Проф. Емил Ботев: След затишието на микросеизмичната активност у нас може да има катастрофално земетресение с много жертви, но след...

Проф. Емил Ботев завършва СУ "Св. Климент Охридски" през 1979 г., специалност „Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН. Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година.

- Проф. Ботев, след серията от трусове в съседна Македония, кажете, има ли опасност у нас от земетресения?
- Трябва да се има предвид, че Балканският полуостров е едно от най-сеизмично активните места в цяла Европа. Както знаете, ние се намираме в Егейската сеизмична зона. Това означава, че сеизмичните огнища, разположени към Егейската част, са по-активни с сравнение с тези в централната част на Балканите. Охридското земетръсно огнище по-скоро спада към централната част и не е от т.нар. крайбрежни. Това са микроплочите, които се придвижват с по-големи скорости една към друга. Земетресенията, които са плод от натрупани напрежения на границата на тези блокчета, в централната част на Балканите са по-слаби по принцип и с много по-ниска честота в сравнение с тези в егейската зона. Сама по себе си егейската сеизмична зона е част от т.нар. алпо-хималайски сеизмичен пояс.

Той пък показва, че в Италия има висока сеизмичност. Ние сме малко отстрани от арената на бойните действия. На гърба на Албания е охридското земетръсно огнище, което не е известно с много силни земетресения в миналото. Няма достатъчно добра статистика, но се приема, че земетресенията във вътрешната част са значително по-слаби. Или пък се натрупват напрежения, което пък формира силни земетресения с много по-малка честота за стотици години. Освен това отделни са сеизмичните зони, например в западната част на Македония е охридското земетръсно огнище, а в източната част на Македония е вардарската сеизмична зона, която е с няколко огнища. Така че по отношение на Македония охридската част не буди безпокойство. Земетресенията там не предизвикаха сериозни разрушения, само повреди по сградите.

- Възможно ли е такива трусове да събудят вулкан, тъй като се появиха публикации?
- Не, невъзможно е за тази област.

- И изобщо това ли е единственият жив вулкан на Балканите, както се твърди?
- Не, това го твърдят некоректни ползватели на информация. Аз така ги наричам. Това е наистина един от последните вулкани, но не и последният. Вулканът Кожух, част от който представлява и хълмът Рупите, е всъщност кратер, който едва ли сте забелязали. Околните хълмове придават кръгова структура и представляват остатъци от кратер на 2 милиона години. И това се счита за последния на Балканите вулкан. А този в Охрид е на няколко милиона години. Вярно е, че има възможност при по-дълбочинни размествания, каквито са земетресенията, да се придвижват лесно проникващи флуиди, най вече газове. Тогава се освобождава сероводород, но това е известен феномен по принцип и в България го има на много места. Така че това е общо взето историята с вулкана.

- Наскоро обаче казахте, че това затишие на микросеизмичната активност у нас може да е затишие пред буря. Защо?
- Говорим по принцип. Затишието във всяка една сфера е винаги относително. Стандартната микросеизмична активност на територията на нашата страна средномесечно е 10-15 земетресения с магнитуд над 2. Сега за месец и половина имаме само 1 такова. И той е от 2,2. В този смисъл имаме затишие на много слабата микросеизмичната активност. Това означава, че се натрупва малко повече напрежение. Само че са нужни поне 30 земетресения с магнитуд 2, за да създадат енергията за едно с магнитуд 3.

Нали разбирате, че за да се получи натрупване на енергия, която да предизвика трус от 6 по Рихтер, е опасно. Затова казах, че това е затишие пред буря, само че в чаша вода. Ако искаме да говорим за опасност, която застрашава живота и здравето на хората, трябва да се наблюдава макрозатишие. През последните десетилетия на територията на България нямаме земетресения с магнитуд 6. Наблюдаваме средно по 1000 микроземетресения на година, като през последните 2 месеца отчитаме, че са много малко. Имаме обаче друг голям проблем и той е, че десетилетия наред у нас не са регистрирани трусове от 6 по Рихтер. Последният голям у нас, и то с магнитуд 7, е през 1928 година. Вярно е, че енергията на земетресението никога не може да измери абсолютно точно, но говорим за средни стойности. Ето ви пример - Стражишкото земетресение е от 5,7, в Перник - 5,3 и има още едно в Стражица с 5,3. Това са по-силните трусове у нас за 80 години.

- Често говорим, че земетресенията няма как да се прогнозират, но все пак имат ли някаква цикличност?
- Да, за нас като че ли е по-важно това, че по някакъв начин статистически, което не означава обаче автоматично достоверно, сме прогнозирали, че в България магнитуд 7 се случва на около 300 години. Това съвсем не означава, че през 300 години ще има такива земетресения, защото зоните са няколко. Така преценяваме, че ако много дълго време няма там земетресение, ще се натрупа много голямо напрежение. Тъй като зоните са 6 на брой, изчисленията сочат, че за всяка една от тях това може да стане за хиляда години. Преди време направихме сериозен експеримент за струмската и маришката зони, които са най-активни. Под ръководството на западни специалисти проследихме с измервания на няколко десетки метри дълбочина възрастта на отделните почвени слоеве, колко годишни са големите разкъсвания на тези пластове в минало време. Установихме, че за последните 10 000 години там са станали 2-3 такива земетресения.

Това означава, че повторяемостта на такива катастрофални трусове в Пловдивско е на около 3000 години. Отделно направихме проучвания и в Струма, където установихме, че тази цикличност е на около 1500-2000 години. Така че в близките десетилетия, да не кажа и стотици години не би трябвало да очакваме силни земетресения,тъй като зоните са се разтоварили от огромните напрежения. Между отделните блокове на територията на нашата страна, както и в Македония отделните скорости, с които се движат плочите, са изключително ниски. Те са 3-4 мм най-много, а в южна Гърция са 30-40 мм.

- Тоест, трябват ни стотици години, за да се случи силно земетресение у нас?
- Стотици години за катастрофално земетресение - имам предвид магнитуд 7 и повече, което ще доведе и до жертви.

Едно интервю на Яна Йорданова, в. Монитор