Проф. д-р Иван Гаврилов: Диагнозата рак не означава смъртна присъда

Името му е Иван Гаврилов, доктор, професор. За да е това, което той е днес, заслуга на първо място има неговата майка Величка Каменова - уважавана учителка и съвременна будителка. Ще посоча само един пример - в навечерието на нашия национален празник 3-ти март тя избродира върху панама картата на България със 144 шевици от всички фолклорни области.
 
Кой е проф. Иван Гаврилов? От 2007 г. до сега е шеф на Торакална клиника в СБАЛ по онкология, София.

Организира, ръководи и отговаря за диагностично-лечебния процес на пациентите с рак на млечната жлеза и белия дроб. Притежава 3 специалности и има повече от 30 години трудов стаж: хирургия, гръдна хирургия, онкохирургия.

Защитил е дисертация на тема “Фамилна обремененост при рака на млечната жлеза”. Има траен научен интерес към рака на млечната жлеза и комплексното му лечение. Хирург, специализирал и владеещ оперативни техники в обща хирургия, гръдна хирургия, онкохирургия, ръководещ екип, отделение, клиника, проекти.

Основоположник и завеждащ кабинет за медико-генетична консултация при фамилен рак на млечната жлеза. Години наред завежда операционен блок при НОЦ. Действащ хирург с над 400 операции годишно. Той е един от уважаваните и водещи специалисти у нас по онкология, спасил стотици човешки животи

Автор е на над 240 научни трудове, с множество публикации в български и чужди списания. 

Роден на 29.04.1955 г. в село Василовци, Монтанска област. Завършил е Природо-математическата гимназия в Михайловград и ВМИ в София. На 44 г. става доцент, доктор по медицина, специалност - гръден хирург, онколог, мамолог. Съпругата му е също лекар.

Доктор Гаврилов е категоричен, че ракът не означава смъртна присъда. Напротив, лечим е, стига да бъде диагностициран навреме. Споделя, че с удоволствие се среща със свои пациенти, които е оперирал преди повече от 20-30 г.

За тях той е уникален специалист и човек, и чудо. Истината обаче е една - докторът лекува не само със скалпел, но и с топли думи и много човещина. Съпричастен е към чуждата болка и прави всичко възможно да я облекчи. Величка Каменова, неговата майка, казва: “Гордея се, защото щедра е душичката му към неволите на хората. Той ги вижда, более с тях”. Когато е на конференция в САЩ, се среща с жена, преди да бъде оперирана. Очите й са пълни със сълзи. След разговора със специалиста обаче тя си тръгва с усмивка, което значи истинско завоевание на лекаря и човека Иван Гаврилов.

Високият строен мъж с бяла престилка и пламък в очите е не само един от водещите хирурзи онколози в България, кален воин в битките за живот, но и голям познавач на българската история и пазител на националния и родов дух. Той помага за възстановяването на десетки храмове, манастири, войнишки паметници, читалища, подкрепя млади хора да завършат образованието си и поемат по своя път в живота. Условието е само едно - отличен успех и искрена обич към България, защото това е ориентирът в днешния объркан свят.
 
Инициативата тръгва от родното село. През 1999 г. му е гостувал писателят Николай Хайтов, негов близък приятел, с когото влезли да разгледат строения през 1824 г. храм “Св. Георги”, но видели прах и разруха. “Хайтов ме погледна с неговите безкрайни сини очи и с укор каза: “Как сте допуснали тази светиня да стигне дотук?”. И аз дадох обет да я възстановя!” - разказва хирургът. И вече години наред спазва думата си. Помaга за възраждането на стария храм, а после продължава да подкрепя хората по села и градове за възстановяване на черкви, манастири и читалища.

И още, професорът дарява икони, финансира изграждането на параклиси, издаването на книги, провеждането на фолклорни концерти и празници в градове и села. С негови средства са възстановени войнишките паметници в родното му село Василовци. Следи от благородните му жестове могат да бъдат открити не само в Монтанско, но и във Видинско, Троян, Карлово, Несебър... 

Щастлив съм, когато видя старец или дете да влиза във възстановени от нас храмове или да целува подарените икони. Това ти дава усещането, че има много по-силни неща от човешката злоба и алчност, които са вечни и ще надделеят над всичко останало - отбелязва д-р Гаврилов. Името му е и в списъка на дарителите за възстановяване на Голямата базилика в Плиска. И всичко това прави не за слава, а тихо и скромно. Убеден в едно - с вяра и надежда се печели всяка битка и човек не трябва само да получава, но и да дава. По това се познават делата му.

Родолюбието му е семейна черта. Прадядо му Марко е загинал през 1916 г. при Дойран, в офанзивата на Чеган. Дълбоко в душата си професорът е скътал неговите думи, че ако остане и не замине на фронта, ще го е срам от децата му. Ето защо и портретът на дядо Марко е на видно място сред иконите в докторския кабинет. 

Инициатива на проф. Гаврилов е сред младите българи да се популяризират местата в съседна Румъния, свързани с българската история. “По време на Възраждането в Букурещ има над 25 000 българи - търговци, книжовници, революционери. Те изграждат над 100 черкви, четири хана. Цели улици и квартали са свързани с българската история и дух. Но държавата ни не прави нищо за опазването им. Затова реших да изпращам деца на екскурзии там, да видят българските светини, да ги запомнят и разказват за тях”, споделя проф. Гаврилов.

И в задълженията си като лекар, и във всеотдайните си грижи за съхранение на българското проф. Гаврилов е като апостол - среща се с много хора, окуражава, изнася лекции, поставя диагнози, дава съвети, прави прегледи. “За мен добрият човек не може да е добър само в определена част от деня или година, или само на работа. Трябва да е добър във всичко и навсякъде...” - смята докторът.

Заради уменията и отговорността, заради всеотдайните грижи към хората и родолюбивите инициативи наградите на професора не са малко: почетен гражданин е на Монтана, носител на почетен знак на Несебър, на наградата на Карлово...

Хвала на такива истински и достойни българи!

Георги ПЕТРОВ, журналист от Лом