Псевдожурналистите и платената любов

„Обичам те, братко. Наздраве!“. Разнежи ли ви се сърцето? Пуснахте ли една сълза за крепкото мъжко приятелство? Откъде си мислите, че са тези реплики? Да, приличат на сцена от кръчмарска мелодрама, развиваща се на маса и на няколко промила алкохол, но не са. Нито са част от булеварден роман ала „Арлекин“. Те са ключов - при това не единственият такъв - цитат от комуникация между самозван разследващ журналист и криминално проявено лице. Реплики от чатове между двамата, надлежно записани и документирани от разследващите в рамките на криминално производство, стартирано по сигнал на спецслужба. Комуникация, от която струи любов. Платена.

Ако продължавате да се чудите кои са участниците в конкретно този чат, то веднага ще задоволим любопитството ви. Цитатът е от разговор между една от пойните птички на олигархията в България - Димитър Стоянов от сайта Бърд.бг и осъждания в миналото за рекет и обвиняем в настоящето за наркотици среден играч от ъндърграунда Дилиян Георгиев. Натъртваме на думата „среден“, защото от разкритията на прокуратурата от последните седмици стана ясно, че двамата играят ролята на второразрядни наемници в заговор за дестабилизиране на държавното обвинение и за дискредитиране на главния прокурор Иван Гешев.

Сговор на няколко олигарси, сред които подсъдимият за източването на милиарди от КТБ банкер и криещ се в Белград Цветан Василев, негов „съратник“ по щения и олигархична принадлежност под псевдонима „Бобока“, бившият висаджийски бос Красимир Каменов-Къро и още няколко лица, недоволни работата на прокуратурата.

На два последователни брифинга – на 16 март и на 7 април, прокуратурата предостави доказателства, иззети при обиски в рамките на разследването, прераснало вече в досъдебно производство срещу ОПГ за търговия с влияние с цел дискредитиране и отстраняване на висши магистрати. От въпросните доказателства става пределно ясно, че Стоянов и Георгиев са участвали активно в логистичната дейност по реализирането на планираната от босовете им очерняща кампания срещу враговете на задкулисието у нас.

Пак повтаряме – данните са от доказателства, иззети по законен начин в рамките на законно разследване. Напълно в тон с традицията на крадеца, който вика по другите, че са крадци обаче хванатите в крачка участници в сговора предприеха контраатака, опитвайки се да се вкарат в ролята на жертви. Така, в интервю за Дарик радио във вторник, дадено пред журналист, известен подобно на него като част от машината за разпространяване на клевети и манипулации на олигархията у нас, Димитър Стоянов и създателят на Бърд.бг Атанас Чобанов се пробваха да изкарат чатовете като посегателство над свободата на словото. Защото – видиш ли – били между журналист и негов източник.

Наистина ли? Да оставим настрана цитираните по-горе реплики, демонстриращи близост, излизаща далеч извън пределите на професионалните взаимоотношения, ето още един пример за комуникацията между двамата. Той е от бележка, подписана от фигуриращия като Митко Бивол (предишната месторабота на Стоянов) в телефона на Георгиев, намерена в дома на втория: „Здрасти! Имаме неограничено финансиране от Цецо от Белград за Гешев. Той поема лобистите от Щатите. Къро също е насреща и Овидиу от Швейцария. Казаха, че са ти изпратили и материал. Материал за продажба от Цюрих. Важно е да намерим хора, които да пищят срещу Каскета. Тони Парфюма на Кокорчо също търси компромати и също ще помага. После нашите хора ще си го поемат от Щатите, за да го приключим. Има и по-радикални варианти, но засега така действаме. Митко С.“.

Толкова за ролята на Стоянов в този сговор. Както е видно – тя е далеч не само от журналистиката, но и от елементарния морал и законността. Защото в тази държава клеветата и умишленото омаскаряване с лъжи продължава да е престъпление по силата на Наказателния кодекс. Което не попречи на Стоянов и собственика на „Бърд“ Атанас Чобанов (бивш съосновател и на Бивол), известен като съпруг на рускиня, която е част от пропагандната машина на Кремъл, да се пробват да замажат положението с измислици ала „1001 нощ“. Първо – твърдейки, че прокуратурата посяга на връзката между журналист и негов източник. Второ – опитвайки се да пришият собствените си руски обвързаности, при Чобанов – дори семейни, върху държавното обвинение И трето – нападайки наред, подобно на всеки, който е хванат с кървави ръце, не само прокуратурата, а и всички останали врагове на задкулисието у нас.

В това число – разбира се – и депутата от ДПС Делян Пеевски. Казваме „разбира се“, защото дългогодишният народен представител отдавна е мишена №1 на олигарсите в страната и наемниците им заради настойчивите си усилия да отърве държавата от мрежата, в която са я пленили, осветявайки престъпленията и зависимостите им. И пак отдавна, в отговор същите тези олигарси и наемниците им като Стоянов и Чобанов го очернят с лъжи и клевети. Поради липса на реални факти. В конкретния случай двете пойни птички (бел.р. bird на английски означава птица) на задкулисието прибегнаха до изтупването на брадясала опорка – видиш ли името му било в доклад на турските служби за контрабандата на цигари от „Булгартабак“, който дори не бил разследван от българската прокуратура.

Плоско, другари, много плоско. Защото първо – прокуратурата изиска информация за въпросния доклад още преди години по линия на партньорството си с турските си колеги и установи, че в него нито има данни за престъпления, свързани с българи, нито има каквото и да било разследване, свързано с него, в югоизточната ни съседка.

Второ – във въпросния доклад името на Пеевски изобщо не фигурира. Ама предвид „източниците“ на Чобанов и Стоянов те няма и как да знаят това, защото вероятно дори не са си направили труда да го изчетат, камо ли проверят информацията. Така да се каже, проверката на данните е част от характеристиката само на истинските журналисти, не на тези, които използват медиите като прикритие за ролята си на платени наемници на престъпния свят.

И трето – Пеевски никога не е бил собственик на „Булгартабак“. Той имаше миноритарен дял в компанията от „впечатляващите“ малко над 5% (пет процента), които продаде още преди години. Това впрочем е лесно проверимо в търговските регистри на страната, но както казахме – само, ако говорехме за истински журналисти. А не за привърженици на платената любов между задкулисни босове и псевдомедии.

И тук е моментът да отбележим, че е тъжно за цялото ни общество, че подобни лица не само носят етикета „журналисти“, но и им се дава трибуна да се изкарват морални стожери. Защото ако Димитър Стоянов и Атанас Чобанов са лицето на българските медии не само у нас, но и пред света, горко на държавата ни.