокс е, че острието на нявгашния антикомунистически профсъюз „Подкрепа“ Ваня Григорова пък е кандидат на БСП?
- Профсъюзите са леви организации, независимо от това дали е КНСБ или КТ „Подкрепа“. Те защитават работника от работодателя, те са леви по мислене. Просто имаше нужда от профсъюз от средите на новото управление след 1989 година и това беше идеята на Тренчев за „Подкрепа“.

Така че сега левият си отиде при левите. Естественото място на Ваня Григорова е в БСП. Тя е харесвана от хората с по-ниски доходи в страната, работниците, които е защитавала. Така че те са си намерили своя профил.

- И какво излиза, че ще имаме двама леви кандидати?
- Десните не са си намерили профила. Персонално аз съм застанала зад Вили Лилков, защото той е лице на старите десни - първо на СДС, после на ДСБ - т. е той е лице на десните и на антикомунистите, което е много важно, т. е. лицето на някогашната синя София. Но аз не виждам никъде появата му. Той е един твърде спокоен човек, който си знае линията, не се отклонява от нея, но не е достатъчно публичен.

А ние ще имаме сблъсък с умение за публичност, което може да не одобряваме, може да u се смеем, тя може да изглежда неадекватна, непрофесионална, но е публична. Докато той може да изглежда изключително професионален, но просто го няма. Осен това, не може да те представя само КОД.

- В коалицията „Синя София“ вече станаха доста партии...
- .... Които са неразпознаваеми. Те не носят и 0.01 процент подкрепа на Вили Лилков. Подкрепа може да му донесе единствено и само хората от Инициативния комитет, който издигна кандидатурата му за кмет. Никаква партия не му носи подкрепа. Той направи първата си и единствена пресконференция само с хората от КОД и членове на Инициативния комитет.

Нямам нищо против КОД, те имат много ясна идеологическа ценностна и антикомунистическа позиция, която е за уважение, но КОД няма избиратели, не са сериозни политически играчи в момента. КОД има и конфликти вътре в тази общност. Затова съм много критична към старта и действията в момента на Вили Лилков. Ако чака подкрепата на ГЕРБ, за да тръгне и да действа, той не ни е осведомил за това.

- Той многократно заяви, че е редно ГЕРБ да издигнат свой си кандидат...
- Ако ГЕРБ издигнат кандидат, Вили Лилков не играе вече в състезанието. И накрая Лилков ще призове да се гласува за „десния“ кандидат на ГЕРБ, което отново ще накара всички негови избиратели да се чувстват употребени.

- Ако нещо е останало от СДС, то СДС-София може би държи някакъв ключ в полза на Лилков, били в контакт с него, но тепърва градският съвет щял да решава...
- СДС нищо не може да решава, защото те са в коалиция с ГЕРБ...

- ... Но тази коалиция е само за парламентарни и президентски избори. За местните всяка партия си решава сама..
- Няма никакво значение какви са изборите. Това са приказки за пред публиката. СДС е в абсолютна зависимост от решението на ГЕРБ. Каквото реши ГЕРБ - това ще бъде. Ако ГЕРБ реши да подкрепи Вили Лилков, това ще бъде шансът му да стигне до балотаж.

Затова още в началото той трябваше да каже - ако ГЕРБ са наистина център-дясно, да ме подкрепи! А не да приказва неща, която нямат никаква идеологическа основа. Ако в ГЕРБ има наистина антикомунистическа линия, да го подкрепят, да застанат зад него с цяла синя София и да се противопоставят на Васил Терзиев. Той би трябвало да приеме подкрепа от всички антикомунисти и желаещи „синя София“ да се възстанови. Това вече би бил принципен избор.

Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.