Професор доктор Николай Ников: На хорото здравите лекуват болните

Асоциацията на хореографите в България удостои с голямата си награда за изследователска дейност на Николай Ников в чест на професионалния си празник ”Денят на танца”. Статуетката му бе връчена от председателя на Народното събрание на Република България Цвета Караянчева Доктор Ников е роден в Ямбол. Той е професор по етнология в Европейски политехнически университет в гр. Пиета, Малта, хоноруван преподавател в НБУ и Музикалната академия в Пловдив, лектор в университети в Украйна, Молдова, Казахстан, Киргизия и Турция. Автор е на над десет книги, сценарии за филми и фолклорни спектакли, някои от които с награди у нас и в чужбина. Печелил е „Златната брадва” на фестивала в Закопане, Полша, с фолклорен ансамбъл „Кабиле” и „Златната огърлица” на фестивала в Дижон, Франция. Това е единствено отличие на български състав за автентичен фолклор досега.

- Професор Ников, кога за първи път хората са се хванали за ръце и са заиграли хоро?
- Още в дълбока древност, когато племето убие някое голямо животно, всички празнуват победата и започват да играят в екстаз, като ги води, разбира се, жрецът. С годините се установява, че когато танцьорите са хванати за ръце, енергията на всеки в кръга се увеличава. И това дава увереност танцът да продължи.

- От кога съществува понятието хоро?
- Хоро означава група хора. А кръглото пространство е вид превъплъщение на слънцето и неговата енергия. Затова в българския език думата хоро се въприема като слъчев знак, като че ли това огромно огнено кълбо е слязло на земята, за да я оплоди със своите лъчи. Това е в народната митология.


Професорът като нестинар

- Вие играете ли хоро?
- Танцувам почти всички тракийски и част от северняшките хора. Може би над стотина мога да играя. Бил съм още от първокласник в танцов състав. Ръководител тогава беше известният хореограф и създател на Тракийския ансамбъл в Ямбол Павел Терзиев.

- Вие сте филолог, от къде този интерес към фолклора? Има ли какво още да се изучава в него?
- Фолклорът е необятно пространство за изследване. Той е повече от наука, защото съчетава в себе си всичко свързано с човешкия живот: традиции, бит, социология, та дори и политика. 

- Вие сте от поколението изследователи, което е имало шанса да събира бисерите на фолклора по села и градове, от хора, което са ги чули и запомнили от баби и дядовци преди десетки години. Какво си спомняте от това време? 
- На първата експедиция с професор Тодор Иванов Живков, който всъщност ме спечели и насочи към бъдещата ми работа, бяхме в село Ведраре, Карловско. Гостувахме при един дядо, който трябваше да ни изпее няколко автентични песни от този край. Край него сновеше бабата му и го псуваше без никакво притеснение. А може би жената имаше и своите основания, защото докато ние чакахме с включени магнитофони, старецът се черпеше много спокойно и каза, че ще запее, чак когато се напие. И така той пиеше ракия, за да се напие, а ние чакахме, за да си свършим работата. И така бабата се върти наоколо и псува, дядото пие, ние му правим компания и накрая той пропя. Вечерта екипът се събрахме да прослушаме какво е станало със записите. И се оказа, че след третата песен на стареца, неговият глас вече не се чува, а кънтят само нашите. Професорът Живков беше бесен и с това приключи пиенето ни по време на работа. 

- Има голям интерес към българските фолклорни танци. Вече никой не знае колко са любителските състави, които се изучават, но се предполага, че са десетки хиляди. Как си го обяснявате, след като само преди тридесетина години хоро беше срамна дума?
- Обяснението е лесно: Много от обредните ни празници по време на социализма бяха забранени: например коледарите, кукерите...

- Така ли? Защо?
- Защото са били религиозни. Тогава бяхме атеисти, не вярвахме в Бога и затова тези неща бяха зачеркнати. Когато все пак разигравахме някои от обичаите, не беше позволено кръстенето и споменаването на Господ и Света Богородица. В кукерските групи не беше позволено да има поп. Един партиен секретар ми каза, че ще ме уволни, ако допусна свещеник в кукерската дружинка. А попът е неразделен персонаж от ритуала и по традицията го има. 

- Кои са основните персонажи, без които една кукерска група не може? 
- Кукери наричаме тракийските маскаради и игри. В Пернишко те са сурвакари, защото се играят на Василовден и на Нова година. Това не е едно и също. 
Основните персонажи в една кукерска дружина в Тракия са: булката и хаджибабата или стопанинът. Те са най-важните. Задължително е да има поп, мечка и мечкадарин, а в някои села добавят и цигани, и стражари. Важно условие е да участват само мъже. Жени няма... Така е било в миналото. Днес обаче, позовавайки се на еманципацията, кукерите са приели и дамите, а сред героите са се навъдили щъркели, патици, медицински сестри и дори банкери, които ако съдим по вида им, съвсем скоро ще фалират.

- Много ли са грешките, които допускат днешните учители на хороводците? 
- Доста са. Те често не се съобразяват с традиционните стъпки. А това е важно. Например левите хора, тези, които вървят обратно на часовниковата стрелка, са ритулни, те са малко и се танцували само веднъж на година. Тях ги играят предимно жени при откриването на голям празник. В народната митология лявото пространство се счита за свят на мъртвите. И когато започва такова празненство в селището, с това ляво ритуално хоро, жените извикват духовете на мъртвите предци да бъдат на веселието и да го благословят. Така мъртвите се почитат и успокояват, за да не завиждат на живите. Левите хора са специални и не се играят, когато на някой му скимне.


Ансамбъл „Българе” във вихъра на танца. На преден план вляво - Христо Димитров

- Кой е най-странният ритуал, който сте видели през годините? 
- Бил съм на много фестивали член на журито и съм ставал свидетел на невероятни неща. В желанието си да блеснат с нещо по-оригинално, с нов обичай или ритуал, някои читалищни дейци и ръководители на фолклорни състави измислят доста смешни и дори абсурдни заглавия. Например показвали са на сцената ритуал: Копане на дупка за нужник. Свещена тъпота. Под светлините на прожекторите слагат три камъка, така винаги се започва градежът на къщата, и на единия ъгъл клекнала жена и пъшка. Човешката глупост няма граници. И това ритуално действие продължава цели три минути.

- Вярно ли е, че хорото лекува?
- Така е. Танцът лекува. Както и словото, и музиката. Защото енергийните полета на хората, хванати за ръце, се наслагват едно към друго и така здравите оказват благотворно влияние на болните. 

- Кое е най-необичайното място, където сте виждали нашенски хора? 
- Къде ли не. В Киргизстан, в Казахстан. Хората там се припознават като българи. Дори мюсюлманите казват: Аз съм от волжките българи. Така че наши сънародници, които играят хора, има от Каспийско море, през Бяло, та чак до Америка.

- Нека се опитаме да тълкуваме от гледна точка на закона морала на дедите ни, някои от съвременните явления? Разводът например?
- В българската патриархална семейна обредност такова понятие не съществува. На блага ракия се разбира, ще бъде ли това семейство или не. Независимо от способностите на младоженеца, важното е булката да излезе честна. Има случаи да се разтрогне бракът, жената да се изгони, а когато после тя се омъжи за друг мъж - разведен или вдовец или както са ги наричали – мъж втора ръка, да се окаже, че булката е девствена. Явно в брачната нощ младият съпруг не е успял да се докаже, но връщане назад няма.

- Каква е съдбата на булката, която във фаталната нощ не се окаже честна?
- Има два варианта: Ако баща й е много богат, трябва да подари много имоти на младото семейство и да се споразумее със сватите да мълчат. Така дружно всички скриват позора. Ако това не стане, събличат булката чисто гола, на сутринта я карат да измете двора, връзват всичкия боклук в голям вързоп, натоварват опозорената на едно магаре, като я слагат да гледа към опашката му, боклукът е струпан в скута й. Така гола, на магарето, тя пресича цялото село до дома на родителите си. После може да се омъжи отново, но в друго село с разведен или вдовец. Възможно е обаче и никога да не създаде семейство.

- Разводът защо е толкова разпространен напоследък? 
- В обществото на дедите ни такова понятие няма. В изключителни случаи, най-често по-богатите, ако искат да се разделят, карат свещеникът да им чете разделна молитва. Тогава булката се прибира при майка си, а от страната на младоженеца са длъжни да върнат всичките дарове, които са дадени на младото семейство на сватбата.

- Изневярата?
- И такова понятие няма. Тогава жените, особено на нивата през лятото, са били много леко облечени, без бельо, така че нещата са се вършели бързо и не се оставяли следи. 

- Най-странният ритуал, който сте изследвали?
- Дълги години в народната култура побратимяването се е считало за един много силен акт. Има над 26 ритуала, по които той може да се извършва. Обикновено се побратимяват трима мъже, които задължително трябва да са женени. За да се закълнат, те трябва да стъпят в жарава три пъти, после пият по три глътки от пълен бакър с вино и хапват залък от три обредни хляба. Това може да стане само веднъж в годината, вечерта на Йордановден, когато се освети водата. Понякога са опасвали тримата побратими с един и същи пояс.

- Защо са го правили?
- Древните са се побратимявали, за да се отблагодарят на другия за нещо добро, което той им е сторил. Другата причина е да се обединят родовете и по този начин да могат по-лесно да прибират реколтата. Роднинството се предавало до седмо коляно. И при тези правила хората в рода, въпреки че нямат кръвна връзка, не могат да се женят помежду си. Клетвата може да се разтрогне само ако има убийство между побратимите. Тогава се сече пара и на прага на къщата на този, който трябва да се премахне от рода.

- Кражбата?
- На нея винаги се гледа с усмивка, а понякога тя е задължителна. Например при сватбата. Тогава булката се краде, но освен нея е разрешено, дори задължително, да се открадне и нещо от дома й. Но така че никой да не види. Дори предварително се назначава крадецът. Откраднатото се носи в къщата на младоженеца, като част от топлината на бащиния дом, който момичето напуща завинаги. Иначе на крадците попът и кметът на селото режат перчема и човекът вече е белязан. Тогава той не е желан на никакъв празник. 

- Най-големият грях?
- Да отнемеш човешки живот. Самоубийството също е грях.

- Цинизмите на старите българки биха изчервили дори македонците, които псуват на всяка втора дума?
- Да, те са доста пиперливи, наричат се блажни песни, но средата, в която се изговарят или се пеят, е строго подбрана. Това се случва на Бабинден, когато в стаята всички са само жени или докато се чака благата ракия. И игрите са пълни с еротика. Няма задръжки. Но деца не се допускат.

Едно интервю на Исак ГОЗЕС