Проф. Божидар Димитров: Чух, че готвят Корман Исмаилов за директор на НИМ

<br /> <strong>- Г-н Димитров, в голяма част от българския сегмент на социалната мрежа Фейсбук се обсъжда вашата оставка и дори се инициира петиция за пенсионирането ви /разговорът с директора на НИМ е проведен на 26 август, ден преди да обяви в медиите, че след като приключи с базиликата в Плиска, възнамерява да подаде оставка &ndash; б.ред./. Планирате ли да подадете оставка, или да излезете в пенсия? Същевременно ви питам и дали имате възражения срещу мотивите, които изтъкват вашите опоненти, за да искат оттеглянето ви?</strong><br /> - С любопитство погледнах именно мотивите. Те не касаят моята работа като директор на Националния исторически музей. Като такъв аз трябва да бъда оценяван както от моя супериор &ndash; министъра на културата, така и от обществото по редица показатели, които характеризират работата на музея. А те са: издирване, консервация и реставрация, научно изучаване и експониране на културно-исторически ценности, свързани с историята на страната. <br /> <br /> Не виждам по някои от тези основни показатели да има бележки. Има бележки по следните въпроси: Първо, обижда научната общност с недоказани измишльотини или нещо подобно. Второ, обижда православните християни с езически небивалици. Трето, гордее се с това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. С две думи, осъждат ме за мнение в историографията. Тоест, те мълчаливо са съгласни, че моята работа като директор е много добра, но смятат, че в изясняване на историята не съм прав. Това означавало обида за научната общност. Но в започналата почти веднага контраподписка виждам имената на 131 академици, професори, доценти по история.<br /> <br /> Те не са ли част от научната общност?! Между тях са имената на професор Георги Марков, на Константин Косев, на Илия Тодев, директор на Института по история към БАН... А в тяхната подписка /инициирана от проф. Калин Янакиев и проф. Ивайло Дичев, б.ред./, която от няколко години е замръзнала на около 2240 души, не виждам други хора освен тях двамата с професорски титли. <br /> <br /> Двамата юнаци твърдят, че обиждам православните християни, но в тяхната подписка не виждам имената нито на настоящи, нито на бивши клирици с изключение на монах от някакъв манастир. Докато в моята подписка има трима владици &ndash; митрополит Дометиан Видински, епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, епископ Поликарп, десетки свещеници, монаси, между които и игуменът на прекрасно възстановения Църногорски манастир, познат още и под името Гигински... Те не са ли православни християни?! Слушах наскоро в едно предаване, че съм възстановил 30 църкви през живота си, а те мислят, че това е невъзможно. Възможно е. Бях им дал и един списък, за да проверят при нужда. <br /> <br /> Сега, за обиждането с лош език. Не аз, а известният журналист Юлий Москов каза в едно интервю, че Коперник и Галилео Галилей също са обиждали тогавашната научна общност с недоказаните си твърдения, че Земята е кръгла и отгоре на всичко се върти. Мисля, че за мнение не бива да се осъжда един човек. Това ставаше по времето на комунизма...<br /> <br /> Евроатлантическите ценности, които всички изповядваме, изключват наказание за мнение, което отгоре на всичко може да е вярно. Това се решава от самата наука. <br /> <br /> Аз съм помолил хората, които са се подписали в моята подписка, да не искат оставката на двамата професори и те не я искат. Макар че на мен ми е жал за студентите, които те обучават. От разменените мнения в дискусията, така да я наречем, разбрах, че те са отчайващо невежи в материята, в която горделиво се смятат за големи специалисти. Аз се учудвам, че един богослов като Калин Янакиев не знае какво е &bdquo;свещен кладенец&rdquo; или &bdquo;аязмо&rdquo;, не знае какво е &bdquo;баптисерий&rdquo;, или &bdquo;кръщелна&rdquo;, и други подобни. От разменените мнения си личи, те не знаят основополагащи неща в науката. <br /> <br /> Особено тъжно е, че по тези въпроси се изказват хора, които не са историци. Не знам защо не се изказват по медицински проблеми и дали проф. Чирков например не обижда хората, като прави сърдечни операции по този начин. <br /> <br /> <strong>- Защо наистина точно полето на историята е място на такива спорове, дискусии и битки?</strong><br /> - Защото, както съм се убедил от моята близо 40-годишна научна кариера, смятат, че историята е лесна дисциплина и всеки може да се упражнява в нея. Познавам професори по математика, които излагат свои възгледи за историята не само на България, но и на цялото човечество, издадени в книги през последните години. <br /> <br /> <strong>- Ще ви помоля да коментирате и един слух, разпространяван упорито през последните 4-5 години може би от ваши опоненти и претенденти за мястото ви в българската историческа наука и като директор на НИМ: че в този период в музея са били назначавани ваши близки и дори... манекенки, приятелки и съпруги на ваши племенници, които, естествено, не притежават нужната квалификация за тези длъжности?</strong><br /> - Очевидно този слух не е верен. Няма такива неща. Особено манекенки. Много бих искал, защото аз съм ценител на женската красота, както е известно, но средната възраст на жените в Националния исторически музей е много висока. <br /> <br /> Когато дъщеря ми, която сега е на 30 и няколко години, беше на 15-16, беше много ревнива. Чула, че директорите обикновено спят със секретарките си. И дойде в музея да провери секретарката ми на колко години е. Като видя, че е възрастна, впрочем, тя още ми е секретарка, аз я задържах, защото е много печена, законът позволява, дъщеря ми въздъхна облекчено и вече не идва в музея. <br /> А колкото до мястото ми... и аз чух нещо такова. Вчера /25 август, б.ред./ Юлий Москов дори назова името му. А Юлий Москов е информиран човек. <br /> <br /> <strong>- Този &bdquo;претендент&rdquo; за поста ви не е ли от средите на вашите подчинени? Или това е вече остаряла информация? </strong><br /> - Политик е. Става дума за Корман Исмаилов, председател на една от партиите в Реформаторския блок. <br /> <br /> <strong>- Той обаче не е историк или археолог, а е специализирал финанси и банково дело в чужбина?</strong><br /> - Българската действителност познава и още по-невероятни неща. Вие знаете ли, че аз имах министър - доктор анестезиолог? Маринов се казваше. Беше няколко месеца министър на културата. <br /> <br /> <strong>- Буквално няколко часа преди разговора ми с вас ми беше разказано нещо, което може би звучи като градска легенда: че малко преди смъртта на дъщерята на Тодор Живков някъде в &bdquo;ареала на Ванга&rdquo; &ndash; в местата около Рупите, било открито златно съкровище. И с него е била изплатена голяма част от външния дълг на България. Не пряко, а след като е претопено, тъй като съседна на България страна е предявила претенции за него. Този факт се потвърждавал от статия от 1988 г. в чешкия вестник &bdquo;Хосподарски новини&rdquo;, че българската държава вече нямала никакви, забележете &ndash; никакви!, задължения към чужди банки и финансови институции. На мен точно това твърдение не ми се струва достоверно, защото дори една Унгария, която през 70-те години започна да взима големи заеми от западногермански банки, посрещна демократичните промени със сериозен външен дълг. Какво остава за България!</strong><br /> - Това най-вероятно е градска легенда. Фалшивостта на тази градска легенда и непознаването се доказват най-ясно от това, че съкровището би имало много по-висока стойност, ако е било продадено като съкровище &ndash; тоест, като съдове със съответната художествена украса. Но златото и сега, когато цената му се вдигна, не е много скъпо. И сега много пари за съкровище, претопено на кюлчета, не могат да се вземат. <br /> <br /> <strong>- Точно така, пропуснах да спомена, че е било претопено на кюлчета...</strong><br /> - Мисля, че една унция злато, която е 33,5 г, е 1000 долара. Едно съкровище от десетина килограма колко би струвало? Почти нищо. <br /> Такава градска легенда е и това, че Людмила Живкова била подменила Панагюрското златно съкровище...<br /> <br /> <strong>- Тази легенда след период на дълго затишие беше подета от бизнесмена, нумизмат и колекционер на антики от Пловдив Димитър Костов. Той пък притежавал документални фотоси на оригинала, които пазел на много тайно и сигурно място. </strong><br /> - Откровено казано, ако този човек редовно си взима хапчетата, ще бъде добре за него. Той се е самообявил за наследник на съкровището. Хвърли сума пари по адвокати за дела, които, естествено, губи. <br /> <br /> <strong>- Въпросният Димитър Костов обаче имаше &bdquo;затегнат&rdquo;, а днес &ndash; вече &bdquo;хроничен&rdquo;, спор с вас като директор на НИМ за т.нар. скитско злато. Това злато наистина ли е скитско? И ако е така, не е ли принадлежало на Крим? </strong><br /> - В България е имало скити. Те успяват да проникват по времето на Александър Македонски, когато империята се разпада, в Северна Добруджа, която дори получава официално за кратко време името &bdquo;Малка Скития&rdquo;. И по търговски път, като военна плячка или като царски подарък може да попадне скитско златно съкровище в България. <br /> <br /> Аз обаче не съм се занимавал с този въпрос. Той стана в едно кратко време, когато не бях директор на музея. Но специалисти главно от Националния археологически музей бяха казали, че то е фалшиво. А ЦСБОП, имаше тогава такава организация, после става НСБОП, бяха посочили дори източника на фалшификацията &ndash; арменски майстор от Ливан, известен с много свои фалшификати. <br /> <br /> Може би ще бъде новина да кажа, че наскоро в музея попадна едно тракийско съкровище, за което бих се заклел визуално, така, като го гледам, че е оригинал. Но се оказа, че има дори заснето филмче как един шуменски майстор го изработва от чисто злато. Те правят така: купуват за около 100 000 евро злато, майсторът го изработва, спазвайки старинните технологии, след което го продават за 500 000 евро на Запад. Там установяват, че златото е истинско, самородно, от което са направени повечето златни съкровища. <br /> <br /> <strong>- Сега ще направя един скок и ще ви задам от упор въпроса: смятате ли, че трябва да се преразгледат границите от Втората световна война? </strong><br /> - Европа се стреми към заличаване на границите, а не към тяхната промяна. Сега само си показваш картичката на полицая и влизаш в Гърция или в Румъния. <br /> <br /> Веднъж, признавам, от Каварна реших да видя разкопките в Мангалия. Това са 37 километра. И шофьорът ми избухна в смях, като минахме границата. Викам: &bdquo;Ти защо се смееш, бе?&rdquo; А той: &bdquo;Ти знаеш ли какво показах на румънската полицайка?&rdquo; &ndash; &bdquo;Какво?&rdquo; &ndash; &bdquo;Кредитната си карта! Тя е стояла до личната ми карта и съм измъкнал нея&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това е Европа и аз искам тази Европа, и никаква промяна на границите. </strong></span><br /> <br /> Тези патриоти, които искат да си върнем Западните покрайнини, не се сещат, че в момента, в който изчезнат границите, Западните покрайнини се превръщат де факто във вилна зона на София. Те и сега са, тъй като десетки софиянци си купуват къщи в тамошните обезлюдени села. И си представете какво ще стане, когато тази прекрасна долина на Нишава стане част от Европейския съюз. Тя ще бъде на 50 км от София и на 350 &ndash; от Белград. Ясно е в чия орбита ще попаднат Западните покрайнини. Те и сега са попаднали. Така че аз съм не за преразглеждането на границите, а за тяхното ликвидиране. <br /> <br /> <strong>- Вие сте започнали кариерата си като подводен археолог, познавате добре Черно море и затова предполагам, че имате интерес и към този &bdquo;ключ&rdquo;, наречен Крим. В българското медийно и публично пространство почти няма разкази за него, защото Крим беше затворена зона, както и самата България до 1989 г. Вие какво видяхте, преживяхте и открихте в Крим, г-н Димитров? </strong><br /> - Това е един изключително интересен от историческа гледна точка полуостров. Но той беше затворена зона и там се влизаше много трудно. Със специално разрешение влизаха дори гражданите на Съветския съюз. Там е най-голямата база на надводния руски флот - в Севастопол. Там е най-голямата база за ядрени подводници &ndash; &bdquo;Балаклава&rdquo;, с подземни, врязани в планината убежища. И освен офицери от Българската армия не знам дали други са ходили в Крим със своите кораби на съвместни маневри. <br /> <br /> Помислете какво притежаваха военните и край Бургас. Ние сега откриваме цели крепости. Като тръгнем на юг от Бургас, буквално всеки полуостров беше военна база: Атия, полуостров Червенка, остров Свети Кирик, остров Свети Иван, след това &ndash; Ордовиза край Китен, Маслен нос и така нататък. Сега ги освобождават един по един, пристигаме ние и какво да видим: крепости с яки крепостни стени на древни селища. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />