Проф. Андрей Чорбанов от БАН даде първи коментар в социалната мрежа Фейсбук, след като беше приет с коронавирус в болница. 

Ето какво заяви той:

"Тук съм!!! Не беше лесно, но не беше и това, което се каза. Да кажа накратко първо важните неща. Страхотно благодаря на Добро и приятелите от "Св. Иван Рилски“ за бързата и адекватна реакция, хванаха ме навреме. Свалям шапка.

Страхотни благодарности на целия голям екип на "Света Анна“. Поименно ще спомена само чудесния приятел проф. Костов, хиляди благодарности. Но страшно благодаря на всички други – от директора на болницата, до лекуващите и всекидневно преминаващи и проверяващи ни лекари, сестри и усмихнати санитари.

Не съм бил в интензивно отделение, а в стандартна стая с готини хора. Нямам грам претенции към престоя ми там, хората се стараха много и си свършиха перфектно работата. Дълбок поклон.

Запознах се със страхотни хора измежду болните, видях и други светове. Беше много полезно.

А сега малък коментар за това, което се изля. Във всички свои интервюта никога не съм неглижирал вируса и опасностите, които може да води след себе си. Може да се чуе тук, в профила ми.

Напротив, казвах многократно, че рано или късно ще се срещнем, защото не може да се скрием с тези мерки. Повтарях, че с времето на циркулация и милионите срещи може да се очаква всичко. Това и стана. Да, казах, че очаквам тази среща. Не се отричам и от една дума, която съм казал.

Споменавах, че вероятно съм го прекарал. Имах гърлобол и хрема – тежки, но толкова. Не съм си правил тест, мина бързо. Е, не е било това, затова и се заразих.

За грозните информации и лъжи – темата е дълга. Ще разберете скоро. Видях, че има много мръсни медии. Заради лъжите лично оторизирах ръководството на болницата да направи изявление, с това не трябва да се спекулира. Хората бяха адски коректни.

И Тошко Йорданов се включи в конспирацията за настинката на проф. Чорбанов

Писаха, че съм настинал на ски. Зимни спортове не понасям, не ходя по снегове, дори и по ТВ не гледам.

И накрая – благодаря на всички вас, които писахте, звъняхте и се интересувахте от състоянието ми. Благодаря на всички, които се молеха за мен и ме споменаваха с добро. Наистина ме трогнахте и дори не знаете, колко задължен се чувствам. Дълбок поклон на всички".