Няма регистър на българите с редки болести, нито статистика колко са тези заболявания. За това алармираха на семинар на Националния алианс на хората с редки болести лекари и пациенти. Тези заболявания покосяват между 6 и 8% от населението. А, оказва се, 30% от онкоболните се борят с някои от редките форми на рак, обясни проф. Георги Михайлов, националният консултант по клинична хематология, пише "Стандарт"
Редките злокачествени заболявания са цели 186, а близо 4 млн. европейци живеят с такава диагноза. Всъщност 22 на сто от всички новодиагностицирани ракови заболявания годишно в Европа са редки. &quot;За такива се считат тези, чиято поява се наблюдава на по-малко от 1 на 3000 души. А 30 на сто от европейците с рак имат една от редките му форми, които засягат 1 на 100 000 души, тоест това са свръхредки заболявания&quot;, уточни проф. Георги Михайлов. Според него злокачествените заболявания са главната причина за убиец номер 1 както в Европа, така и в света, макар статистиката да ги слага на второ място след сърдечно-съдовите болести. &quot;Съдовите обаче се делят на заболявания на сърцето и на мозъка. Затова, ако разбием тази група на две, ще видим, че злокачествените заболявания се явяват основна причина за смъртността на хората в развитите индустриални държави в света&quot;, уточни проф. Михайлов. И обяви, че смъртността от рак е с най-голям ръст до 2030 г. и достига 18%. А цифрите за Европа са твърде сериозни - причина за 20 на сто от смъртните случаи са именно злокачествените заболявания, всяка година се появяват над 3 млн. нови случаи на рак и<br /> <strong><br /> близо 1,7 млн. загиват от него</strong><br /> <br /> &quot;Сериозен настоящ проблем за всяка здравноосигурителна система в страните от ЕС е, че броят на новозаболелите пациенти нараства, като България не прави изключение&quot;, алармира проф. Михайлов. По думите му, около 40 000 българи се разболяват от редки злокачествени заболявания всяка година. &quot;За съжаление, преживяемостта при тях е 5 пъти по-ниска от тази на пациентите с често срещаните видове рак - на дебелото черво, гърдата и простатата например&quot;, посочи проф. Михайлов.<br /> <br /> Каква обаче е причината за бума на злокачествени заболявания? Според проф. Михайлов тя се дължи на рязката промяна във вътрешната структурата на населението в ЕС и у нас. &quot;Докато на територията на развиващите се държави огромният процент от населението е от 15 г. до 45 г., то Европа застарява. А злокачествените заболявания са приоритет след 5-ата и 6-ата декада на човешкия живот. Това застаряване, заедно с навлизането на новите технологии, води до рязко увеличаване на разходите за здравеопазване, което създава изключително напрежение&quot;, не крие проф. Михайлов. По думите му,<br /> <br /> <strong>у нас също има стремително застаряване</strong><br /> <br /> &quot;Значение има и БВП, тъй като данните на СЗО показват, че около 70% от смъртността от злокачествени заболявания по света е в страни с ниски и средни доходи, които са с ограничен ресурс за превенция, диагностика и лечение на рака. А по БВП България отстъпва дори на страни с авторитарни режими като Беларус&quot;, посочи проф. Михайлов. Той уточни, че според класификацията на СЗО ние сме сред страните със средни доходи, но въпреки това попадаме в периметъра на държавите, в които броят на смъртните случаи значително надвишава този в богатите страни.<br /> <br /> Проф. Михайлов определи възможностите на съвременната медицина за борба с рака като огромни и посочи, че се използват различни подходи за лечение на туморните заболявания - клетъчна терапия, свръхпрецизна лъчетерапия, персонализирана химиотерапия, роботизирана хирургия, таргетна терапия, ваксини, генна терапия. Според него контролът на рака почива на четири основни компонента - превенция, ранно откриване, диагноза и достъп на лечение.<br /> <br /> &quot;Най-важна обаче е работата с акцент върху ниските социално-икономически прослойки. Защото в Япония например здравното осигуряване не покрива гражданите, които не спазват профилактичния ритъм за контрол на карцинома на дебелото черво, гърдата и простата. Скринингът при тях прави възможно ранното им откриване и лечение&quot;, категоричен е проф. Михайлов. По думите му, у нас има сериозна необходимост от оценка на здравните технологии с оглед оптимизиране на разходите, непрекъснато актуализиране на ръководствата за лечение, внимателно търсене на персонализация на терапията, създаване на експертни центрове и регистри за редки неоплазии. Проф. Михайлов със съжаление посочи, че навремето са наричали Ирландия &quot;кървяща страна&quot; заради силното изтегляне на човешкия й потенциал към САЩ, а сега България е &quot;кървяща държава&quot;, тъй като 90 на сто от новозавършилите медици емигрират и това е тежък проблем.<br /> <br />