Произходът на "злото око" или загадъчната сила на уроките

Когато става дума за мистични сили, един от най-разпознаваемите и известни символи са "злите очи". Поразителното изображение на кобалтовосиньо около е вездесъщо и се използва по целия свят. То присъства не само по пазарите в Истанбул, но и на най-различни други места - от корпусите на самолети до страниците на комикси.

В последното десетилетие образът на "злото око" се появява и в света на модата.

Ким Кардашиян в много случаи е снимана с гривни и шапки, съдържащи този символ. Моделът Джижи Хадид също се включи в този тред в края на 2017-а като обяви, че стартира линия за обувки, наречена EyeLove.

Това съвременно популяризиране от знаменитости доведе до появата на безброй онлайн ръководства как да се направите собствени гривни срещу уроки, огърлици и дори ключодържатели. Въпреки че всичкият този интерес би трябвало да показва, че символите срещу уроки бележат внезапен пик на популярност, реалността е, че символът на "злото око" увлича човешкото въображение от древни времена.
За да разберем произхода на "злото око", трябва първо да осмислим разграничението между амулета и самия зъл поглед. Амулетът често бива наричан "зло око", но талисманът с формата на око реално е символ, който цели да предпази човека от уроки - от проклятие, предадено чрез злонамерен поглед, обикновено предизвикано от завист. Амулетът, често наричан "назар", съществува под различни форми, но проклятието, което той цели да отблъсне, е по-старо дори и от него и е трудно за проследяване.

По същността си урочасването не е сложна концепция - то произлиза от убеждението, че човек, постигнал голям успех или признание, привлича и завистта на хората около себе си. Тази завист на свой ред се проявява като проклятие, което цели да съсипе благополучието му. Тази концепция е добре описана от Хелиодор от Емса в древногръцката "Етиопска повест". Там се казва, че "когато някой погледне със завист красотата, изпълва пространството около себе си с това лошо свойство и изхвърля върху близкостоящия дъха си, изпълнен с горчилка".

Вярата в това проклятие обхваща много култури и поколения. Една от най-изчерпателните колекции от легенди, свързани с уроките, е книгата на Томас Елуърти "The Evil Eye: The Classic Account of an Ancient Superstition". Елуърти изследва примери на символа в многобройни култури - от вкаменяващия поглед на гръцките горгони до ирландските народни приказки за мъже, способни да омагьосат коне с един поглед. Почти всяка култура има легенда, свързана със злите очи.

Символът на окото е толкова дълбоко вграден в културата, че въпреки потенциално езическите си конотации, той намира място дори в религиозни текстове, включително Библията и Корана.

Око за око

Вярата в уроките отдавна е надраснала чистото суеверие, а и много известни мислители твърдят, че тя има основание. Един от най-забележителните примери е гръцкият философ Плутарх, който в своята "Моралия" предлага научно обяснение, че човешкото око има силата да отделя невидими лъчи от енергия, които в някои случаи са достатъчно силни да причинят смъртта на деца или малки животни.
Нещо повече, Плутарх твърди, че определени хора притежават дори още по-силна способност да хипнотизират другите като назовава групи от хора южно от Черно море, които по неговите думи са неестествено умели в прилагането на това проклятие. По-често хората, за които се твърди, че умеят да урочасват, са със сини очи, вероятно поради факта, че този цвят на очите е генетична рядкост в Средиземноморския регион.

Теорията, че някои хора притежават по-силен поглед, способен да нанася вреда, е доста разпространена, но въпреки това не всички свързват тази сила с вродена зла вола. Някои култури приемат способността за прилагане на това проклятие като неприятно бреме, като проклятие само по себе си. Например Елуърти споменава древна полска народна приказка, в която се разказва за човек, чийто поглед е бил толкова силен носител на проклятието, че той предпочел да си извади очите пред това да продължава да носи нещастие на любимите си хора.

С толкова масово разпространено убеждение, че погледът има сила да предизвиква катастрофални нещастия, не е изненадващо, че хората в тези древни цивилизации са търсили начини да го отблъснат.

Това е довело до най-ранните версии на амулета "назар", известни в настоящето. Колко далеч в миналото се появяват те?
Най-ранната версия на амулетите е датирана от 3300 година пр.н.е. Те са открити в Тел Брак, един от най-старите градове на Месопотамия в съвременна Сирия. Те са били под формата на абстрактни алабастрови идоли с издълбани очи.

Въпреки че идолите от Тел Брак изглежда са най-старите открити амулети срещу уроки, те са много различни от типичното синьо мънисто, което познаваме в наши дни, най-ранните версии на което започват да се появяват по Средиземноморието около 1500 година пр.н.е. Как тогава ранните прототипи от Месопотамия са еволюирали до по-съвременните версии?

Стъклените мъниста от егейските острови и Мала Азия са били пряко зависими от усъвършенстването на производството на стъкло. Що се отнася до синия цвят, той определено произлиза първо от египетската глазирана глина, която съдържа висок процент окиси - медта и кобалтът придобиват син цвят при изпичане.

Няколко сини "очи на Хор" са открити при разкопки в Египет като се смята, че те са най-влиятелният предшественик на съвременния назар. Явно ранните тюркски племена са изпитвали силно увлечение по този нюанс на синьото заради връзките им с тяхното небесно божество Тенгри. Вероятно в резултат на това са възприели употребата на кобалт и мед.

"Окото на Хор" върху накит

Сините мъниста с око са се употребявали масово в региона - от финикийците, асирийците, гърците, римляните и жителите на Османската империя. Въпреки че употребата им е била най-концентрирана в Средиземноморието и Леванта, чрез търговия и експанзия на империите сините мъниста срещу уроки са започнали да достигат до всички краища на земното кълбо.

Слепи ли сме за значението му?

Това, което е най-интересно, е не само дълготрайността на употребата на тези амулети, а и самият факт, че употребата им не се е изменила сериозно през хилядолетията. Все така поставяме "злите очи" върху самолетите по същия начин, по който египтяните и етруските са поставяли символа върху корпуса на корабите си, за да гарантират безопасно пътуване.

Все така е традиция в Турция да се носи синьо мънисто срещу уроки на новородените бебета, с което се повтаря убеждението, че малките деца най-често са податливи на това проклятие.

В България този обичай също е добре съхранен на много места.

Няма как обаче да не се запитаме - докато заради съвременните масови медии очите променят значението си, дали в крайна сметка в някакъв момент те няма да се превърнат просто в поредния аксесоар? Някои съвременни интерпретации вече предизвикаха опасения от присвояване на култури, особено по отношение на употребата в модата на символа срещу уроки "хамза", който е свещен и в юдаизма, и в исляма.

Образец на амулет "хамза"

Историята на амулетите с очи е отдавнашна и се преплита с тази на много народи, така че доста от съвременните употреби на тези символи имат връзка с тях под формата на историческо наследство. Всъщност Ким Кардашиян и Джиджи Хадид например произлизат от култури, в които символът срещу уроки присъства масово навсякъде.

Според други разпространението на талисманите не е проблем. "Злото око" надминава опасенията, защото е част от доста широка географска територия и е отворено за всякакви практики. Не е трудно да си представим как в бъдеще ще виждаме все повече мотиви, произлизащи от символите срещу уроки.

Въпреки че този символ може да има способността да надминава граници - били те културни, географски или религиозни, струва си да обмислим значението му извън чистата украса, употребата му като амулет или моден аксесоар.

"Злите очи" са остатък от самата зора на цивилизацията като ни връщат към някои от най-трайните и дълбоки вярвания на човечеството.
И да се носи лекомислено такъв амулет, без да се познава неговата история, не само обезсмисля защитните му свойства, но и може да предизвика още по-тежко проклятие - ако вярвате в това, разбира се.




Източник: webcafe.bg