Произволът на прокуратурата срещу вестник „Телеграф“ продължава

След като скандалният прокурор от районната прокуратура Тодор Тодоров разпореди на председателя на Патентното ведомство да заличи търговската марка „Телеграф“, регистрирана още през 1999 г., тъй като тя можела да създаде заблуда на потребителите в Р България, че има общо със „световноизвестния английски вестник с дългогодишна популярност в страната The Telegraph, сагата все още не е приключила. Дори, напротив – извращението с вестника продължава, пише в. Монитор.

Безумното по своя характер постановление на прокурор Тодоров е било обжалвано от председателя на Патентното ведомство. Същото е незаконосъобразно най-малкото поради това, че прокуратурата няма правомощия да разпорежда заличаване на търговски марки. Това право има единствено административният орган – Патентното ведомство, и то след провеждане на предвидената в закона процедура с участието на засегнатите страни. Прокурор Тодоров е действал явно злонамерено срещу "Телеграф“, извън компетентността си по закон, като вместо да разследва фалшивия сайт www.telegraf.bg (за което полицията е била сезирана от медията ни), предприе подмолна атака срещу най-тиражния вестник в страната. Няма съмнение, че атаката е била планирана извън коридорите на районната прокуратура и представлява опит за саморазправа с неудобната за родното задкулисие медия. Няма съмнение също, че атаката представлява удар срещу свободата на словото, защитена от конституцията. Няма съмнение, че случващото се може да бъде определено единствено като мракобесие, недопустимо в една демократична и правова държава, каквато следва да е България.

И причините за това са много. Журналистическите разследвания, извадили на бял свят житието и битието на родните олигарси и на техните тъмни сделки, провокират от години безброй атаки срещу вестника и срещу издателя му Делян Пеевски. Винаги сме били готови да отговорим на провокациите, лъжите и на стотиците фалшиви новини, с които сме били заливани през годините. И никой не ни е уплашил и няма да успее да ни затвори устата. Фрапиращото в случая сега е, че „изпълнителят“ на мракобесната атака е облечен в червена магистратска тога и упражнява властта си превратно и в грубо нарушение на закона. Това създава опасен прецедент за недопустимо вмешателство на държавното обвинение в гражданскоправните отношения. А когато съществува съмнение и за преднамереност в действията на прокурора, скандалът неминуемо ескалира.

Каква ли би била реакцията на така наречените добри медии („бели“ и „независими“ единствено в собствените си очи), ако прокурор беше разпоредил заличаването на марката „Капитал“ например. Последвалият вой от страна на свързаните с Иво Прокопиев вестници, сайтове и национални телевизии щеше да заглуши и сирените на 2 юни. Десетки неправителствени организации, соросоидни фондации, грантови протестъри и псевдожурналистически сдружения щяха като глутница вълци да вият по цял ден срещу мракобесното посегателство върху свободното слово и в защита на устоите на демокрацията. Щяха да летят жалби до всички възможни институции в страната, до чуждестранните посолства, до Брюксел и до къде ли още не. Но прокурор Тодоров не посегна на „Капитал“, а на „Телеграф“ (на „лошия“ вестник) и всички псевдозащитници на свободата на словото днес мълчат. Нали са журналисти, нали защитават демокрацията – защо не се жалват, потресени от случилото се, както във всеки друг подобен случай. Защото репресията срещу „Телеграф“ е удобна за тях. Защото не те, а „Телеграф“ днес е истински свободната и независима медия. А те – те са самозванци.

Какво се случи с обжалваното прокурорско постановление? Скандалният акт беше отменен като незаконосъобразен от по-високо стоящата прокуратура. Дотук няма нищо особено. Съвсем очаквано прокурорско решение, за което преди два дни бяхме уведомени от говорителя на Софийската градска прокуратура Зорница Таскова. Как обаче да си обясним, че градската прокуратура връща преписката с указания на същия този прокурор – вездесъщия Заличител на марки Тодор Тодоров, за повторно произнасяне. Да, без майтап... За какъв инстанционен контрол иде реч, след като преписката се връща отново на автора на скандалното постановление. И как контролиращите прокурори очакват Заличителя на марки повторно да се произнесе... Не разбраха ли, че същият този прокурор или е тотално некомпетентен за казуса, който трябва да разгледа, или обслужва външни за прокуратурата интереси. И в двата случая той е в тежък конфликт с положението си на обвинител и е крайно несъстоятелно, дори тъпо да се иска от него повторно произнасяне.

Какво се оказва накрая след медийния скандал и проведения инстанционен прокурорски контрол? Вместо прокурор Тодоров да бъде дисциплинарно наказан за този преднамерен, скандален и издаден извън компетентността му акт, същият отново ще се гаври с вестник „Телеграф“. Току-виж отново разпореди заличаване на марката. И това ако не е извращение– трудно ще намерим други думи.