Проф. Иван Илчев: Старите вълци ще сгризкат симпатягите Петков и Василев

Не виждам професор или академик да обикаля като Цветан Цветанов села и паланки

Проф. Иван Илчев преподава в Софийския университет, като в два последователни мандата е негов ректор.  Лектор в престижни американски и японски университети. Един от най-добрите познавачи на балканската история и като такъв е част от българо-македонската група, която трябва да изглади историческите и образователните противоречия, заради които не допускаме Скопие в ЕС.
 
"Марица" се среща с професор Иван Илчев в кабинета му в Историческия факултет на СУ. Той се намира точно над този на проф. Атанас Герджиков, негов наследник като ректор на Алма матер, вече кандидат за президент.

Двете теми на разговора са ясни - Македония и избори.

- Проф. Илчев, да започнем от срещата за Западните Балкани в Словения. От ЕС показаха явен натиск спрямо България да променим позицията си към Северна Македония?
- Не е от вчера този натиск. И идва както от всички европейски държави, така и от САЩ. Натискът не е заради убеждението им, че Северна Македония е права в спора.

Целта е геостратегическа - да не се допусне друг играч на Балканите, няма нужда да му казвам името. Тях въобще не ги интересува спорът, не го и знаят. Най-малкото защото ние от 60 години не правим нищо по въпроса, за да привлечем експерти, да създадем квалифицирани хора, които са наясно с проблема. Няма какво да пляскаме с ръце и да роним сълзи, че не ни разбират.

- Тепърва да ги ограмотяваме, май е късно?
- Не е, защото една държава има по-дълъг живот от едно правителство. Предлагам неща от поне 15 години, но никой не ги чува, защото политиците гледат само в рамките на мандата - да ги изберат. А резултат ще дойде след 10-15 години. Последната важна международна конференция за Македония направихме през 2003 г., когато президент беше Първанов.  

Занемарихме конгресите по българистика, на които до 1989 г. идваше целият свят. Нашият факултет направи опит преди няколко години да възстанови традицията. За моя изненада се събраха повече от 500 чужденци.

Правителството не обърна внимание. За тези години не мога да изброя колко културни центрове в чужбина затворихме. Не създадохме нови, а македонците бълват лекторати, млади хора учат там на македонски, учат техния вариант на историята.  И логично ще създадат една кохорта от индоктринирани експерти.

Молех за една малка сума за докторати за чужденци, които да дойдат и да видят какво е в архивите, а не в розовите представи на македонците. Нищо от това не стана!

- Гърция успя да си реши проблема със Скопие, макар че обикновените гърци още дори не ги изписват, като имаше мачове от Европейското по футбол например?
- О, не беше лесно, отне им 28 години. Вижте, икономиката на Македония върви за Европа през Сърбия и през Гърция за Егейско море. През нас какво да мине! Ние сме в много по-трудна ситуация. Другото са стереотипи, които ще изчезнат бавно.

На последното заседание в министерството казах, че не може да искаме от тях да променят учебници до 2022 г., защото е невъзможно дори при най-добро желание, каквото те и нямат.

Предложих тяхното министерство на образованието да пусне едно писмо до учителите, в което им препоръчва да се придържат към постигнатото единство по някои теми като Самуил и т.н. Казаха ми, ама не, няма да се придържат. Знам, но поне ще се стараят да покажат, че опитват да спазват подписаните споразумения. 

- Последно по темата, откъде е тази злоба към нас, та чак да оскверняват паметници, включително и на туристите, удавили се в Охридското езеро?
- Никъде другаде не е изграждано така последователно чувство за принадлежност на базата на противопоставяне с друга държава. На Балканите всички имат свои малки клонинги като във филма „Близнаци“ с Арнолд Шварценегер и Дани де Вито. При Румъния е Молдавия, Турция - Северен Кипър, Гърция - Кипър, Албания - Косово, Сърбия - Република Сръбска. Единственият малък близнак, който мрази големия, е Македония.

Аз се шегувам с македонските колеги: Разбирам ви положението, 100 години от Македония в България емигрират всички най-интелигентни хора, сега трябва да работим с тези, които са останали. Там е формиран елит, който е изцяло създаден и хранен от Белград.
А и за мен този договор за добросъседство не бе дообмислен, действаше се по-скоро импулсивно. 

- Защо?
- Преди това българите бяха забравили Македония, ходеха на екскурзия в Скопие, Битоля, возиха се в Охридското езеро, купуваха кръстчета от манастира, пиеха „жолта“ ракия и ядяха кебапчета.

Договорът разпали въглените на национализма наново - най-вече оттатък, тук малко.
Трите кита на самосъзнанието са църква, образование, армия. Църква в Македония имаме горе-долу от средата на 70-те години на 19. век до Балканската война, и то не в цяла Македония. Армия няма! Образование също има на елементарно ниво, и то в борба с гръцкото и със сръбското.

Второ, Македония е силно фрагментирана до Балканската война. Населението, което говори български, е около 53-54 процента. В това население влизат екзархистите, които са най-яростни поддръжници на българщината. Но има и патриаршисти, а те припознават гръцката църква. Някои от тях дори се сражават в гръцките чети срещу ВМРО. Има мюсюлмани - торбеши, като нашите помаци. 

- Да преминем към сегашната политическа карта - намира ли се България във втората най-тежка политическа криза след т.нар. демократични промени?
- Липсата на правителство не е показателно. Белгия живя две години без кабинет. В Германия се готвят за правителство около Нова година, но работят всички институции. При нас така ли е? Струва ми се, че не. Много от институциите не работят на нивото, на което трябва да са.

- Ще разрешат ли изборите тази криза?
- Гласовете още повече ще се фрагментират. А дали тези, които влязат в парламента, ще имат мъдростта да сключат споразумение, не мога да кажа. Като гледам, не ми вдъхват доверие. Не са склонни на компромиси, а политиката е изкуство на компромиси.

- Как гледате на президентските ни избори?
- Там не искам да давам мнение заради колегата проф. Герджиков. Не ми е приятно.

- Вие имали ли сте оферти през годините, в които сте били декан и ректор на СУ?
- О, да! Никога не съм бил привлечен от идеята да се меся в политиката, може би и заради баща ми. Той беше в политиката. И аз виждах как се променя един изключително добър човек. Излиза от политиката и пак става същият добър човек.

- А одобрявате ли участие в политиката на колеги от академичните страни?
- Разбира се, Италия преди години беше измъкната от кризата от човек от академичните среди. Зависи какво се разбира под участие. Питаха ме - защо интелигенцията не създадете партия. Пари откъде? Повечето от нас са на заплата. Да получат от някой пари, трябва да поемат ангажименти. Второ, нужна е мрежа от хора  в цялата страна.

Те не работят „на ползу роду“. Очакват да има отплата, ако спечелиш. Не виждам професор или академик да обикаля като Цветан Цветанов села и паланки. Академичният човек има място в едно правителство със своя опит. Но не и преди това.
 
- Кирил Петков и Асен Василев казват, че правят въпросната мрежа без пари, с пожертвувания и лични средства?
- Аз съм работил с тях като ректор и декан, много съм доволен. Те направиха доста за университета, без да искат никаква отплата. Имам добро мнение, въпреки че през последния месец направиха изказвания, които говорят за липса на опит и наивност.

Страх ме е, че старите политически вълци ще ги изгризкат в един определен момент. И явна е подкрепата на американското посолство към тях, а българинът не харесва подобен факт. 

- А как гледате на партията на Слави Трифонов, който е БГ феномен, макар да има подобни явления и в Италия, и в Украйна, и къде ли не?
- Винаги съм казвал, че за опростачването на нацията най-голяма вина имат Бойко Борисов и Слави Трифонов, но повече Слави.

Борисов е момче от махалата, той няма културата и подготовката. Докато Слави е много по-интелигентен и културен, но прави всичкото това опростачване за пари и популярност. Съзнателно!

- Оптимист ли сте за България, все пак работите с млади хора, имате наблюдения?
- Всичко в България - и добро, и лошо, се дължи на тези хора, които останахме да работим тук. Не на онези, които са в чужбина на добрите заплати и дават акъл.

Отдавна съм се отказал да говоря генерално за българския народ. Но помня първата окупация на СУ, когато бях ректор. Тези деца бяха идеалисти. Те мислеха, че правят добро на България. Аз им казах, че ще ги използват и ще се изкатерят по гърбовете им.  Но и сега има млади хора, които се отдават безвъзмездно на каузи. Оптимист съм заради тях.

- Кога ще започнат да остават тези млади хора у нас или поне да се връщат след образование в чужбина?
- Типичен пример е синът ми, който учи 4 години информатика в Германия. Накрая се върна и завърши тук, защото казваше, че вече не може да ги гледа немците. Хвана се в една от най-големите IT фирми, съпругата му е офталмолог. Ще ги лапнат като топъл хляб в чужбина. Но искат да живея тук - в България.