Проучване на "Галъп": Над половината от българите смятат, че САЩ дестабилизират света

Европейският съюз остава суперсилата, чиито политики се смятат за най-стабилизиращи за света в нашата страна, показва новото глобално изследване, проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл" в края на 2021 г. , за възприятията за международните суперсили и техните политики, както и за ефекта от оттеглянето на САЩ от Афганистан, съобщава БТА.

Данните са част от традиционното ежегодно изследване "В края на годината" на Асоциацията "Галъп интернешънъл". То е проведено в 45 държави по света, като са интервюирани общо 42 212 души в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са анкетирани около 1000 души.

Половината - 49 на сто, от участвалите в изследването наши сънародници определят политиките на Съюза като стабилизиращи. 22 процента дават по-скоро негативни оценки за международните политики на ЕС, а 29 на сто от българите се колебаят.

Макар в очите на българите ЕС да запазва позицията си като силата, която в най-голяма степен оказва стабилизиращо влияние на света, увереността в това изглежда разколебана. Нетната стойност по този показател у нас беше +36 миналата година. Сега е +27. В края на 2019 г. пък нетната стойност на оценките на българите за ЕС като стабилизиращ фактор в международната политика беше +55.

Отношението към ефекта на политиките на ЕС у нас са близки до средните в Европа. Съседните ни държави отношението към политиките на ЕС също е по-скоро благоприятно. Изключение прави Сърбия, където отговорите "дестабилизира" са една втора от всички отговори, а една трета виждат стабилизиращ ефект в международните политики на ЕС.

За българското общество изглежда най-трудно да формира ясна позиция по отношение на влиянието на международните политики на Руската федерация. Показателно за това е, че най-голямото натрупване на отговори на въпроса за Русия е към опцията "не мога да преценя" - 37 на сто. 30 процента са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33 на сто са на обратната позиция.

За година нагласите у нас към международните политики на Русия са видимо влошени. Нетната стойност на оценките за политиките на Русия у нас сега е -3. Година по-рано беше +17.

На Балканите най-високи са дяловете на отговорите "стабилизира" в Албания (86 на сто) и Сърбия (64 процента). Най-убедени, че Руската федерация дестабилизира света с политиките си са гражданите на Косово (69 на сто отговори дестабилизира), Румъния (57 процента отговори дестабилизира) и Босна и Херцеговина (55 на сто отговори "дестабилизира"). Това поставя нашата страна по-скоро "в средата" в оценките си към политиките на Русия.

В страната ни все още няма и много ясно изградена представа за международните политики на Китай. 19 на сто от пълнолетните българи смятат, че Китай стабилизира света със своите международни политики, 34 на сто виждат по-скоро дестабилизиращ ефект. Близо половината от запитаните у нас обаче не могат да дадат отговор (47 на сто). Това е и най-високият дял на колебание регистриран в цялото изследване въобще.

В сравнение с миналата година делът на колебаещите се дори е нараснал (макар и минимално).

В нашия регион политиките на Китай са оценени по-скоро като стабилизиращи в Албания (79 на сто "стабилизира") и Сърбия (56 процента "стабилизира"). Гражданите на Косово (63 на сто отговори "дестабилизира"), Румъния (56 процента "дестабилизира) и Босна и Херцеговина (47 на сто "дестабилизира) са по-скоро на критични позиции.

Според българите, международните политики на САЩ по-скоро дестабилизират света - 53 на сто от запитаните у нас смятат така.

16 на сто са на обратното мнение. Една трета на могат да преценят. Преди година 19 на сто от българите смятаха, че Щатите стабилизират света, 55 процента виждаха дестабилизиращ ефект в международните политики на САЩ, а 26 на сто не можеха да преценят. Така нетната стойност на оценката на политиките на САЩ у нас е практически непроменена - -36 миналата година и -37 сега.

Изглежда, че за една година съотношението на отговорите е по-скоро запазено и най-съществената промяна по отношение на САЩ - така и за останалите суперсили - се изразява в ръст на отговорите, регистриращи колебание.

От държавите в нашия регион най-критично насочени към Щатите са респондентите в Сърбия (71 на сто отговори дестабилизира) и в Босна и Херцеговина (59 процента дестабилизира).

На обратната позиция за жителите на Албания (72 на сто отговори стабилизира) и Косово (70 на сто стабилизира). В Румъния мненията са по-скоро разделени - 41 на сто от запитаните там смятат, че САЩ стабилизират света с международните си политики, а 42 процента виждат по-скоро дестабилизиращ ефект.

16 на сто от българите са променили отношението си към САЩ след оттеглянето им от Афганистан. 10 процента са променили своите нагласи в положителна посока, а 6 на сто - в отрицателна. Така, макар и да не се е отразило значително в цялостните възприятия на българите за САЩ, оттеглянето им от Афганистан е по-скоро добре прието.

Въпреки това, повече от половината от българите остават с непроменени позиции след решението на Джо Байдън да прекрати американското военно присъствие в Афганистан - 11 процента запазват своите позитивни нагласи, а 41 на сто остават на критични позиции. Една трета се колебаят как да отговорят.

Нагласите по този въпрос у нас са малко по-благоприятни от средните за ЕС.

Като цяло общите изводи и хипотези от глобалното изследване сред всички държави са, че международният имидж на САЩ се възстановява, но ЕС все пак запазва най-благоприятна оценка сред четирите ключови глобални актьора

Международните политики на Русия и Китай се приемат като по-скоро дестабилизиращи за света и в това отношение глобалните нагласи не са се променили в сравнение с последните няколко години. Регистриран е сериозен ръст в позитивните нагласи към САЩ и най-голямата суперсила все повече се доближава до позитивната част на скалата.

Оттеглянето на Съединените щати от Афганистан беше фактор за това, но не и ключов. Ключовият фактор се оказва смяната на президента Тръмп. ЕС остава единствената от четирите големи световни сили, която се приема традиционно позитивно в тази класация и дори допълнително подобрява своя резултат в сравнение с миналата година, отбелязват анализаторите.