Първата „гореща” схватка след спускането на „Желязната завеса”

Навършват се 67 г. от края на Корейската война. Тя беше първата след обявяването на Студената война и започването й се тълкува от различни източници и от различни автори в зависимост от това от коя страна на «Желязната завеса» се намират. Тук обаче ще боравим с фактите, а нека всеки сам си направи изводите.

Известно е, че Корея беше освободена от Съветската армия (с участието на партизанските отряди на Ким Ир Сен) от японско владичество на 15 август 1945 г. Но вследствие една обща заповед № 1, подписана от Сталин и Рузвелт, която регламентира разоръжаването на японските войски да се осъществява до 38-ия паралел от Съветската армия, а южно от него от армията на САЩ, на практика се стигна до формирането на две държави: Северна и Южна Корея.

Известно е също, че през декември 1946 г. в едно “общо послание” до американския конгрес поелият властта от починалия на 12 април 1945 г. Франклин Д. Рузвелт дотогавашен вицепрезидент Хари Труман, заявявайки, че на САЩ е възложена “важната мисия да ръководи света в бъдеще”, поставя като генерална цел на външната политика на САЩ господството над света и обяви Студената война против Съветския съюз.

На 13 ноември 1945 г. американците учредяват “Командване на националната отбрана на Южна Корея”, на което командващ е назначен американският полковник Аго. В състава на това командване са включени и бивши офицери от японската армия. Като отзвук от тези действия през 1948 г. се създава и редовна севернокорейска армия, а съветските войски напускат Северна Корея.

За модернизация на южнокорейската армия американците отпускат на южнокорейския президент Ли Син Ман военна помощ от 110 млн. долара. Започва да се изостря напрежението между Севера и Юга. Започват военни провокации и набези в районите северно от 38-ия паралел. Само за 1949 г. са регистрирани 2617 такива случая. А началникът на отдела за помощ на Южна Корея към Управлението за икономическа помощ на САЩ на 9 май 1950 г. заявява: “Стохилядната южнокорейска армия, екипирана с американско оръжие и обучена от американци, завърши своята подготовка и е способна да започне война във всяка минута”.

През пролетта на 1949 г. американците започват да разработват план за война. Труман изпраща в Южна Корея съветника на Държавния департамент Дълес, който инспектира района около 38-ия паралел, в посолството на САЩ води секретен разговор с президента Ли Син Ман, а после нарежда да започнат войната на 25 юни 1950 г.

Защо е избрана тази дата се разбира от разговора на Ли Син Ман с ръководителя на мисията на американските военни съветници в Южна Корея Робъртс: “Тук се съдържа сериозен замисъл. 25 юни е неделя. И в САЩ, и в Южна Корея - изобщо в християнските държави, неделята е ден за почивки и молитви. Никой няма да повярва, че ние ще започнем войната в неделя. С други думи, това има за цел да стане така, че хората да повярват, че не ние сме започнали войната”.

И така, рано сутринта на 25 юни 1950 г. започва голямо нападение срещу КНДР във всички райони около 38-ия паралел. Вражеските войски се придвижили на 1-2 км в северните територии. В потвърждение на тезата кой започна пръв военните действия ще цитираме книгата на Дж. Гансер “Загадките на Маккартър”.

В нея той пише, че висш офицер от командването на Маккартър, чието име не бива да се огласява по разбираеми причини, на 25 юни заедно с Гансер и негови колеги заминали на почивка в Никко. Към 12 часа офицерът бил повикан от главното командване по телефона и получавайки екстрено съобщение, казал шепнешком: “Изумителна новина: южнокорейската армия е започнала настъпление срещу Северна Корея”.

Като следващо свидетелство за това, че всестранното нападение на южнокорейската армия било замислено предварително, е, че преди започването на войната американските жени и деца били прехвърлени на чуждестранни кораби - т. е. бил съставен план за евакуация. “Ню Йорк хералд трибюн” съобщава съдържанието на разговора с капитана на норвежкия кораб “Райнфорд”.

“Капитанът съобщава, че той и екипажът на неговия кораб евакуирали 650 жени и деца от южнокорейското пристанище Инчхон 2-3 часа преди нападението.” Ако САЩ не са имали план за започване на войната първи, не биха евакуирали жените и децата още преди военното стълкновение.

А и самият главнокомандващ генерал Маккартър признава в конгреса: “Народната армия се намира много далече от 38-ия паралел и е ешелонирана за отбрана, а не за нападение”.

Известно е как протече въоръженият конфликт

След като Ким Ир Сен дава заповед за контранастъпление, на третия ден е превзета столицата Сеул, а до септември КНА превзема 90 на сто от територията на Южна Корея, разгромявайки дори “непобедимата” 24-та американска дивизия и пленявайки нейния командир Дин. Изпаднали в безизходица, американците прокарват в Съвета за сигурност едно незаконно решение за обявяване на американските войски за “войски на ООН” (незаконно, защото СССР и Китай не участват в заседанието на Съвета).

Стоварват от двете страни на полуострова 250-хилядна американска армия и около 32 хиляди на страните сателити: Великобритания, Филипините, Канада, Турция, Холандия, Франция, Австралия, Гърция, Нова Зеландия, Тайланд, Етиопия, Колумбия, Белгия, ЮАС и Люксембург. Тогава КНДР прави тактическо отстъпление. Американците успяват да навлязат малко над 38-ия паралел, но се намесват китайските доброволци и след два месеца са изтласкани.

И така, след тригодишна война се стигна до едно крехко примирие по 38-ия паралел, но мирен договор все още няма. От американска страна (по-точно “от името на ООН”) в Панминчжон документът е подписан от ген.-лейт. Уилям Харисън-младши, а по-късно от командващия американския контингент ген. Кларк. От страна на КНДР - от армейския генерал Нам Ир, а по-късно, вече в Пхенян, от Ким Ир Сен. Подпис от името на китайските народни доброволци поставя Пън Де Хуай. Но споразумението не е подписано от южнокорейския генерал Чхуе Док Шин, тъй като южнокорейският президент Ли Син Ман иска продължаване на войната.

Атанас ИВАНОВ