Първият български президент живя с инвалидна пенсия

Предложих на Тодор Живков да арестува Петър Младенов и Андрeй Луканов... Това каза в интервю пред “ШОУ” месеци преди смъртта си Костадин Чакъров, един от най-близките до Първия, а в годините след 1989-а - генерален секретар на възстановената Българска комунистическа партия. Мотивите на съветника са били, че тези хора, т.нар. перестройчици, с контактите и интригите си с екипа на Горбачов са стигнали много надалеч и предават българските интереси. Живков, разбира се, отказва, въпреки че едва ли изпитва много мили чувства към Младенов. По-късно в няколко изречения бившият външен министър и вече президент ще развенчае цялото многогодишно управление и политика на предшественика си, като го определи кратко: “След мен (Живков) и потоп”. Той дори скандално ще подаде оставката си като външен министър и това ще стане не според приетите правила, а в остър разговор с шефа по телефона. За него пък Първия ще каже, че дълго го е държал на високите постове, защото е бил: по-търпим, имал няколко операции на сърцето и са го жалели. Той обаче не можел да води външната политика на България. Странна метаморфоза в отношенията на двама души, които са заедно десетилетия, и то високо в управлението на страната. Но тук, макар и банална, една мъдрост може да се окаже най-точна: В политиката няма вечни приятели, а вечни интереси.

Петър Младенов е роден през 1936 година в село Урбабинци, днес Тошевци, Видинско. На 22 август, ако съдбата не бе решила друго, той би трябвало да отпразнува осемдесет и втория си рожден ден. Отива си от този свят след дълго боледуване на 31 май 2000 година. 

Баща му е партизанин, заместник-командир на партизански отряд “Георги Бенковски”, убит в сражение през 1944 г. Синът завършва философия в Софийския университет и международни отношения в Москва. За кратко е първи секретар на Окръжния комитет на партията във Видин, а в продължение на четири правителства външен министър на НР България. Става и член на Политбюро на ЦК на БКП.

На 10 ноември 1989 година Младенов вече е генерален секретар на ЦК на БКП,  на 17 декември получава и втория висок пост, принадлежал на Живков - председател на Държавния съвет на НРБ. Малко след това пък е президент на страната. Време да се порадва, този късмет обаче не му е отреден. Колкото и странно да звучи, приятелите му го свалят твърде бързо от върха. Тръгва си омерзен, без да чуе думи на благодарност, речи и рози, преследван от шепота на една касета.


Последната снимка на Петър Младенов с внуците си

Но нека се върнем години назад, когато в Бояна става събитие, което променя съдбата на България. Първия от Правец сдава властта. В своите мемоари министърът на културата в социалистическото правителство Георги Йорданов пише, че смяната на Живков е извършена съвсем цивилизовано. На заседание на Политбюро той сам е настоявал да се приеме оставката му. Слуховете, че може да го смени Александър Лилов, вбесявали Андрей Луканов. Министър-председателят Георги Атанасов категорично отхвърлил идеята той да заеме този пост. Така се стигнало до предложението, което всички очаквали, на върха на партията да застане Петър Младенов. Някой споменал, че е болен, но това така и преминало покрай ушите на останалите членове на Политбюро.

Поемайки поста, наследникът пък направил благороден жест към своя патрон. След височайши благодарности той предложил на Тодор Живков да се предостави служебна вила в Бояна, лека кола с шофьор, сътрудник, охрана,  две лица за здравно и битово обслужване, а пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвeт. В крайна сметка вместо вили и коли Живков получил за известно време килия в софийския затвор.

 Петър Младенов пада от власт само 93 дни след като се изкачва на върха. Сваля го формално една видеокасета. Тя е запечатала протестния митинг на софиянци, в който те настояват да се премахне член 1 от Конституцията на НРБ, регламентиращ ръководната роля на Партията. Обстановката пред парламента е взривоопасна. Мнозинството е готово да нахлуе в сградата с депутатите. Тогава Младенов излиза на стъпалата пред достолепната сграда. Посрещат го с обидни, нецензурни крясъци. Той зове за отговорност пред съдбата на България. Отговорът е освиркване и ругатни. Президентът се извръща рязко и бързо тръгва към входа на парламента. И точно тогава видеокамерата на режисьора Евгений Михайлов улавя фразата: “По-добре танковете да дойдат”. Ще минат години и до края на живота си Петър Младенов ще настоява, че не е казал такова нещо и че касетата е манипулирана. 31 специалисти от различни области на науката и техниката пък ще твърдят обратното. И двете тези имат сериозни защитници. Но тогава това дори не било толкова важно, защото страховитата касета е била скрита дълбоко в нечий сейф и никой нямал намерение да я вади. 

Както твърди в телевизионно интервю историкът професор Драгомир Драганов, който по това време е бил съветник на президента Младенов, в навечерието на първите демократични избори за български парламент между двете основни политически сили СДС и БСП било сключено негласно съглашение за феърплей, т.е. толерантност по време на кампаниите. То било спазвано до първия кръг. В навечерието на втория БСП вади скандален клип с кадри от нацистко сборище, барабанчици, хитлерюгенд и пречупени кръстове. На техния фон се мярка неколкократно лицето на Емил Кошлуков, а доктор Желю Желев ги поздравява с опъната дясна ръка като хитлерист. Феърплеят умира. Наивно е да се мисли, че това е било случайно. На водещите социалисти е било добре известно, че в отговор на компромата на бял свят ще излезе танковата касета. Така и става. Планът на Андрей Луканов се осъществява с филигранна точност. Постига се формулата 2 към 3. БСП запазва два от основните постове в държавата: председател на парламента и премиер и харизва на Съюза на демократичните сили третия - президент става Желю Желев. Петър Младенов, приятелят, с когото Андрей Карлович живее още като студент в Москва и са заедно толкова години във властта, е пожертван, унизен и захвърлен. 

Първият български президент отива да живее на село, пише книги. Издържа се с инвалидна пенсия и отказва персонална. Забравен е и огорчен, но никога не казва лоша дума за съратниците си. Погребан е с почести като на държавен глава, какъвто всъщност е бил, макар и само за 93 дни.

Исак ГОЗЕС