Прокуратурата отговори на атаката на LIBE има ли къща в Барселона премиерът Борисов

„Действията на Прокуратурата на Република България в последните две години във връзка с противодействието на престъпността и налагането на върховенството на закона, са безпрецедентни по своя характер в най- новата българска история след 1989 г.“. 

Това пише в писмо на българското държавно обвинение до Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент (ЕП), което е изпратено от кабинета на главния прокурор по повод зададени към него въпроси относно работата на прокуратурата по наказателни производства с предмет корупционни престъпления, пише "Правен свят".

В писмото си до LIBE, в рамките на над 25 страници, от прокуратурата описват цялостната дейност на държавното обвинение и постигнатите резултати по установяване на върховенството на правото и борбата с престъпността у нас.

От кабинета на Иван Гешев подчертават, че за първи път след 1989 г. бяха повдигнати обвинения и бяха наложени от съда мерки за неотклонение „задържане под стража“ на настоящ министър и заместник-министър от действащо правителство на страната, а именно – министърът на околната среда и водите Нено Димов (който е от квотата на партия ВМРО – част от управляващата коалиция) и Красимир Живков – заместник министър на околната среда и водите (който е от квотата на политическа партия ГЕРБ).

От прокуратурата отчитат пред Комисията в ЕП и, че беше ангажирана наказателната отговорност и на едни от най-богатите български граждани, чието имущество е било придобито по престъпен начин, и за които от дълго време съществува общественото мнение, че са недосегаеми от гледна точка на българското правосъдие – Васил Божков, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков и укриващия се в Република Сърбия банкер Цветан Василев.

От тях с внесен обвинителен акт в съдебна фаза се намират наказателните производства, водени срещу Цветан Василев, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и Миню Стайков. „Вследствие действията на Прокуратурата в тази насока до края на 2019г. беше запорирано имущество и активи в размер над 3 млрд. лв. (равняващо се приблизително на над 1.5 млрд. евро)“, подчертават от държавното обвинение.

От прокуратурата споменават и всички големи разследвания и дела, внесени в българския съд и движещи се по инстанциите, като делото „Сарафово“, длъжностни лица от държавната администрация, също за корупционни престъпления, а именно – служители на Министерство на вътрешните работи и на Агенция „Митници“, инспектори от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и много други.

Атаката срещу независимостта на прокуратурата

От държавното обвинение подчертават пред LIBE и, че вследствие на активните действия на представителите й, както и на засегнатите икономически интереси на крупни бизнесмени, са започнали и непрестанни атаки по адрес на прокуратурата.

„Накърнените икономически интереси намериха определено отражение и в атаките срещу независимостта на съдебната власт, в частност – на Прокуратурата, включително такива с медиен и политически характер.

Явна е информацията за връзките на сдружение „БОЕЦ“ с укриващия се вече шест години в Република Сърбия банкер Цветан Василев /подсъдим заедно с още 17 лица за източването на 3.5 млрд. лева от фалиралата „Корпоративна търговска банка“ АД/ и може да се направи съвсем обосновано предположение, че действията на представителите на тази неправителствена организация по принцип са мотивирани именно от интересите на подсъдимия Василев“, пишат от прокуратурата.

От там припомнят и, че е установена връзка на укриващия се в Обединените арабски емирства олигарх Васил Божков с организацията на част от протестните действия, целяща радикализиране и опорочаване, включително и чрез използване на насилие, на „справедливите искания на протестиращите български граждани, като на 14.07.2020г., с разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализираната прокуратура разпространи изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства веществени доказателствени средства – звукозаписи от проведени негови разговори с български политици и журналисти, от които е видно как той дава конкретни указания във връзка с провеждането им, чрез което цели пряко да окаже въздействие върху независимостта на съдебната власт, в частност – на главния прокурор“.

От прокуратурата се спират и на поведението на лидера на „Да, България“ Христо Иванов, който през последните месеци води отявлена битка и кампания по дискредитиране на институцията. 

„В свои изказвания от последните месеци г-н Иванов отправи недопустими призиви за „изчистване и реподбор на прокурорите“ (което може да се окачестви като искане за лустрация). Освен това г-н Христо Иванов поддържа в своите политически изказвания становището за наказателна неприкосновеност на главния прокурор, което разбиране е застъпено в Решение от 5.11.2009 г. на ЕСПЧ по делото Колеви срещу България.

Тези негови твърдения, към настоящия момент, намираме за некоректни, тъй като в края на 2019г. беше внесено искане до Конституционния съд за даване на задължително тълкуване по въпроса дали главният прокурор може да упражнява методическо ръководство и надзор за законност по досъдебни производства или проверки, по които се съдържат данни за негова съпричастност към конкретната престъпна дейност“, пишат от държавното обвинение.

Те припомнят решението на КС, според което всеки един прокурор разполага с процесуалната възможност да осъществява ръководство и надзор върху съответното наказателно производство, в случаите, в които вероятен извършител на престъплението се явява главният прокурор, включително и да му повдигне обвинение, като главният прокурор не може да окаже каквото и да било влияние върху такова разследване.

Разгласяването на материали по дела

Във връзка с въпрос относно практиката по разгласяване на материали от досъдебни производства от държавното обвинение посочват, че в изпълнение на ангажиращите на страната ни в качеството й на член на ЕС международни актове и препоръки на европейските институции и в унисон с действащите национални стратегически документи, прокуратурата осъществява вменената й дейност по предоставяне на гражданското общество на необходимата информация за водените разследвания по дела от публичен интерес, включително и чрез огласяване на материали от дела, при стриктно спазване на българското законодателство (чл. 198 от НПК и международните актове, по които Република България е страна). 

„Затова, в изпълнение на ангажимента за отчетност на съдебната власт (в аспекта от същата, който се упражнява от прокуратурата) и за преустановяване опитите за тиражиране на подвеждащо медийно отразяване, Прокуратурата на Република България акцентира върху разгръщането на проактивна медийна политика в насока информиране на обществеността посредством официални изявления на нейни представители“, пише в отговора до LIBE.

От прокуратурата са категорични и, че преобладаващия брой случаи доказателствата по досъдебни производства са били огласявани след като са били проведени открити съдебни заседания в производства по реда на чл. 64 и чл. 65 от НПК (производство за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“).

От там са категорични още, че тъй като прокуратурата е призвана от Конституцията да бъде блюстител на законността и реда в държавата – не би допуснала неговото погазване. „Широкият медиен интерес към определени дела, провокиран от заеманите от обвиняемите високи обществени постове, обуславя надделяване на обществения интерес над провъзгласената в чл. 198 от НПК следствена тайна, а също и прозрачност в работата на конкретните прокурори, наблюдаващи съответните дела, на дейността на главния прокурор и Прокуратурата на Република България като цяло“, пишат още от държавното обвинение.

Има ли къща в Барселона премиерът Борисов?

От LIBE не са пропуснали да зададат и въпрос относно разследването по повод завъртялата се в публичното пространство информация, че премиерът Бойко Борисов има къща в Барселона. От прокуратурата отговарят, че по сигнал от Гражданско движение „България обединена с една цел“ (ГД „БОЕЦ“), адресиран до главния прокурор, Специализираната прокуратура е образувала преписка с описания предмет.

Във връзка с тази преписка са извършени множество действия от наблюдаващия прокурор, с цел проверка на изложените в сигнала факти и обстоятелства и изясняване на действителната фактическа обстановка – казват от прокуратурата.

И дават примери: снети са обяснения от посочените в сигнала лица (включително министър-председателя Бойко Борисов), възложени са данъчни ревизии и проверки на Национална агенция за приходите на физически и юридически лица. Все още се очакват част от резултатите по възложени действия от различни компетентни български институции.

“С цел проверка истинността на изложените в сигнала факти и обстоятелства по преписката, е възникнала необходимост да бъде изискана информация от компетентните съдебни власти в Кралство Испания, поради което с постановление на наблюдаващия прокурор от 04.03.2020 г. е възложено на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (Д „МОС“) да изиска от разследващите органи в Кралство Испания информация дали има разследване относно изнесените данни в статията на вестник „El Periodico“. 

Междувременно, към преписката е присъединена нова статия в испанския вестник „El Periodico“ относно продажбата на посочената в сигнала къща в Кралство Испания.

От държавното обвинение посочват още, че въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период от време, към настоящия момент съдебните власти в Кралство Испания все още не са се свързали с българските правоохранителни органи.

„Проверката по случая не е приключила, като в тази връзка е необходимо да се изчакат резултатите от възложените ревизии на физически и юридически лица, както и поисканата информация от компетентните власти в Кралство Испания“, пише още в писмото на държавното обвинение.