Проф. Овчаров каза защо за нищо на света не трябва да отстъпваме пред Скопие

Езикът на омразата в Северна Македония към нас никога не е изчезвал, дори се засили страшно много през последната година. Въпреки твърденията на премиера Зоран Заев, че няма нищо общо с поругаването на българските паметници, със срутването на паметника в Охрид.

Това обяснява известният историк проф. Николай Овчаров, пише Марица бг. 

Отбелязва, че публикациите с антибългарско съдържание отдавна са надхвърлили 15 хиляди. Припомня и последния пасквил в Скопие -  че Димитър Бербатов бил македонец, но играл за „гадните ганьовци и монголи”, както ни наричат край Вардара.

Овчаров познава македонизма от 1989 г. Тръгва с романтично чувство, но бързо е полят с леден душ. Признава, че е преживял отвратителни неща в Северна Македония.

Археологът Паско Кузман, идеологът на тоя бутафорен център на Скопие, се майтапи преди 25 години: "Добре, ще признаем майка България (с ирония), ще сме един народ, но ще говорим на македонски език!".   

Проф. Овчаров е категоричен,  че не можем да променим македонците, тъй като става въпрос за наслагвания за три и повече поколения.

Убеден е, че трябва да отстояваме твърдо собствената си  идентичност.

Ако сега отстъпим  дори с педя,  това означава да късаме от собствената си история, от развитието на българския език, смята историкът. 

1944 г. е условна дата, но сме възприели, че дотогава историята ни е обща, а езикът - изграден върху общ диалект. През 1944 г. в манастира „Прохор Пчински” се създава македонският език - събира се една комисия и измислят подобие на език, който наричат македонски, на базата на един от най-западните български диалекти, от Охридския край, за да бъде колкото се може по-различен от българския, обяснява проф. Овчаров.  

Категоричен е, че ако допуснем компромис по отношение на Северна Македония, в ЕП ще стане първият македонски евродепутат и ще пита: Какви са хората в Пиринска Македония, на какъв език говорят? И трябва да кажем: На македонски!, ако вече сме признали, че има такъв език.

Още по-важни според учения са въпросите за историята. Ако ние сме направили компромиси, какво ще кажем на нашите деца, които ще трябва да изучават, че Самуил всъщност не е български цар?!

Така ще трябва да променим и нашите учебници. Децата ни ще трябва да учат, че песните  на братя Миладинови не са български, както самите те са написали, а са македонски песни, обяснява историкът.  

Ако сега отстъпим, това означава да направим компромис със собствената си история, с идентичността си. Няма накъде да отстъпваме, ситуацията е както при руснаците през 1941 г., когато се бият с немците на 5 км от Москва, казва проф. Овчаров. 

Предложил е  на правителството група учени - историци, филолози, да обясним същността на конфликта в Европа.

Страшно сме закъснели. Македонците от десетилетия имат изключително активна пропаганда. Имат много мощна и гласовита емиграция в САЩ, в Австралия, много по-гласовита от тази с българско самосъзнание.

Всичко в Северна Македония е впрегнато в името на националната им кауза, докато ние, българите, само допреди година нямахме ясна позиция. Сега вече като че ли имаме, но пак не говорим достатъчно активно пред ЕС, пред света, казва историкът. 

Готов е за поредната мисия - паралелно с работата на Смесената комисия група учени да представят българската позиция в Европа. Да покажам на световните медии Битолския надпис, на който пише, че племенникът на цар Самуил е българин. Както и фактите за българските  възрожденци.

Твърде дълго, от 1990 г. насам, се държим със съседите в Скопие като с малкото братче, на което се прощава всичко. Едва ли  95 процента от тези, които вземат български паспорти, имат намерение да стават  българи. Паспортът им трябва, за да ходят в Европа и по света.

Слава богу, вече разбрахме, че трябва да спрем с това милозливо отношение към „братовчедите”, казва проф. Овчаров. 

Убеден е, че ако сме твърди, съседите ще клекнат. Макар да съзнава колко е трудно -  защото сме един народ и практически късаме от себе си. Но трябва най-сетне да скъсаме тая пъпна връв и детето Северна Македония  да се развива само. 

Дракула е влашки воевода, говорил е български

Проблемът с румънците е подобен на македонския - пак по една или друга причина сме мълчали дълго време. Там обаче нещата бяха по-скоро свързани  с "вечната дружба" между Николае Чаушеску и Тодор Живков.

Румъния изгради самостоятелна линия, което доста усложни отношенията й с Москва, докато ние бяхме най-верните лакеи на Кремъл и сега берем плодовете от „правешката хитрина” на Живков. Бяха направени  много компромиси, обяснява проф. Овчаров. 

Не било прието например да се говори за кражбите от българската история от страна на румънски учени. 

Известно е,  че до XIII-XIV век границата на българското царство минава по Карпатите. Но цялата археологическа култура от времето на цар Симеон румънците наричаха "Дунавска" или „Култура Дриду”, по името на село във Влахия, само и само да не е българска култура, обяснява историкът. 

А Влад Цепеш, граф Дракула, за когото написах книга, е влашки воевода. До началото на XIV век т. нар. влашки воеводи са всъщност български наместници отвъд Дунав. Когато България пада под османска власт, те правят независими държави Влахия и Молдова.

Но ползват български език - написали са го големи руски слависти като проф. Самуел Бернщайн. Доказано на базата на хиляди влашки грамоти, виждаме как се формира съвременният български език. Иронията е в това, че след като в самата България го няма, във Влахия и Молдова продължава развитието на българския език, казва видният историк.

Момчил - родопският цар, стига до Атон

Ние, историците и археолозите, сме разузнавателните отряди на културно-историческия туризъм, проправяме пътищата му. Затова с всяка нова книга се опитвам да прокарвам нови маршрути, казва проф. Овчаров.    

Категорично културният туризъм ще извади туризма от кризата, в която попадна заради пандемията. Видяхме го и през лятото на 2020 г., когато в Перперикон имаше повече българи, отколкото на Витошка в София. 

Историкът се надява обектите, свързани с граф Дракула и Момчил юнак, скоро да са новите популярни маршрути за културен туризъм.

Книгата "Момчил - родопският цар" изобилства с любопитни нови данни. Проф. Овчаров лично е обходил повечето от крепостите от държавата на Момчил в Беломорието, днешна Гърция.

Само за две години - между 1343 и 1345 г., владетелят  стига от Родопите - района на Смолян и Златоград, чак до Атон, до Халкидическия полуостров, става важен фактор на Балканите. 

Представени са находки от столицата на Момчил -  Ксанти, представена е крепостта Периторион на езерото Порто Лагос, любимо място за почивка на много българи.

Ако не беше злощастната смърт на Момчил през 1345 г. в битката с турците край  Периторион, може би нещата щяха да се развият съвсем различно -  държавата на Момчил в синхрон с тази на Иван Александрова България щяха да станат незаобиколими фактори на Балканите, казва проф. Овчаров. 

Последният маршрут, който предлага, е към уникален обект само на 15 км от София -  късносредновековния манастир, крепостта Урвич, представен в една от последните му книги.  Крепостта е от времето на царете Иван Александър и Иван Шишман. Манастирът, унищожен през ХVII век, е наричан и "Паисиев",  тъй като за него споменава Паисий Хилендарски в "История славянобългарска".

По отношение на инвестициите в културно-историческите паметници правителството на Бойко Борисов направи страшно много. Преди дни кабинетът предостави близо 2 млн. за археологически разкопки на шест обекта - Перперикон, крепостта Вишеград край Кърджали,  Хераклея Синтика до Рупите, праисторическото селище при Провадия,  Мисионис  край Търговище, Рациария край Видин, където са открити римски императорски терми, по-големи от тези във Варна. Тези обекти ще помогнат за развитие на икономиката на районите, не само за чисто научното познание, смята известният учен.

Срещу църковна утвар: Искаме от гърците костите на цар Самуил

Започна нова подписка за връщане на костите на цар Самуил в България.

Възможно е този път да ги получим. Водени са неофициални разговори още преди 4-5 години. В новата  инициатива участват доста учени, идеи в тая насока има и главният прокурор Иван Гешев, разкри проф. Овчаров.

Според него трябва да се проведат преговори на високо ниво между България и Гърция, след което учените  да преценят какво може да се разменя. Има например много ценни ръкописи от манастира „Свети Йоан Продром” в Серес, които гърците са поискали предишния път, които обаче не можем да им дадем.

Можем обаче да предложим в замяна на костите църковна утвар.

Видният историк призовава съседите да дарят костите на България на добра воля, дори без преговори.

Това впрочем е било желанието на  покойния виден гръцки археолог Николаос Мацопулос, който е искал България да получи откритите от него кости на българските владетели цар Самуил, сина му цар Гавраил Радомир и племенника му цар Иван Владислав, припомня проф. Овчаров.

ВИЗИТКА

Николай Овчаров е един от най-известните български археолози, ръководител на разкопките на уникалния комплекс Перперикон. Наричат го “българския Индиана Джоунс” по името на легендарния филмов герой.

Син е на археолога проф. Димитър Овчаров. Съветник на министъра на културата Боил Банов. Работил е в Археологическия институт с музей към БАН. Бил е преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал Кърджали. Изнасял е лекции по история и археология в престижните университети в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, Карловия университет в Прага, в Япония, Франция, Германия.

Автор на книгите “Разказите на българския Индиана Джоунс”, “Десет перли от короната на България”, “Шифърът на Перперикон”, “Българската версия за Дракула”, „Момчил - родопският цар” (съавтор проф. Пламен Павлов). Проф. Овчаров е кавалер на орден “Св. св. Кирил и Методий”, носител на най-високото отличие на Министерството на културата - “Златен
век”. Видният учен е категоричен, че България трябва да отстоява твърдо позиции в спора за езика и историята с Република Северна Македония.