За музиканта Аврам Попов е писано много, предполагам, че и за в бъдеще ще се изписват още десетки страници за него.
Роден е в Лом през далечната 1942 г. В семейството всички са музиканти и е естествено Аврамчо, както го нарича баща му, да превърне музиката в своя съдба. Първите си стъпки прави при музикалния педагог Атанас Александров, а след това при Йордан Гаврилов - основател и първи директор на Детската музикална школа в Лом, продължава да навлиза във вълшебния свят на това велико изкуство.

Именно той го запознава с основите на немската класическа школа. А знаменитата Недялка Симеонова го подготвя за интерната за даровити деца, където го приемат. Следват Музикалната гимназия в София, Музикалната академия при проф. Боян Лечев, който го запознава с принципите на Московската цигулкова школа, и аспирантура в Ленинградската консерватория при Михаил Вайман. После специализация във Виена при проф. Франц Самохил. 

Днес проф. Аврам Попов живее в Германия и е концертмайстор в град Саарбрюкен. За големите му музикални постижения е удостоен с почетната титла камермюзикер, връчена му лично от Оскар Лафонтен. В западната държава е ценен и постоянно търсен като солов изпълнител или съветник в театри, оркестри и комисии. 

В България специално за него цигулкови сонати пишат Стефан Драгостинов и Пенчо Стоянов, а Михаил Пеков написва концерт за цигулка. Съгражданите му дълбоко го уважават и заради неговото изключително присъствие в света на музиката са го направили почетен гражданин на Лом. И още, талантливият цигулар е лауреат на конкурса на Ваймарския фестивал в Германия, на конкурси във Франция, Монте Карло, Третото общобългарско състезание за музикални изпълнители и други.

Аврам Попов концертира на три континентаи с виртуозните си изпълнения на цигулка покорява ценителите на музикалното изкуство в Европа, Америка и Азия. Съвсем млад, само на 15 години, изсвирва една изключително трудна за изпълнение пиеса - “Концерт за цигулка” от Чайковски, а като студент последна година, за първи път в една вечер изпълнява 24 капричиа на Паганини. Това е исторически момент в българската цигулкова школа и рекорд, който по-късно е повторен от Емил Камиларов. 

Многобройни са неговите солови концерти, с пиано или чембало, с оргел, с камерни и симфонични оркестри и различни камерни формации. Особено значение за него има “концертът на века” през 2004 г., заедно с проф. Сашко Гаврилов и проф. Стефан Попов.

Талантливият ломчанин е свирил на една сцена с прочутия Алексис Вайсенберг, а на стадион в Люксембург пред 20 хиляди зрители с легендарния Хосе Карерас. Срещите с тези велики изпълнители му остават за цял живот. И с още редица известни музиканти и диригенти представя произведения на Бетовен, Моцарт, Бах... Участвал е в концертни турнета в Русия, Италия, Франция, Белгия, Германия, Чехия, Словакия и винаги изпълнява музикални творби, в които е претворен животът такъв, какъвто е, в неговата цялост, а хората - с техните радости и болки. 

Всеки концерт, всяко турне за цигуларя са събития, изпълнени със стремеж да остави у почитателите трайни музикални спомени. Вероятно и това е разковничето на неговите големи сценични успехи.

Аврам Попов не изневерява на семейната традиция. Подобно на своите родители, учителите Ангел Попов и Николина Пепекова, се занимава активно с педагогическа дейност. Води 15 години класове по цигулка, методика и камерна музика в Софийската академия. В Германия също преподава в различни музикални институти. Обучава над 200 студенти, един от които е прочутият негов приятел композиторът Хайгашод Агасян, а други са концертмайстори на световни оркестри, като оркестъра Ламурьо в Париж, симфоничния оркестър на Лион, Франция, и симфоничния оркестър в Лас Чарлс, Луизиана. 

Като професор преподава цигулка в университетите в Германия, Русия и САЩ

Смята, че още в ранна детска възраст у човек трябва да се формират естетически критерии чрез изкуството и по-конкретно чрез музиката. Не инцидентно, разбира се, а с продължителни и вълнуващи срещи със симфонични и оперни изпълнения и такива от забавния жанр. Само така човек духовно израства. 

Любопитно е да знаем, че отначало талантливият ломчанин е работел като копач с надница 2 лева и 50 стотинки. Няма собствено жилище и собствена цигулка, свири с такава, дадена му под наем. 14-годишен със сълзи на очи се разделя с нея, защото няма пари да я плати и купи, а след това свири с инструмент на бащата на свой приятел. По-късно богат индустриалец, редовен зрител на неговите концерти, му подарява много ценна цигулка на италиански майстор от 1760 г., намерена на един таван, стояла там десетилетия.

Професорът, концертмайсторът, камермюзикерът не забравя родния град

Всяка година е сред близки и стари приятели в Деня на София, Вяра, Надежда и Любов. Подпомага развитието на млади дарования, подарил е на Музикалната школа различни музикални пособия, сред които електронни пиана и китари, изнася безвъзмездни концерти. Той е един от дарителите на Историческия музей в града. Тук се съхраняват оригиналната класическа цигулка на майка му от началото на миналия век, дипломата на баща му от Духовната семинария. Също така подарък на музея е неговият портрет, нарисуван от Георги Чапкънов.
 
По света българското музикално изкуство безспорно се ползва с голям авторитет. А той се дължи на такива изключителни музиканти като Аврам Попов, тръгнал от малкия крайдунавски град, за да покори със своята цигулка световните сцени. 

Георги ПЕТРОВ, Лом