Проф. Иво Христов с прогноза какво ще се случи след Третата световна война, която вече бушува

"Върви политическа подмяна на българския политически елит. Предишният беше продажен, но шикалкавеше. Този е на директен контрол, няма място за маньоври", казва проф. Иво Христов в свое интервю за Гласове. 

По неговите думи, вече се намираме в Третата световна война. Залогът е Евразия и бъдещите основи на цивилизацията. Ако надделее англосаксонският блок, тогава ще имаме една форма на съществуване, която ни е известна, вероятно в още по-дълбоки измерения.

Ако надделеят или имаме поне един контрабаланс от други сили, ще имаме един по-разнообразен свят, в който такива геополитически мушмороци като нас, ще могат да дишат малко по-спокойно. Ето какво още споделя той за войната в Украйна и геополитическата карта на света:

- Никой не очакваше така дълго да продължи войната в Украйна, смяташе се че бързо ще свърши, Путин дори беше поставил срок до 9 май, но тя продължава и сега. Означава ли това, че Русия не се справя и че всъщност губи войната, както тръби Зеленски?

- Никой не може да направи такава преценка, с изключение на тези, които разполагат с достоверна информация. А тези, които разполагат с достоверна информация, не говорят по медиите. Така че всичко, което се говори по медиите, просто не трябва да му се вярва. В условията на война това се нарича пропаганда, битка с врага на информационното поле.

Разбира се, има анализи, които се опитват да бъдат обективни, но пак казвам – много често в анализите има съзнателно допускане на манипулираща информация и на дезинформация. Така че,  какви са били действителните намерения и доколко те са изпълнени, или напротив са провалени, можем да говорим много, много по-късно.

До вземем това, което се случва с Втората световна война, сега излиза нова информация, разархивират се непознати данни, които доста променят едни или други оценки за събитията. Същото важи и за тази война. Беше създадено усещането, че Русия ще направи блицкриг и че ще се повтори Крим в далеч по-голям мащаб, но това бяха очаквания, а не знаем доколко това са били действителните цели на т.нар. специална военна операция.

Ясно е едно – че Русия искаше да елиминира Украйна като заплаха за своята военно-стратегическа сигурност, т.е. да спре превръщането на Украйна във военно острие на Запада и САЩ, насочено срещу нея.

Което беше факт не в последните 8, а в последните 30 години – преформатиране на съзнанието, създаването на украинска идентичност, базирана на антируска основа, с постепенното вкарване на Украйна в западния икономически, социално-политически и културен ако щете алианс (вижте тази пародия на култура, известна като „Евровизия“).

И се свърши, разбира се, с най-важната съставляваща – военната. Истината е, че в Украйна в последните 8 години,  на базата на преобладаващото там руско население беше създадена една анти-Русия. Нещо, което не беше отчетено в Русия, където смятаха, че става въпрос само за пропаганда, докато в Украйна вървяха структуриращи процеси на антируска основа с използване на руския демографски материал.

- По време на Студената война беше разбираемо – сблъсък на идеологическа основа, капиталистическият запад срещу социалистическия изток. Но днес Русия е капиталистическа държава, защо продължава битката на Запада срещу нея?

-  Няма никакво значение каква е идеологията. Идеологията служи да опаковаме нашите геостратегически интереси в идеологически драперии, за да бъдат по-лесно смилаеми както за нашия лагер, така и за противника. Как да кажеш официално, че искаш да завладееш ресурсите на най-богатата на природни дадености страна в света, да експлоатираш нейните недра, да експлоатираш нейното население и, разбира се – да осъществиш световен доминитет?

Следователно, ще го опаковаш в битка с тоталитаризма, със съветската комунистическа идеология, сега с авторитаризма и путинизма.  Социализмът и комунизмът бяха драперията – това за тези, които са чели малко, нищо не знаят, но много и кресливо говорят - а те са мнозинство. 

- Сега използват Путин като мишена, наричат го убиец, престъпник, сатана и какъв ли не. В Путин ли е проблемът?

- Това е нещо, което даже не си заслужава да го коментирам. Става въпрос за нещо много важно – за това, че битката е за Евразия, за най-големия континент на света, концентриращ в себе си най-големите икономически, геополитически, природни и демографски ресурси. Когато световният остров в лицето на Съединените щати и клиентелата под техен контрол желае да осъществи световно господство, това не може да стане при положение, че Евразия е под контрол на чужди сили.  

Следователно, имате два подхода. Първият е опит за директен контрол върху материка, което е много сложно и трудно, нямате такива ресурси. Второто е да правите това, което Англия е правила в продължение на 300 години по отношение на материкова Европа, а именно – разделяй и владей. Т.е. никога една сила да не доминира на континента, което ще постави веднага Британските острови в шах и мат.

Така беше с Наполеон, така беше с Филип Трети преди това, така беше по-късно с Хитлер и разбира се, с Русия и СССР. Законите на геополитиката са като законите на физиката, те нямат никакво отношение към нашите желания или нежелания. Както казваше Наполеон, географията е съдба. И оттук, разбира се, произтичат всички останали подходи.

Ако Западът, т.е. ситуираната в Съединените щати световна финансова олигархия, желае да доминира и да осъществява контрол, това не може да бъде осъществено, ако бъде оставена Евразия под контрола на независими сили, дори не бих казал враждебни. А там се ситуират най-голямата вече икономическа сила Китай, все още една от най-мощните военни сили – Русия, и най-голямата демографска сила, каквато е Индия.

Това не може да бъде допуснато, следователно тук са възможни всякакви стратегии. Едната е „разделяй и владей“. Както е ставало в историята – ползваме едни индийски княжества срещу други индийски княжества и, ползвайки пушечното месо на едните, владеем другите.

Ще осъществим кръстоносен поход срещу най-мощната във военно-техническо отношение – Русия, няма да я разрушим, а ще я използваме в удобен за нас вид за да се насочим разбира се срещу Китай. Затова и Китай, който знае за какво става дума,  подкрепя Русия, макар че не го манифестира открито. Не защото много обича Русия, а защото обича себе си.

-  От това, което казвате, в мен възникват два въпроса. Първо – защо Европа тъй ревностно изпълнява диктата на Съединените щати за постигане на техните интереси? Полският премиер Моравецки дори заяви, че трябва не просто да бъде победена Русия, а да бъде унищожен „руският свят“, разбирай идентичност, мислене, духовност, православие и пр.

- Трябва да разберем, че има два плана. Първият е ситуативният план за конкретни европейски страни.  Случаят с Полша е бих казал медицинско-маниакален. Полша и поляците имат тежък национален комплекс, който се изразява в това, че преди повече от 200 години те загубиха битката с Русия за това кой да контролира и да управлява източнославянския свят.

Проектът „Реч Посполита“, който беше проектиран върху териториите на Полша, днешна Беларус, Украйна и Прибалтика беше ликвидиран в полза на Русия. Поляците все още не могат да забравят, че през 17 век полски марионетки са управлявали Москва при Лъжедимитрий, а след това идва обратният удар и накрая Полша става част от Руската империя. Така че тук има такъв комплексарско-геополитически пласт. На второ място се натрупват вече културните пластове, религиозни и психоментални различия, но те не са решаващи. 

За така наречената Европа. Първо, трябва да си изясним какво е това Европа. Това е удобно клише, което се използва от журналисти и анализатори, но което de facto е нищо. Европа наистина беше най-мощната, най-силната в икономическо, политическо, в невероятно културно отношение част на света, която неслучайно доминираше света близо 500 години.

Европа приключи като самостоятелен геополитически субект на 9 май 1945 г., когато последният опит на голяма геополитическа сила на континента – визирам Германия, да се наложи беше ликвидиран от двете най-мощните във военно-политическо отношение  сили – Съветският съюз и Съединените щати, страни с произход от Европа, но с глобални претенции. Оттам нататък Европа беше протекторат, разделен между Съветския съюз и САЩ.

- А вторият ми въпрос е за Китай. Толкова ли е сигурно, че Китай и Русия ще вървят заедно винаги, или Китай също  си има собствени интереси? Както и Турция, която сега също като че ли  е с Русия?

-  Това е брак по интереси, дори не бих казал брак, а ситуативно напасване. Китай си прави сметката да играе ролята на мъдрата маймуна, която стои на върха на планината и гледа как тигрите се бият в долината. Когато двата тигъра – Русия и САЩ с техните марионетки, биват омаломощени и направо ликвидирани в тази самоубийствена война, тогава те ще се намесят.

Нещо, което Англия, а след това и Съединените щати правеха по отношение на Европа.  Китайците са си взели поука и използват същата стратегия по отношение на своите геополитически опоненти. В този случай Китай подкрепя Русия ситуативно, не защото има някакъв интерес с Русия, а интересът му е да запази Русия, защото тя е удобен щит срещу атаките на Запада.

Разбира се, те очакват в този сблъсък между Русия и Запада двете сили да се омаломощят, тогава Китай ще дойде и ще прибере своето. От друга страна, те си дават сметка, че ако Русия падне, те са следващите и рухването на Китай ще е много по-бързо, отколкото това на Русия. При Турция играта е подобна, но мащабът е различен. Турция е с нараснали геополитически амбиции и стремежи, впрочем – обосновани.

Тази страна ще достигне 100 милиона младо и енергично население в средата на века, със собствена икономика, със собствена индустрия, със собствен имперски проект, поради което рано или късно Турция ще пожелае да поеме своето и на Балканите, и в Черноморския басейн, и в Кавказ, и в Централна Азия.

Дългосрочният руски интерес влиза в противоречие с дългосрочния турски интерес, сега има ситуитивно напасване  с оперетата с влизането на Швеция и Финландия в НАТО. От друга страна Турция се стреми да доставя помощ на Украйна, има и турски наемници в Украйна, те се бият на нейна страна, включително и в Мариупол. Така че Турция преследва своя дългосрочен интерес.

Разбира се, турските интереси са известни на Запада, основно на Англия, насочваща турските амбиции в полезна за нея посока. Така Турция на юг да бъде използвана с неоосманската й мечта подобно на Полша на север в мечтата й за нова Реч Посполита на територията на Беларус, Украйна и Русия. Те ще бъдат използвани, мислейки си, че ще играят след това роля, в една много по-голяма геополитическа игра. 

- Покрай Турция стигаме и до България. Успяха ли да вкарат България във войната? Изнасяме, не изнасяме оръжия, ще ги ремонтираме и не знам какво още. Успяха ли чрез натиск да ни вкарат в конфликта?

- Първо две неща, които не звучат добре за българското ухо. България е марионетка и нейната воля няма никакво значение. Дали са успели или не са успели – в самия Ви въпрос има едва ли не неосъзната предпоставка, че тук е имало съпротива и тя е била преодоляна с натиск от нашите геополитически съюзници. Нищо подобно няма.

България е загубила своята геополитическа субектност преди повече от 100 години и в момента виждаме само нейното гърчене в едната или другата плоскост. А пък особено сега след свалянето на режима на Борисов нещата минаха на ръчно управление на важните геополитически територии, на контактните зони с проблемни страни – Турция на юг, Русия на изток.

По тази причина върви политическа подмяна на българския политически елит. Предишният беше продажен, но шикалкавеше. Този е на директен контрол, няма място за маньоври.

- Това се връзва като обяснение и за историята с руския газ. Най-бедната държава, каквато сме ние, най-ревностно се отказва от руските доставки. Кирил Петков се хвали, че сме били най-зависими от Русия, сега сме най-независими. Което е смешно, понеже вече над 20 фирми от самия Европейски съюз приеха условията за плащане в рубли, ЕС реши, че това не нарушава санкциите, само ние се репчим. Стив Ханке ни казва: „не влизайте в Еврозоната, ще е пагубно за вас“, а ние нямаме газ, цените ще хвръкнат непосилно за хората, но сме герои. Какво е това? Малоумие или послушно раболепие?

- Обяснението е просто. Разбира се, цялата тази епопея с газа има финансови, технически, технологически и икономически аспекти, но те не са толкова важни. Важен е геополитическият и военният аспект. Западът знаеше много добре, че постсъветска Русия може да акумулира някакъв финансов ресурс, изнасяйки нефт и газ. Друг е въпросът доколко това в дългосрочен аспект даваше шансове на Русия да се еманципира.

Според мен, тя беше превърната в суровинен придатък на Запада. И следователно, за да не бъде допуснато Русия да акумулира ресурс, който пък от своя страна да бъде използван за нейните военно-политически и всякакви други цели, тези артерии трябваше да бъдат пресечени. За да бъдат пресечени, се разиграва сценката отърваване от „тоталитарния“ руски газ и замяната му с американския „демократичен“. Това е толкова примитивно, че даже не ми се коментира. 

- Има ли сценарий за България, за превръщането й в предна прифронтова зона срещу Русия, която през Черно море е на хвърлей място от нас? НАТО вече заплашва, че и морето няма дълго да остане без западно присъствие, само Турция все още пречи. Затова питам – има ли сценарий на САЩ и Запада за България?

- То няма сценарий, това е вече резултат. Така че няма защо да гледаме в бъдещето, ние сме в него. По тази причина и всички разумни предложения на американски икономически анализатори звучат хубаво, има само един малък недостатък – те не отчитат най-важното:

Европа и в частност Източна Европа нямат абсолютно никаква геополитическа субектност над определено ниво, което им е разрешено. Поради тази причина каквото кажат нашите геополитически господари, това ще стане. Какво мислим ние няма абсолютно никакво значение.  А като гледам, много и не мислим. 

- Същото се случва и с темата за ветото ни за Северна Македония. И тази тема вкараха в контекста на войната в Украйна и ни натискат с всички сили да де откажем от историята на държавата ни и да я подарим безусловно.  България и Македония мюре ли са в цялата работа? Защо вкараха темата за Македония в темата за войната?

- Каква е нашата история и какво ние не искаме да забравим от миналото си е последното нещо, което вълнува нашите геополитически ментори, а и голяма част от т.нар. български управленски елит.  Македония отдавна е престанала да бъде каквото и да било за средното българско ухо, така да речем. Второ, тук има много ясна военна логика и тя се изразява в следното:  

Македония вече е част от НАТО, важна е територията. Както и България – тя не е важна като страна, като икономически, географски, политически или пък някакъв друг потенциал. Важното е, че България е в центъра на Балканите. Който контролира България, той контролира и периферията на Балканите.  Положението на България на Балканите много наподобява положението на Германия в Европа.

Ако контролирате хардланда на Европа, сиреч Германия, вие поставяте в шах всички околни страни. Същото е и с България.  Който контролира българската територия, той поставя в шах страните в периферията в геополитическо и военно отношение – Гърция, Албания, бивша Югославия, даже и Румъния. Това е важното в случая. Драмата и на България, и на Македония е в това, че те се намират там, където се намират.

Нещастието на Македония е в следното – казвам го като човек, който има произход оттам и ме боли сърцето, но не бъркам емоцията с хладния анализ. Тя се намира там, където е, по долината на Вардар. Това означава директна връзка между Солунското пристанище и долината на Морава и оттам – към средна Европа. В това число и Сърбия – последния неясен субект на Балканите, заиграващ и с Русия, и със Запада.

Следователно вървим към Сърбия с последващо нейно притискане и затова е важна Македония. Освен това, много е важен диагоналът от Драч към Бургас, заради конфликта, който се разиграва в Черноморския басейн. Не може да се позволи в тези територии да има части с неясен статут като Албания и като Македония. Албания е ясна от геополитическа и военна гледна точка, но все пак трябва да бъде вкарана в европейската кошара. 

- Всички наши политици, независимо от действията си, говорят за националния интерес. Но явно го разбират по различен начин. И то – различно от интереса на обикновените българи. Що е то национален интерес?

- Когато едно нещо не съществува, някои хора си мислят, че с говорене могат да създадат реалност. Като го няма едно нещо и повторят заклинанието сто пъти, смятат, че то ще се появи.

Тъй като ние нямаме вече национален суверенитет, имаме ниско ниво на самостоятелно поведение,  това обстоятелство го заместваме с активно производство на думи. Белким с активното производство на думи заместим липсата на каквото и да било национално действие. Нямаш национален интерес, тъй като нямаш геополитическа субектност. Законите на геополитическата физика не могат да бъдат заместени с празнословие.

Максималното, което може да направи един отговорен елит днес е да лавира в обективно зададения ни коридор от геополитически възможности, а не да копае дъното та дано сюзеренът види и оцени старанието на слугата.

- Още през 2017 г. Вие предрекохте, че спокойните години свършиха и влизаме в гигантски турбуленции. На базата на случващото се в момента какво предричате сега?

- Не искам да предричам нищо. Въобще не съм щастлив от факта, че това, което съм казал тогава, а именно,  че предстои война на Запада срещу Русия чрез  Украйна, се случи. И изобщо, анализаторът няма за задача да ви предрича бъдеще. Бърка се ходенето на врачка с геополитически или друг социален анализ. 

Второ, въпреки широко разпространеното мнение анализаторът не е длъжен да дава решения. Още по-малко такива каквито ще ви се харесат. Ярка демонстрация на инфантилното мислене е, че всеки проблем имал т.нар. „решение“ и т.нар. анализатор задължително трябва да ви го даде.

Един вид да мисли вместо вас, да анализира вместо вас и да действа вместо вас, докато вие в най-добрия случай революционерствате безопасно във Фейсбук. От времената на Вазовите „Чичовци“ до ден днешен нищо не се е променило в тази насока.

Например когато в резултат от мащабни геополитически катаклизми преди повече от 30 години страната ни бе докарана до нивото на геополитическа периферия и обект на световната политика, какво решение може да има този базов „проблем“, който предопределя всичко останало у нас - от икономика и политика до пълния битов и културен примитивизъм залял тази страна – да обявиш война на доминьона ли? 

Логиката на кухнята и кръчмата не е логика на политиката. 

Не желая да казвам какво може да се случи оттук нататък, защото мога само да предполагам. Всяка прогноза обикновено се базира на две неща: на миналия опит и на екстраполиране на миналия опит върху бъдещето. Бъдещето обикновено се случва между миналия опит, настоящето и нещо, което ние не знаем.

Очевидно е, че вече сме в третата световна война. Залогът е Евразия и в някакъв смисъл - моделът на цивилизация и бъдещите основи на тази цивилизация. Ако надделее англосаксонският блок, тогава ще имаме една форма на съществуване, която ни е известна, вероятно в още по-дълбоки измерения.

Ако надделеят или имаме поне един контрабаланс от други сили, ще имаме един по-разнообразен свят, в който такива геополитически мушмороци като нас, ще могат да дишат малко по-спокойно.