Проф. Йордан Йорданов: Антропологията е мое призвание и моя съдба!

Проф. Йордан Йорданов е антрополог до мозъка на костите си, макар да е учил за зъболекар, лично той ми го е казвал. За над 40 г. е реконструирал над 70 лица. Само при посещение в кабинета му човешки черепи започват да ти “говорят” - впечатляваща гледка! По този на цар Калоян професорът разкрива, че владетелят бил исполин с ръст около 190 см, докато цар Самуил бил висок едва 160 см. Че Раковски и Каравелов имали белег на гениалността - инкова кост, и двамата умират от туберкулоза.

Тракийска принцеса от трети век пр. н.е., владетели и царе, революционери и възрожденци, останки на хора, живели преди нас преди 8 хиляди години, крият тайни, които разбулва професорът. Кой от какви болести страдал, от какво е умрял, какъв начин на живот водил.

Прелюбопитни истории, които описал черно на бяло дългогодишният директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН до неотдавна, световноизвестен учен, автор на самостоятелни монографии, научни публикации, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и самостоятелни изложби. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, САЩ, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с негови работи.

С учения мъж, роден на 6 ноември 1938 г., се знаем отдавна, затова често скланя да говорим и по телефона, в пандемията е обичайно това. Но не можах да го открия в седмицата около тая дата, не можах и докато правихме този брой, за да му честитя 82-рия рожден ден! Оставих си дори координатите по телефона на института на човек, който ми съобщи името си, каза, че ще ми се обади при първа възможност, но не.

Ще открием все пак един ден професора, обещал е, че ще надмине възрастта на предците си дълголетници в разговора ни последния път. Като добави, че пожелава на всеки да се чувства здрав и работоспособен като него до дълбока старост! Откакто го познавам, неизменно е с лула, не съм чувала да не близва алкохол, с храната не знам как е, но май нормално, като го виждахме как изглежда. Доброто си здраве, завидната си кондиция и прекрасното самочувствие не дължи на абсолютно въздържание, а на какво?

- Предполагам, че играе роля наследствеността ми, добрият ген, родителите ми, бабите и дядовците бяха дълголетници, аз се надявам да стигна тяхната възраст - някъде над 85!

- Аз смятам, че с лекота ще преборите и 105 години и искрено ви пожелавам да ги надминете, като се надявам да не забравите да ме поканите за ЧРД! - му рекох преди не много време.

- Е, хайде първо да стигнем дотам, но обещавам, няма да ви забравя, няма, няма!

- В предишен разговор ми доверихме, че работата ви дава тонус и самочувствие, още какво бихте добавили?

- О, да, работата ми дава много! Така че не само генът е важен. Пенсионер съм, но продължавам да работя същата работа и съм съвършено доволен от това. Антропологията е мое призвание и моя съдба и съм истински горд и щастлив, че цял живот се занимавам с нея, а резултатите от моята настойчивост и труд ми дават кураж, самочувствие, удоволствие, даряват ми радост! Това е изключително важно, професионалната реализация, любимата работа! Но много важно е и семейството, имам прекрасна жена - Мария, дъщеря Ралица и внучка Лора, завърши политика и икономия в един от десетте най-престижни университети в света, горди сме с нея всичките!

- Вие сте корифей в своята област. Подготвихте ли все пак свой достоен заместник, има ли човек, на когото да оставите спокойно един ден да продължи вашето дело?

- Не мисля, че имам свой последовател в пълния смисъл на думата. Това е специфична работа - пластиката - на черепи, на скелет, реконструкция на покойници от векове. Колегите ми се занимават повече с живи хора, не с останките на покойници. Не, нямам последовател сега-засега, по-нататък ще видим!

- С какво ви привлича работата върху реконструкциите на отдавна отсъстващи от света хора?

- Изпитвам огромно удовлетворение, защото в процеса на моделиране виждам как в ръцете ми оживява човешкото лице. И най-често удовлетворението идва от това, че този човек, живял по нашите земи преди хиляди години, става наш съвременник. Това помага не само на мен, помага на всички да видят как са изглеждали тези хора, живели преди нас.

- Кои от вашите работи смятате за най-успешни?

- Бих споменал реконструкцията по черепа на чъргубиля Мостич. Това е външният министър на Симеон и Петър, живял през Х век и погребан в Преслав. Не мога да не спомена и направената реконструкция по черепа на тракийската принцеса от Враца. Тя е живяла през втората половина на III век пр. н. е. Фактически тракийската принцеса е последвала във вечния свят своя съпруг - местния владетел, т. е. тя е била убита и погребана заедно с него. Нейният образ се доближава до каноните, оставени от Древна Елада, Рим...

- Имате и любопитни разкрития около възстановки на интересни личности от епохата на Възраждането?

- Имах голямата чест и голямата отговорност да се докосна до светините на един народ. Много интересни за българската история са нашите национални герои, дейци на Българското възраждане. Мога да спомена някои - Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, даскал Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, зографина Петър Генчев от Трявна, Димитър Ценович, касиерина на БРЦК, бащата на Петко Славейков - Рачо Казанджията из Трявна, както пише на неговия череп... Открих доста нови и неизвестни факти. В черепа на Раковски например се намират два анатомични вариетета. Отворена фонтанела и една кост, разположена в тилната част, наречена инкова, защото за първи път е описана в черепи на инки.

Среща се много рядко. Но пък съчетанието между двата вариетета е изключително рядко. И тук идва най-голямата изненада. Точно тези два вариетета са намерени и в черепа на Любен Каравелов. Човек би казал, че Господ ги е белязал. Но това не значи, че всички, които имат тази комбинация, са гениални като тях! И обратното - в черепа на Захари Стоянов няма анатомични вариетети, но той като личност, авторитет и автор е много близо до тази гениална надареност. При изследването на черепа на Капитан Дядо Никола, който три пъти е препогребван, открихме огромни костни рани, следи от посичане, което показва, че той е бил посечен, заклан, а не застрелян от осем заптиета, както дотогава се твърдеше.

- Преди време огромна сензация предизвика скелетът на открития от Божидар Димитров мъж в Созопол, прободен в гърдите, вампир ли се оказа наистина?

- Успяхме да възстановим главата на т.нар. “вампир” от Созопол, погребан преди над 700 г. Възстановката показа, че той прилича на римски аристократ, а зъбите му са били изтрити до корен от твърда храна. Скелетът, прободен в гърдите с лемеж - желязната част на рало, бе открит в гроб до абсидата на черквата на манастира “Св. Николай Чудотворец” пред портите на Стария град. Самото място на погребението показва, че това не е бил случаен човек. Черепът е интересен, асиметричен. Типичен европеид, никакви монголоидни черти. Озадачаващото е, че възрастта на мъжа, 45-50 г., не съответства на състоянието на зъбите му.

Те са били износени почти до корените. Това се случва, ако човекът се е хранил с много твърда храна - например с корени. На мъжа е била направена външна, символична трепанация на черепа, при която се стига само до външната половина на костта, без риск да се докосне мозъкът. Този вид манипулация е била много разпространена по нашите земи и е имала ритуална цел. Не са дупки от удар, човекът е опериран. Вероятната причина за това е поведението му, което явно е смущавало околните. Това обаче не е прецедент. У нас такива черепи са намерени край село Одърци и край Плиска - 84 на брой. Един от дамските е с 11 трепанации, направени едновременно - как е издържала тази жена, не знаем! България и Унгария са двете държави, където е доказано, че са извършвани подобни хирургични интервенции.

- А как си обяснявате желязото, забито в гръдния кош?

- Огромно е. Забито е в лявата страна на гърдите. Анализ на скелета подсказва, че целта вероятно е била след смъртта му да освободят този човек от злите сили, тоест болестта му.

- Е, и вампир ли е все пак мъжът от Созопол?

- Ами вие ми кажете! Ако отговорите на този въпрос, ще ви удостоят с Нобелова награда!

Надежда СТАМБОЛИЕВА