Проф. Тодор Кантарджиев предупреди за голяма опасност!
Сега е най-активният период на кърлежите в тревните площи, заяви експертът
Намираме се в период на най-голяма активност на кърлежите в тревните площи. Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев относно пиковата активност на кърлежите през пролетта, опасността от ухапванията и възможните усложнения.
„В края на май и месец юни е периодът, в който има най-голяма активност на кърлежите по тревните площи. Съчетанието на високи дневни температури с влага от честите валежи стимулират разпространението на кърлежите по растителността“, поясни той.
Може ли близък на инвалид да получава лекарствата му вместо него?
„За да няма кърлежи или да се намали техният брой в парковете и междублоковите пространства в големите население места, трябва да се предприемат мерки“, добави проф. Кантарджиев. „Първо за редовно окосяване на тревите. Второ за многократно контролирано пръскане със средства за дезакаризация. Най-важното е Регионалните здравни инспекции (РЗИ) да извършват проверка след мерките за пръскане, дали наистина броят на кърлежите е намален или е достигнал до броя, изискван от инструктивните документи. Не се ли направи проверка - контрол на качеството на извършените мерки по дезакаризация, унищожаването на кърлежите в парковите и междублоковите пространства е с ниска ефективност“, коментира още Кантарджиев.
„Буди сериозни съмнения фактът, че след многократни пръскания едно дете в Южния парк, в центъра на парка около шадравана, попадайки в храсталаци, колега в една от столичните болници изважда от главата му повече от 50 ларви на кърлежи от рода иксодес, тези които пренасят и лаймската болест“, поясни проф. Кантарджиев.
Конфликтите възникват, когато не сме способни да откажем
Той отчете, че миналия понеделник в кабинета му са постъпили 78 души с кърлежи, най-вече деца. „Във вторник бяха вече 84. В сряда бяха 93 души“, посочи той, като добави, че и през тази седмица има около 80 посещения дневно от хора нахапани от кърлежи.
„Моето мнение е, че свалените кърлежи няма нужда да бъдат изследвани микробиологично за носители на лаймска болест. Първо, защото липсата на лаймска болест не изключва заразяването на човек и второ наличието в кърлежа на лаймска болест не е сигурно, че тя ще се развие в човека. Няма смисъл да се изследват кърлежи за носители на лаймска болест“, отбеляза той.