Размерът на глобите за нарушения по пътищата не трябва да бъдат увеличавани, а трябва да е обвързан с дохода на нарушителя, така че всеки да го заболи еднакво. 100 лв. за един човек е удар, а за друг – това са джобните за деня. Това заяви конституционният съдия проф. Атанас Семов.

За „Тази сутрин“ той подчерта, че в никакъв случай по-суровите глоби за джигитите на пътя не са достатъчни. По думите му няма достатъчно политическа и управленска воля да се вземат мерки.

Според него най-вероятно мерките не се харесват на хората, защото са ограничаващи.



„Трябва да има промяна в законодателството, така че глобите да се събират. Процедурите за събиране на глоби у нас са тромави и остарели. Събираемостта е под 50%, а в цивилизования свят тя е над 95%“, подчерта проф. Семов.

Той обясни, че официални данни на Еврокомисията показват, че България е единствената страна в Европа, в която смъртността по пътищата не намалява. Също така коментира, че от пътнотранспортни произшествия всяка държава членка губи между 1% и 2% от БВП всяка година, като това у нас означава около 1,5 млрд. лв. преки загуби.

„Има опростена система, която свързва камерите на КАТ с административно наказващия орган, а него с пощите. Важно е да се отбележи, че законовият режим за поставяне на камери е усложнен. По трудно е да се сложи камера, отколкото да се вземе разрешително за строеж. Кому е нужно това?“, запита той.

Като пример даде Франция, където са поставили голям брой камери, които са били обвързани с пощите, а и са довели до значителен спад в смъртността по пътищата.

Той призова да се поставят повече камери, чиято стойност се изплаща в рамките на 3 до 6 месеца.

„Камерите носят приходи в бюджета и резултат. За 1000 камери са нужни около 15 млн. лв. Ако с 1/3 бъде намалена смъртността по пътищата, а и травматизма, това може да донесе приход за държавата в размер над 2 млрд. лв. за 10 години. 3000 трябва да са камерите на КАТ“, категоричен беше той.

Проф. Семов допълни, че това би спомогнало и за демографската криза у нас.