Проф. Кантарджиев с невероятни разкрития за себе си

Като попречиш да се загубят едни пари и ставаш много неприятен. Не си ли спомняте преди няколко месеца как искаха да взимат капчици кръв, а не искаха PCR-тестове, каза професор Тодор Кантарджиев на влизане в студиото на "Забраненото шоу на Рачков".  

Професорът разкри, че презимето му е не кое да е, а Веселов. "Баба ми е завършила в Мюнхен, когато ражда втория си син. Трябва да го кръсти на баща си. И искала да е нещо модерно. Да е Весел. И синът ми се казва също Весел", разкри той. 

На фона на пандемията Кантарджиев бе глътка въздух за хората със своето неподправено чувство за хумор, затова в ефира бе излъчено видео с физиономиите на професора. 



"Въобще не съжалявам, защото на глупави въпроси, трябва да се даде глупав отговор. Сигурно много трудно се задават хубави въпроси, но то трябва да и се чете. Малко поизморихме обществото с брифингите. Сега обаче те са задължение на министерството", каза Кантарджиев. 

"Не съм суфлирал на генерала, той много добре се справяше. Въпреки майтапите, свършихме много добра работа. Миналата пролет, ако имахме по 4-5 хиляди случая, щеше да бъде края на българското здравеопазване. Успяхме да подготвим болниците и хората", каза още той. 

Кантарджиев каза дали се вижда като президент, а Рачков дори заяви, че чака с нетърпение речта по случай Нова година.

"Няма какво да мисля, ще откажа политически пост. Първо политиката не е за някои хора, а и политиката не е за някои професии. Младите не са чували за д-р Салвадор Алиенде в Чили, застреляха го. Повечето са чували за Ернесто Чегевара и той е лекар. Лекари не бива да се занимават с политика защото не свършват добре", каза той. 

Президент на дружеството на актрисите от шоубизнеса, за друго не, добави главният епидемиолог на страната. 

"Реших да ставам микробиолог, по точно да съм в сферата с борбата с инфекциите, защото лечимите болести за инфекциите, това са вътреболничните инфекции, инфекциите в обществото, са опасни и много интересни. Тогава не се знаеше, че парите са в нелечимите болести и се управляват от някакви каси и икономически институции", разкри Кантарджиев. 

Развих цяло едно направление на микробиологията - става дума за едни гъбички при раковоболните, при болните с много тежки операции, похвали се той. 

Кантарджиев разказа как е чел, че хора след новини за него в мрежата са предпочитали да хванат бацила. Той уточни, че бацилът е най-опасен за големите преживни животни. 

Кантарджиев се оказа и джудист. "Всички, които бяхме в отбора по джудо са професори и директори на болници. Що се отнася до Мангъров, който се забавлявал с инфекцията, професорът казал да продължи да се забавлява. Само ни биеха много вифаджиите. Учиш анатомия четири семестъра, не можеш да се отдадеш на спорта, казва още той", разказа професорът. 

Кантарджиев си спомни и за самото начало на епидемията по света. 

"В началото на пандемията бях от малкото хора, които бяха притеснени. Януари издадох заповед да се подготвим с препарати, маски дезинфектанти. и когато започнаха нещата и да гледаме какво става по света, някои неща ме зачудиха.

Защо не затвориха Ухан, защо не затвориха връзките с Китай. И сега не мога да си обясня, когато има мутирали мутанти, ако нямаме контрол на границата, ако нямаме изследване на всички, които влизат от огнищата. Сега ще оберат ягодите, ще се върнат тука, ще се съберат да се похвалят за високия стандарт там.

Всеки, за който се е докаже, че е болен трябва да бъде изследван, да се види дали не носи някакъв нов вариант.

Какво е това хоби на българите да ходят по чужбина и да се завират по най-заразните места. Така през Първата световна война не е било. Тогава всички са били ваксинирани. Тогава не знам антиваксърите как са реагирали. Там където е била българската армия, има много голяма дисциплина", каза професорът. 

Говорейки за хората, които не вярвали в съществуването на К-19, той каза: "Първо нали го нямаше коронавируса, па сега узряха, че го имало. Някои говориха много лоши приказки за маските. И аз се питам: Тия хора не си ли дават сметката, че най-хубавото на физиономията му е маската". 

Кантарджиев се оплака и от това, че му задават тъпи въпроси по пощата, от рода на: "След като не е пипал вируса, откъде знае, че го има?" 

"Исторически българинът имаше доверие във ваксините, защото сме една от държавите, въвели задължителна ваксинация против едра шарка През 1881 година започваме нейното производство. Сега стават 140 години от създаването на Националния център по ваксинация.

След откриване на ваксината за туберкулоза в България започват да ваксинират срещу туберкулоза. През 50-те години на миналия век има епидемия от детски паралич. Тогава със злато сме купили ваксините и сме спасили хората от моето поколение. Имаме много важни моменти в историята с ваксинирането", разказа професорът за историята на ваксините у нас. 

След това Рачков му припомни за съвета за консумирането на лимони и домати срещу К-19. 

"Когато имаш гърлобол, той се изразява най-силно сутрин. Затова след закуска по един лимон. Слушайки този съвет, хиляди българи не направиха коронавирус. Ако не го допуснеш до носоглътката, той няма да се развие и в белия дом. Тогава ме обвиниха, че иамм плантация за лимони в Гърция. Не, нямам", каза той.

Професорът също посъветва, особено мъжете след една определена възраст, да ядат домати, защото имат почти толкова силно действие за разреждане на кръвта, както и аспирина. 

Кантарджиев разкри и кога очаква краят на пандемията от К-19

"Ако не настъпи някаква биологична промяна, да не дава Господ, някаква мутация, която да промени вируса, се надявам, ако носим маски и не се събираме, през есента епидемията ще придобие ендемичен характер. Тогава ще трябва да съсредоточим нашето внимание върху това да нямаме внос, да няма такива варианти, които по-трудно се улавят от ваксините", каза той.