Писателят Цветан Марангозов достига най-висока известност през 60-те и 70 те години в Западна Германия, чиято кариера го издига в първата редица на големите немски кинотворци, в известната „Мюнхенска група”.

След 32 години емиграция Цветан Марангозов се завръща в България в 1991 година, посрещнат е с овации, играят се негови пиеси, издават се седем негови стихосбирки, романът му „Безразличният” претърпява няколко издания.

Заради пандемията, той беше заминал на лятната си вила в „Полковник Серафимово”, където е останал почти година. Точно е бил завършил новата си книга и е търсел издател. Починал е внезапно на 12 януари .на 87 години.

Днес трудно можем да разберем биографичната съдба на поколението родено в 30-те години, чиято младост бива грубо режисирана от режима след 1944г. , и притискана от Държавна сигурност на всяка крачка.

Когато в 1968 година в София се правят комсомолски събрания срещу западната мода на късите поли и дългите коси, когато комсомолски доброволци излавят по улиците „вражеските елементи” с бради или с модните ямурлуци по онова време и се правят полицейски списъци с имената и паспортите на „заловените” упадъчни младежи, един млад българин ЦВЕТАН МАРАНГОЗОВ става водеща фигура в новото немско кино, авангарден творец в немската култура на 60-те и 70-те години. Младият и неизвестен още Фасбиндер, упорито се върти около Маран Гозов, става негов асистент.

Българският емигрант, чиято майка е немкиня, пристига в Германия и променя своето име на МАРАН ГОЗОВ за по- лесно произношение. През 1968 година в ГФР между 400 немски филми, избират този на МАРАН ГОЗОВ , за да ги представлява на кинофестивала в Карлови Вари, откъдето се връща с награда. Той вече принадлежи към прочутата „Мюнхенска група”. С нея на хоризонта се появяват Вим Вендерс, Маргарете фон Трота и самият Фасбиндер. Това са големите в историята на немското кино от 60-те и70-те години, сред които е и българинът Цветан Марангозов.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ