Прокълнатото шампионско кану на убития с един изстрел Петър Божилов
Понякога една титла може да се превърне в черна прокоба за цял тим от ЦСКА
Особено за извънредно суеверни бивши спортисти, които у нас можеш с лопата да ги ринеш. За златните времена в родния кану-каяк в края на 80-те и началото на 90-те години няма да ни стигне мастилото да пишем. В неговата основа тогава стои и трагично загиналият при ловен инцидент в неделя шеф на Национална спортна база Петър Божилов.
Малцина знаят, че той не е гребец, а изключително талантлив и много трудолюбив кануист от прочутата школа на ЦСКА. Божилов тренира и расте редом до добре познатите имена на прехода – Пламен Михайлов-Кимбата, Румен Стоянов, първо известен с прякора си Румен Греблото, който впоследствие набира скорост с друго прозвище – Румен Пашата. Божилов не остава по-назад и също си има галено име между колегите – Пешо Поялника.<br /> <br /> Заедно с тях двамата, както и със звездата на българския кану-каяк по онова време – Мартин Маринов, четворката кану на „армейците“ печели за пръв и последен път златните медали на републиканското първенство. Годината е 1995 г. – месец август, каналът в Панчарево.<br /> <br /> Оттогава сякаш черна магия започва да преследва карето шампиони от ЦСКА. Първата жертва измежду изброените спортисти, които са и верни другари, готови да направят всичко един за друг, е Пламен Михайлов-Кимбата. Едва 31-годишен, бившият командос от специализирания отряд за борба с организираната престъпност е застрелян показно пред блока, в който живее заедно със семейството си в столичния квартал „Дружба“. Кървавият инцидент става на 24 октомври 1995 г. Убийството на Кимбата опустошава емоционално най-добрия му приятел – Петър Божилов. Двамата са на път да осъществят още една своя мечта – да участват на световното първенство в Нова Зеландия, за което вече са били подали заявка. Пешо Поялника къса със спорта и повече никога не се качва в кану, отказва да гледа и състезания по кану-каяк, на които го канят за морална подкрепа бившите му съотборници от националния отбор.<br /> <br /> Румен Николов сменя прякора си Греблото с Пашата. Той също къса с кануто и минава в редиците на друг модерен спорт на прехода – каратето. Става част от структурите на командосите, където се ползва с репутацията на изключителен боец. За него се говори, че в онези години е барета №1 у нас. Взима под крилото си и все още нестабилния психически и търсещ своето място под слънцето след спортното училище и ЦСКА Божилов. Дълго време Поялника изпълнява ролята на негов личен шофьор. Това не е никаква тайна и винаги се е знаело, още много преди Божилов да бъде провъзгласен за шеф на Национална спортна база.<br /> <br /> Единственият, който бяга надалеч от прокобата на онова шампионско кану на „армейците“, е Мартин Маринов. Румен Николов не гребе с него на олимпиадата в Атланта 1996, защото вече има други дела. Там Мартин на два пъти е на косъм от медала и остава четвърти на 200 и 400 метра двуместно кану с партньор Благовест Стоянов. Начесва си мъжкото его, като участва в конкурса “Мистър България” и дори го печели. Днес той е селекционер на националния отбор по кану-каяк на Австралия, където емигрира преди десетина години. Оттогава не си е идвал в България.<br /> <strong><br /> Калина КРУМОВА<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> ОЩЕ ТРАГИЧНИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В<a href="https://www.blitz.bg/index.php?news=171377"> НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ"</a>, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА</span><br /> <br /> </strong>