Психолог: На никое живо същество не е присъщо да стои затворено

Последиците от коронавирусната криза ще бъдат безспорно дълготрайни. Това мнение изрази в интервю за БНР Десислава Георгиева, авиационен психолог, член на секцията по кризисна интервенция на Дружеството на психолозите в България.

„След едно критично събитие проблемът не е в самото събитие, проблемът е в последиците, които то оказва върху много голяма част от сферите на нашия живот“, коментира тя в предаването „Преди всички“.

На финала на третия локдаун у нас и във връзка с нагласите към ограничителните мерки Георгиева посочи:

„Противоречията създават несигурност. Тези послания, които се люшкат от едната до другата крайност, не са в полза на това хората да са наясно със ситуацията.“

От какво се уморихме?

„На никое живо същество не е присъщо да стои затворено и да бъде ограничавана свободата му, независимо дали е човек или животно.

Една от основните ценности е свободата – свободата да взимам решения, да искам да правя това, което към момента ми е важно да правя. Като че ли една година по-късно ние сме в изтощение, в усещането, че като че ли нещата, каквото и да се прави, някак си нямат благоприятния край.

Промени ни се много рязко животът, което не е лесно за приемане.“

Наложените противоепидемични правила и ограничения на фона на тревожните данни уморяват и създават усещане за несправяне, гласи прочитът на психолога.

„Аз не говоря за това да не се спазват мерките, но всяко нещо трябва да има някакви разумни измерения. Не от едната в другата крайност. Да, това, че сме ваксинирани или сме преболедували тази вирусна инфекция не означава, че ние сме безопасни за околните – това малко се подценява“, смята Десислава Георгиева.

Относно нагласите към ваксинирането психологът отбеляза:

„Много противоречиви данни напоследък излязоха в медиите по отношение на ефикасността на ваксината от една страна. От друга страна станаха публично достояние случаи, които макар и непряко свързани с конкретна ваксина, завършиха по неблагоприятен начин.

Решението е лично, на самия човек, както и отговорността, която трябва да поеме. И като че ли това, че лично трябва да поемем отговорност за нашия живот и здраве, в момента натежава.

Има противоречива информация, въз основа на която по-голяма част от хората не могат да вземат информираното решение какво да правят със себе си.“