Прокопиев брани грабежа на Българския Мадоф

След като останаха без представителство в Народното събрание поради постигнатия на последните избори катастрофален резултат на политическите проксита ДСБ и „Да, България“, сега слугите на Прокопиев търсят някой друг да им върши работата, пише "Монитор".

И изпадат в истерия, че не могат да намерят идеен съмишленик или просто политически наивник, който да сезира вместо тях Конституционния съд с искане за противоконституционност на закона срещу вторичното ограбване на КТБ.

Трябва им наивник, но не какъв да е, а облечен с правомощието да сезира Конституционния съд. И след като напъните им бяха разумно отрязани от президента Румен Радев, на слугите на Прокопиев не им остава нищо друго освен да обикалят другите субекти, имащи право да оспорят приетите поправки в закона за банковата несъстоятелност – такива са 1/5 от народните представители, правителството, главният прокурор, омбудсманът, висшите съдилища – ВКС и ВАС, или Висшият адвокатски съвет.

Изнудване
Опитите им да изнудят някой от следващите правоимащи няма да престанат. След писмото до Румен Радев съпридружният на „Капитал“ сайт „Медиапул“ (лидер на пазара на фалшиви новини, собственост на гласа на Костов Стояна Георгиева) изпрати писмо и до парламентарната група на БСП. Докъде стигнаха – психодесните да търсят подкрепа от левите. Но в името на „целта“ слугите на Прокопиев никога не са подбирали средствата, а поведението им показва, че политическата хамелеонщина не им е чужда. Да не говорим за политическия морал – такъв те отдавна нямат.

По-важното в случая е, че нито президентът Радев, нито лявата парламентарна група се подведоха по несъстоятелните тези на прокопитата за „противоконституционност“ на закона. Надали и другите правоимащи субекти ще се подведат, защото да искаш да отмениш закона срещу вторичното разграбване на КТБ, приет с голямо мнозинство от народните представители, означава директно да застанеш на страната на Цветан Василев и грабителите на активите, закупени с парите на вложителите във фалиралия трезор. Дори и пуснатите в обращение принципни фрази, че не можело със задна дата да се обявяват за недействителни сделки, извършени преди, не могат да прикрият явния лобизъм на прокопитата в полза на ексбанкера и настоящ подсъдим.

То и КТБ не можеше да функционира като финансова пирамида, но какво излезе. Под носа на регулатори и властимащи Василев експлоатираше в продължение на години парите на банката в свой интерес и чрез поредици от свързани с него кухи фирми, на които отпускаше огромни по размер кредити, се превърна в най-крупния индустриалец в държавата – собственик на БТК, „Петрол“, „Дунарит“, „Авионамс“, Русенската корабостроителница, „Сана Спейс“, НУРТС, „Планасат“, „Костенец“ и още и още предприятия, хотели и имоти. Не можеше, но се случи.

Тогава защо да не може със задна дата да се отменят сделките, които сега ощетяват масата на несъстоятелността на фалиралата банка, след като, предвид сложния модел на функциониране на финансовата пирамида, друго решение за спирането на вторичния грабеж явно няма. Обратното действие на закона е правно изключение, но не е забранено. Действащото до момента банково законодателство въобще не е съобразено с „иновациите“ на Василев в областта на банкерството. Поради тази причина сме изправени пред необходимостта от правно нестандартно, дори агресивно решение, при което най-важна е ефективността на мерките. Все пак приетият закон не засяга целия търговски или граждански оборот, а само ограничени правоотношения, свързани с банковите фалити, които трябва да са единични случаи. За тези именно случаи обаче законът трябва да е адекватен и максимално ефективен, иначе всеки „иновативен“ псевдобанкер, подобно на Цветан Василев, може да направи държавата за смях.
 
Костов - създателят
Защо слугите на Прокопиев атакуват днес толкова яростно новоприетия закон? Защото Иво Прокопиев се е поставил в услуга на Цветан Василев и всячески се опитва да му помага. Винаги сме твърдели, че двамата имат общ генезис още от времето на Иван Костов. Общото им минало и общият им създател – Костов, несъмнено предполага и симбиозата, която наблюдаваме днес в тяхното поведение. Това обаче е само едната страна. Другата основна причина несъмнено е, че законът е внесен от депутата Делян Пеевски.

Слугите на Прокопиев трудно могат да преглътнат, направо ще се задавят, че след дългото безсмислено говорене от тяхна страна по проблема „КТБ“ именно Пеевски бе човекът, решил да действа и да внесе законопроект срещу вторичното разграбване на банката. И сега прокопитата реват с цяло гърло – защо Пеевски, как така Пеевски... и всячески се опитват с фалшиви новини и груби манипулации да пришият Пеевски към проблема „КТБ“. Пеевски бил бутнал банката (как и с какво), имал невърнати кредити (е, оказа се, че не дължи пари на банка)... или общо, че е по-лесно да не посочват факти или доказателства, каквито, естествено, няма – „отнасянето на нормативния акт в

Конституционния съд е последната възможност да се възпре продължаващата намеса на Делян Пеевски в казуса КТБ...“ (цитат от статия на „Медиапул“). За каква „намеса“ говорите, господа манипулатори? Единствената намеса на Делян Пеевски е в това, че казва истината за финансовата пирамида КТБ, че иска публичност за истината и че предлага мерки за спиране на вторичното разграбване на фалиралия трезор от страна на Цветан Василев и неговите дружки, на които вие явно вярно и всеотдайно служите. Това е - друго няма.
 
Механизъм
Все пак за тези, които още не могат да преценят ефективността на закона, ще преразкажем накратко какво предвижда той. По силата на самия закон и с обратно действие се възстановяват всички обезпечения в полза на фалиралата КТБ, които са били неоснователно заличени от квесторите на банката още в първата година след фалита на трезора. Каква ще е ползата от това? Действащите синдици ще могат принудително да изпълняват и съответно да продават активите с възстановени в полза на банката обезпечения – ипотеки или запори, и по този начин да увеличат масата на несъстоятелността.

Поправките предвиждат също, че всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, е недействително спрямо банката, ако в патримониума на прехвърлителя на вземането не е постъпила съразмерна цена. Тази поправка е насочена срещу фиктивните придобивания от трети лица на вземания на кухи фирми, когато първоизточникът на вземането е кредит от фалиралата банка. Има и немалко случаи, когато придобити без плащане вземания от кухи фирми, които са с произход от банката (по отпуснати кредити), се противопоставят от третите лица срещу самата КТБ в производства по несъстоятелност на фирми с активи. Това е пълен абсурд, но е факт.
 
Мераци
Поправките предвиждат също удължаване на срока, в рамките на който синдиците ще могат да предявяват исковете за отмяна на сделки, от 2 на 5 години, както и да обявяват за недействителни с обратна сила всички прихващания, извършени след поставянето на КТБ под специален надзор. Защото квесторите признаха прихващания за над 1 млрд. лева и по този начин лишиха банката от длъжници по кредити на същата стойност, включително и от обезпечени такива. И какво виждаме днес - синдиците оспорват същите прихващания по съдебен ред (с променлив успех) и разчитат единствено на съда, за да върнат вземанията по заличените кредити в масата на несъстоятелността.

В заключение - всички поправки в закона са продиктувани единствено от целта да се предоставят повече възможности на синдиците да попълнят адекватно масата на несъстоятелността, т.е. да достигнат до повече активи, закупени с парите на вложителите на банката, които впоследствие са били умишлено прехвърлени в различни посоки, или, казано по-просто, са били ограбени. Срещу тази цел на закона ли се противопоставят слугите на Прокопиев – явно да. За тях явно важи принципът „който крал - крал“, сега последици не може да има, защото, видите ли, не можело да се развалят с обратна сила вече сключени сделки. Така мисли и самият Иво Прокопиев, който незаконно приватизира „Каолин“ преди повече от петнадесет години и сега твърди, че миналата погасителна давност не позволява да му се търси отговорност. Познато ви звучи, нали.
 
Равновесие
А на професор Огнян Герджиков ще кажем само да „не излиза от равновесие“, както сам твърди, когато гледа как се творят законите, и да не коментира, че законът срещу вторичното разграбване на КТБ бил ачик-ачик противоконституционен, защото още помним позицията му в защита на финансовата пирамида КТБ, а и сме наясно с близките му отношения с Цветан Василев. Или не е това причината за безпринципното му становище по едно арбитражно дело, ползващо изцяло дружеството „Емпрено“ и близкия до Василев руснак Косарев, на когото ексбанкерът бил прехвърлил всички активи, закупени с парите на вложителите в банката, с идеята двамата да ги разпродадат и да си поделят парите. Да, ама надали. Истината винаги излиза на светло.