Проф. Стив Ханке разобличи Иван Костов и разкри дали куфарчето заковава Командира

Главният прокурор ще се сблъска със сизифовска задача при ревизията на раздържавяването

Проф. д-р Стив Ханке е професор по приложна икономика и създател и директор на Института за приложна икономика към Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Той е също така старши експерт в базирания във Вашингтон институт „Катон“, старши съветник в Университета „Ренмин“ в Китай, както и специален съветник към Центъра за финансова стабилност в Ню Йорк. През 1998 г. той е обявен за един от 25-те най-влиятелни хора на света от World Trade Magazine.

В миналото е бил старши икономист в Икономическия съвет на президента на САЩ Роналд Рейгън (1981-1982), старши съветник в Съвместния икономически комитет на Конгреса на САЩ (1984-1988), държавен съветник на Литва (1994-1996) и Черна гора (1999-2003).

В България е известен като Бащата на валутния борд. От 1997 до 2001 беше съветник на тогавашния президент на България Петър Стоянов.

Проф. Стив Ханке даде ексклузивно интервю за „Монитор“, което беше взето писмено (for English click here).

- Професор Ханке, в интервю за bTV преди седмица разкрихте, че по времето на управлението на Иван Костов сте занесли на тогавашния президент на България Петър Стоянов куфарче, „пълно с документи, доказващи корупция“ в правителството.

Какво точно имаше в куфарчето? Кого разобличаваха доказателствата в него и „заковаваха“ ли самия Иван Костов? Опитахме се многократно да се свържем с Петър Стоянов, за да му зададем същите въпроси, но той не отговори на нито едно от обажданията ни. Така че от Вас зависи да хвърлите светлина по темата, като предоставите на обществото повече детайли.

- След като през 1997 г. с въвеждането на валутния борд беше убита хиперинфлацията и стабилизирана икономиката на България, информирах тогавашния президент Стоянов, че корупцията е проблем №1 на страната.

Това, разбира се, не беше нещо ново. Комунистическата легенда, че режимът на Тодор Живков и всички останали са били чисти като момина сълза, беше абсолютна измислица. Така или иначе Стоянов се съгласи с оценката ми и беше на страната на битката срещу корупцията. Но той каза, че без доказателства ръцете му са вързани.

Тогава информирах Стоянов, че фирми в Европа и Америка, които ме познаваха и знаеха, че съм негов съветник, се оплакват, че е невъзможно да правят бизнес в България заради повсеместната корупция. Аз им отговарях, повтаряйки това, което Стоянов ми беше казал: „Нищо не може да се направи без доказателства“.

Така стигаме до моето куфарче. Една от компаниите не остана само с оплакването, а ми предостави документи и доказателства, които предадох на Стоянов. Точно какво и кого разобличаваха документите и доколко са били състоятелни са въпроси, на които трябва да отговорят българските власти.

Що се отнася до това дали са „заковавали“ тогавашния премиер Костов, той беше начело на правителството и беше човекът, на когото Стоянов се обади пред мен и пред г-жа Ханке. Така Костов по естествен и ясен начин влезе в картината.

 - Главна прокуратура обяви в понеделник, че е започната предварителна проверка по съмнения за корупция по високите етажи по времето на Костов. Според съобщението, разпространено от държавното обвинение, тази проверка се основава на фактите, които дадохте в интервюто си пред bTV, като ще бъдете поканен да дадете показания.

Ще го направите ли и ще предоставите ли доказателствата, които сте дали на Петър Стоянов? Предвид факта също така, че преди две седмици прокуратурата разпореди и пълна ревизия на целия приватизационен процес, смятате ли, че истината най-сетне ще излезе наяве?

- Аз, разбира се, с удоволствие ще разговарям с главния прокурор. Когато става въпрос за корупция в правителството, мотото ми винаги е било, че „нито един камък не трябва да остане необърнат“ (бел.р., английски идиом, че трябва да се положат абсолютно всички усилия).

Наясно съм с факта, че главният прокурор се е ангажирал с пълна ревизия на приватизационните сделки, за да се установи доколко чисти са били те. Мисля, че ще се сблъска със сизифовска задача.

Има цяла планина от доказателства, потвърждаващи заключението ми. Първо, миналите опити да се пребори корупцията в България се провалиха.

Според класацията на „Трансперънси интернешънъл“ България е на последно място в Европа в това отношение. По-зле дори от Румъния. Индикаторите за световно управление на Световната банка също поставят България на дъното, когато става въпрос за корупция. Защо се провали България в опитите си да я спре?

Един от проблемите е, че страната практически няма закони, които да защитават информаторите, разобличаващи корупцията. Така каналите за сигнализиране за корупция не са безопасни и далеч не изненадващо българите предпочитат да си държат устата затворена.

В допълнение според скорошно проучване на „Трансперънси интернешънъл“ 73% от българите казват, че нищо няма да се промени дори да подадат сигнал за корупция. Защо?

Защото имат малко доверие в политиците и в правната система на страната. И са прави – международните индекси единодушно поставят България на ужасно ниска позиция, особено когато става въпрос за независимостта на съдиите и безпристрастността на съда.

Това обяснява и защо съдебната система на България е все още под наблюдение по линия на Мониторинговия механизъм на Европейската комисия. Както и защо САЩ наскоро наложиха санкции на българския съдия Андон Миталов.

- В отговор на твърденията Ви Иван Костов също даде интервю пред bTV, в което заяви, че го атакувате, защото е наранил егото Ви, казвайки, че не сте Баща на валутния борд. За това ли наистина става въпрос? 

- Интервюто на Иван „Мистър Клийн“ Костов беше поток от думи без капка истина. Що се отнася до това определение, дадено ми преди много години в задълбочена статия на „Труд“, позволете ми да препоръчам на Костов да се научи как да чете документи. Първият документ, в който се споменават думите „валутен борд“ и „България“, беше монография на английски, написана от мен заедно с д-р Курт Шулер - „Зъби за българския лев: Решението валутен борд“.

Тя беше публикувана от базираната във Вашингтон Фондация за международна свобода през 1991 г. Впоследствие с Шулер публикувахме в България две книги за валутния борд в България – една през 1996 г. и друга през 1997 г. Казаха ми, че тази от 1996 г. е влязла в класацията на най-продаваните книги в София.

При всички случаи Костов, въпреки че изглежда напълно обсебен от приписването на неща, трябва да се успокои. Отговорът ми на въпроса, зададен ми от Светослав Иванов в интервюто за bTV за разследването срещу корупцията, започнато от главния прокурор, не беше нищо повече от ясен отговор на въпрос за корупцията, който никой не си и беше правил труда да ми зададе досега.

Моят отговор няма абсолютно нищо общо с мнението на Костов за прозвището, дадено ми от „Труд“ преди много години. Вълнува ли ме изобщо какво е субективното мнение на Костов? Предпочитам да се придържам към фактите и документите.

 - Иван Костов също така твърди, че нито той, нито семейството му са участвали в приватизационните схеми, с които бяха източени милиарди публични средства. Това така ли е?

 - Това е въпрос, на който трябва да отговори главният прокурор. Не аз.

 - Били сте съветник на президенти и премиери на страни по целия свят, в това число и на правителства на бивши соцрепублики. Можете ли да сравните приватизационния процес там с този в България? Били ли сте свидетел на подобна опустошителна корупция някъде другаде?

 - Преди да отговоря на този въпрос, позволете ми да кажа, че съм бил дългогодишен застъпник за чиста, законова и пълна приватизация. Бях първият служител на американското правителство, използвал думата „приватизирам“.

С г-жа Ханке, която е французойка, успяхме да вкараме тази френска дума в английския речник Мириам-Уебстър. В научната сфера съм писал книги за приватизацията, които са публикувани на няколко езика, и написах увода за приватизацията в авторитетния The New Palgrave: A Dictionary of Economics.

По отношение на въпроса ви ще се спра на няколко държави, в които съм имал сериозен опит от първо лице. Ще използвам три субективни категории: чист, променлив и мръсен. В началото на 80-те отговарях за разработването на всички стартови приватизационни програми на президента Роналд Рейгън.

Те всички бяха чисти. След като напуснах Белия дом, се заех с управлението на инвестициите в новаторската частна социално-осигурителна система на Чили. Чилийската приватизация също беше чиста. След това бях президент на Торонто Тръст Аржентина в Буенос Айрес – фонда с най-добри резултати в световен мащаб за 1995 г.

Приватизацията в Аржентина беше от категорията „променливи“. След това бях в Нова Зеландия, където бях президент на FCMI NZ Financial Corp. Нова Зеландия имаше голяма приватизационна програма, стартирана от моя приятел сър Роджър Дъглас . Нова Зеландия беше много „чиста“. И стигаме до България. Във времената, в които бях съветник на Петър Стоянов (1997-2001), приватизацията беше „мръсна“.

 - По ваше мнение какъв е точният размер на финансовите щети – директни и индиректни, нанесени на българското общество от тази мръсна приватизация?

 - Не съм правил точни изчисления, които биха ми позволили да отговоря на този въпрос с пълна прецизност. Както вече отбелязах, още през 1997-1998 г. дадох на Стоянов да разбере, че считам корупцията за проблем №1 на България.

Докато разликата между средствата, генерирани от приватизацията, и тези, които реално са влезли в хазната, може лесно да се изчисли, далеч по-важни и неизчислими са репутационните щети, свързани с корупцията.

 - Приватизацията и корупционните практики, свързани с нея, доведоха до корозия на институциите, в това число и на съдебната система и създадоха икономически кръгове, управлявани от олигарси, които източваха публични ресурси в продължение на години. Според вас това „съпътстваща щета“ ли е или по-скоро част от по-голям план за превръщане на държавата в заложник? Ако считате, че е така, кой създаде този план според вас, в чия полза и каква е ролята на Иван Костов? Накратко – чия игра е било това и кои са били играчите?

 - Това е отличен въпрос, но напълно необятен. Човекът, който може да му отговори, заслужава Нобелова награда.

 - „Днес има две велики институции от световна класа в България – валутният борд и Софийската опера“. Това е ваш пост в Туитър. Какво ви провокира да го публикувате?

 - Focus Economics в Испания прави топ 75 на икономическите инфлуенсъри в света. Тази класация е базирана на Туитър. Понастоящем аз заемам петото място сред най-влиятелните икономисти в света.

Наред с други неща използвам цялото влияние, което имам, за да промотирам идеи и институции, които считам, че са велики и с благотворно влияние. Едно от нещата, които с г-жа Ханке направихме, когато за първи път посетихме България преди много време, беше да посетим Софийската опера.

Въпреки че сградата й беше в ужасно състояние, операта беше фантастична. Оттогава се стараем да рекламираме Софийската опера. По същия начин промотирам валутния борд на България. Що се отнася до въпроса защо съм публикувал пост в Туитър за тези две любими мои неща, желязото се кове, докато е горещо.

 - Твърдите, че България трябва да се придържа към валутния борд и да не се присъединява към еврозоната. Мнението ви обаче е малко изненадващо предвид факта, че вие бяхте и съветник на валутния борд на Литва. Литва в момента е член на еврозоната, като присъединяването й се счита за история на успеха. Защо България да не следва нейния път?

 - Съжалявам за това, че съм ви изненадал. Никога не съм обичал да поднасям изненади. Аз разработих валутния борд в Литва, който беше въведен през 1994 г. Той очевидно беше много сходен на българския и се представи също толкова съвършено като този в България.

Но Литва е напълно различна от България. Литовците са изключително подозрителни, до степен на параноя, по отношение на Руската мечка. Всяко движение, което Литва счита, че ги отдалечава от Мечката, получава широка обществена подкрепа.

И тъй като въвеждането на еврото беше считано от литовското общество за нещо, което ще отдалечи страната още повече от лапите й, това беше направено. И още нещо важно – то беше прието без изменения в банковия закон на Литва от типа на промяната „Стоянова“.

И също така нямаше абсолютно никакви дискусии за разрешаване на флуктуации в курса литас-евро веднъж влезли в чакалнята на ERM II.

 - През годините следите отблизо ситуацията в България. Бих дискутирала с вас и други теми, които бихте искали да засегнем, а не сме.

 - Наистина следя България внимателно. Налага се, защото съм член на експертната група на Euromoney Country Risk в Лондон (бел.р., експертна група, която предоставя данни в реално време за държавите по света в категории, свързани с икономиката и политиката). България е една от 15-те държави, чийто рейтинг на кредитния риск определям всяко тримесечие.

Следейки дискусиите за възможността България да се откаже от валутния борд и лева и да ги замени с еврото, съм шокиран от това колко недемократичен е процесът.

Има малка група технократи във Франкфурт, които инструктират малка група технократи в София за това какво се счита, че трябва да направят. София козирува и марширува под звуците на франкфуртския барабан, а българското общество няма и идея какво се случва.

Вероятно затова над 50% от него подкрепя валутния борд и лева, докато само 25% подкрепят въвеждането на еврото. Очевидно е, че българското общество не желае да бъде държано на тъмно.

Още повече че то е достатъчно умно и знае, че никога не би трябвало да се опитваш да „поправиш“ неща, които не са счупени. Мисля, че премиерът Борисов е майстор в напипването на пулса на обществото. Последните му изявления за това, че трябва да се забави препускането към мистериозната чакалня на ERM II, потвърждават, че той няма намерение да върви срещу общественото мнение. Но дори и един майстор може да бъде подведен с лош съвет.

Миналата седмица Борисов обяви, че 10 млрд. „свежи пари“ ще бъдат освободени като ресурс, ако валутният борд и левът бъдат заменени от еврото. Той твърди, че тези пари могат да се използват за неща като транспортна инфраструктура, пенсии, заплати и иновации.

Не бързайте, г-н премиер! Не ви ли информираха съветниците ви, че влизането в еврозоната изисква валутни резерви да се изпратят от София във Франкфурт, където вече няма да са изцяло контролирани от България? Само погледнете Литва – като условие за влизането й в еврозоната бяха трансферирани 544 162 628 евро от Вилнюс във Франкфурт.