Проф. Овчаров съобщи за уникално съкровище, открито до София

Уникално изображение на гладиатор, сражавал се на арената на прочутия амфитеатър на Сердика. За това съобщи археологът проф. Николай Овчаров:

„Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край София като важна средновековна твърдина – едно от последните убежища на цар Иван Шишман срещу османското нашествие.

През ХV-ХVІІ в. в нейните останки пък е съграден много важен манастир, съхранил българщината през вековете и описан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „История славянобългарска”. Ние вече разкрихме тази обител и само преди месеци излезе книгата, която я показва в целия му блясък.

Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната крепост крие тайните си римски кастел от ІІІ-VІ в. Някога той е пазел стратегически път по р. Искър към важния римски град Сердика.

При археологическите разкопки вече са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време. На бял свят излязоха и много антични находки, сред които блести оловната фигурка на гладиатор от ІV-V в.

Изображението е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него личи фигура на гологлав боец, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста.

Краката са обути в ботуши или обвити с кожа от коленете надолу. Човекът държи дебело копие с което атакува. За съжаление предната част на пластината е отчупена и затова не се вижда върха на оръжието и лявата ръка на боеца.

По всички аналогии обаче ясно, че това е определен вид гладиатор, който в древен Рим наричали „венатор”.

Става дума за част от великолепните зрелища, провеждани в Ремската империя. Като цяло те се състояли от два вида: „мунус”, включващи битките между бойци, и „венацио” – битки на хора с диви животни.

Римляните обичали много „венацио”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия. Впрочем тогава са изтребени много редки видове.

Срещу различни хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли именно венаторите и техните асистенти – бестиариите.

Тяхното облекло е много по различно от това на сражаващите се помежду си гладиатори. Обикновено са облечени в туники, без шлемове, а оръжието им е късо копие с дебела дръжка.

При острието е имало напречен предпазител, с който при намушкването на хищника се е предотвратявало той да достигне с лапите си до човека.

Още от пръв поглед се вижда, че боецът от оловната пластина от Урвич изцяло отговаря на тази характеристика.

Облеклото е същото, а напрегнатата стойка показва момента, в който копието е насочено срещу звяра. Може да се предполага, че това „венацио” е лов на едър хищник – лъв или тигър.

Големите и изпъкнали очи, както и характерната прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници – ІV или началото на V в.

Оловният гладиатор от Урвич има преки аналогии в запазените мозайки от епохата. Особено близка е тази от началото на ІV в., която днес е изложена в галерия Боргезе (еднаква е не само стойката на венатора, но и неговата прическа и гримаса).

Там гладиаторът е забил копието си в скачащия срещу него тигър, от чиито гърди струи кръв.

Много близки са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски дворец в Константинопол (Истанбул) от началото на V в.

Урвич се намира едва на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години бе разкрит великолепния амфитеатър на Сердика.

А намерен в близост каменен „афиш” за предстоящи гладиаторски игри от ІV в. показва, че там са провеждани битки между хора и хищници.

Това кара да мислим, че оловното изображение на венатор от Урвич има пряка връзка с амфитеатъра на Сердика.

Откритото изображение без съмнение е т. нар. вотив или оброк. Това е традиция, която се запазва и в християнството.

Става дума за малки предмети с изображения на нещо, което трябва да бъде запазено от езическите богове, а по-късно – от християнските светци.

Това може да са части от тялото, които трябва да бъдат изцелени, или образи на хора, които да бъдат защитени. В този си вид вотивите съществуват чак до днес.

Явно оловното изображение е трябвало да предпазва неговия носител. Това навежда на мисълта, че в римския кастел на Урвич вероятно е имало някакъв храм, където то е било поставено. Неговият притежател е търсел подкрепата на боговете, може би в навечерието на предстояща решителна гладиаторска битка.“