Темата за емиграцията поражда висок интерес в общественото мнение. По нея се борят две тези. От една страна, всеки втори от запитаните (48%) е на мнение, че животът на българите в чужбина е по-добър от живота на българите в България. Това твърдение се споделя по-често от възрастовата група 40-49г. (57%), анкетираните със средно образование (51%) и представителите на областните градове (51%).
От друга обаче, 41 на сто са на мнение, че животът на българите в чужбина е същият като живота на българите в България, та дори и по-лош. Така отговарят по-голямата част от анкетираните на възраст 30-39г. – 52% , както и хората с висше образование (46%).

Проучването е направено от „МБМД Консултинг” във връзка с нагласите за ново телевизионно предаване "Емигранти" на Мартин Карбовски. Проектът „Емигранти” е от типа „сезонни предавания”, който включва лимитиран брой издания за един телевизионен сезон. „Емигранти” е за три месеца или 12 епизода, които ще се излъчват от 21 февруари в добре познатия на зрителите часови пояс на „Отечествен фронт” - от 18:00 до 19:00 часа.
При направеното проучване 61 на сто от всички изследвани, изразяват положително отношение към емиграцията като възможен начин за разрешаване на икономически проблеми. Това са най-често интервюираните във възрастовите групи 18-29г. (68%) и 40-49г. (71%), хората с основно и по-ниско образование (66%) и живеещите в административните центрове на страната (64%).
На въпроса „Вие лично бихте ли емигрирали, за да разрешите Вашите икономически проблеми?”, като цяло преобладават негативните нагласи. Всеки пети (21%) отговаря с „по-скоро не”, а други 40% - с „категорично не”.
Едва 12 на сто са потенциалните емигранти, регистрирани от проведеното проучване. Последните са категорични в решението си да напуснат страната при наличие на финансови затруднения. Най-високи натрупвания се наблюдават в групата на 40-49-годишните (17%), хората с основно и по-ниско образование (13%), както и представителите на столицата (18%). Други, близо една четвърт (23%) от всички запитани, по-скоро биха предприели подобна стъпка. Това са по-младите представители - 18-29г. (39%), както и тези на възраст 30-39г. (25%), със средно (24%) или висше образование (23%), живеещи в областните градове на страната (25%).
Повече от две трети (69%) от анкетираните лица в изследването посочват, че имат познати, приятели и/или роднини, които са емигрирали след 1989г. по икономически (финансови) причини. 59 на сто от запитаните, споделят, че познават и такива, които получават финансова подкрепа от свои близки-емигранти.
Запитани дали биха насърчили техни близки да емигрират, за да водят по-добър живот, по-голямата част от изследваните отговарят с „по-скоро не” (23%) и „категорично не” (30%). В другата крайност, зад „категорично да” (16%), най-често застават лицата на възраст 40-49г. (20%), с основно и по-ниско образование (19%) и живущите в София (18%), а зад „по-скоро да” (26%) – младите 18-29г. (34%), хората със завършено средно образование (28%) и представителите на областните центрове (29%).
Екипът на предаването се срещна с представители на цялата емигрантска палитра: със законни и с незаконни емигранти; с успели и неуспели; с градска и със селска емиграция; с представители на битова, сексуална и социална емиграция. Изследва митовете на емигрантите: за трудолюбието, солидарността, родолюбието, гостоприемството, за сръбския и българския ресторант, за лютеницата, луканката и ракията, за красивите жени и браковете с чужденци, за авто- и другите мафии, за парите, които се изкарват и за парите, които се пращат в България. Снима семейства, които са „там” само за да съберат стаж за европенсия (600-800 евро), която ще харчат в България, както и младежи, които казват, че ще се влачат по корем, но няма да се върнат. Среща се с емигранти, които изпитват носталгия, но не са се връщали от 1992-ра, както и такива, които псуват държавата, но се прибират на всеки три месеца. /БЛИЦ