Софийският градски съд отмени забраната на братята Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците да напускат страната. Липсата на данни те да са извършили престъпленията, в които ги обвиняват, са основният мотив на съдиите според решението, огласено от съда.
Собствениците на фирмата &quot;Екометал инженеринг&quot; бяха задържани при акцията &quot;Октопод&quot; и пуснати почти веднага под гаранция, а ограничителните мерки им бяха наложени на 19 февруари с постановление на Софийска градска прокуратура. <br /> <br /> Решението на съда за отмяната им е взето на закрито съдебно заседание, като определението е окончателно. В него магистратите уточняват:<br /> <br /> В молбите на подсъдимите се твърди, че няма каквато и да било опасност обвиняемите да се укрият извън пределите на Република България, поради което наложените спрямо тях мерки по чл. 68, ал. 1 от НПК следва да бъдат отменени. Съдът разгледа молбите и прие същите за основателни по следните съображения.<br /> <br /> Наказателното производство срещу обвиняемите се води вече в продължение на повече от шест месеца &ndash; твърде дълъг период, през който не са извършвани никакви процесуално-следствени действия с тяхно участие и не са събирани активно нови доказателства в подкрепа на обвиненията срещу тях след произнасянето на САС, в рамките на производство по чл. 64 от НПК, по мерките им за неотклонение на 18.02.2010 г., при което от съда е прието по категоричен начин, че липсва обосновано предположение двамата обвиняеми да са извършили престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. <br /> <br /> След посочената дата, към доказателствения материал срещу обвиняемите П. и Й. С. са приобщени единствено разпитите на св. Ф. Т., проведени на 26.02.2010 г. и на 01.03.2010 г., и разпитът на св. И. Л., проведен на 09.03.2010 г. В показанията на тези свидетели също не се сочат факти, въз основа на които да може да се обоснове каквото и да било подозрение срещу двамата обвиняеми. <br /> <br /> Показанията на св. Л. касаят случай от преди девет години, за който самият свидетел твърди, че е приключил в съда, и случай от преди осем години, в който свидетелят предполага, че би могъл да бъде замесен обвиняемият П. С., заради слухове, достигнали до него. <br /> <br /> Според съда липсата на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК е обстоятелство, което изключва освен възможност за вземане на мярка за неотклонение &bdquo;задържане под стража&rdquo;, така също и продължаващо реализиране на която и да е друга мярка за процесуална принуда.<br /> <br /> На следващо място целта на мерките за процесуална принуда е да гарантират явяването на обвиняемите по делото. Ако липсват доказателства, че без забрана за напускане пределите на Република България обвиняемите ще се укрият, забраната, като изгубила основание, следва да бъде отменена. <br /> <br /> В атакуваното постановление на СГП липсват смислени конкретни доводи, изградени върху основата на налични по делото доказателства, че без наложената забрана съществува опасност обвиняемите да се укрият. По делото липсват доказателства обвиняемите да са предприели в хода на воденото срещу тях наказателно производство каквито и да било действия, манифестиращи по някакъв начин евентуално тяхно намерение да се укрият и да се отклонят от наказателно преследване. <br /> <br /> Изпълняването от обвиняемите на техните процесуални задължения не би могло да се възприеме единствено като израз на страх у тях от неблагоприятните последици, които законът свързва с евентуалното неизпълнение на тези задължения, а би могло и следва да бъде оценявано и като проява на добросъвестност и процесуална дисциплина от тяхна страна. Според съда процесуалната добросъвестност на обвиняемите винаги може да стои в основата на желанието им да обосноват претенцията си за отпадане на забраната за напускане пределите на страната и представлява факт, установяващ желанието им да не се укриват от наказателно преследване в България.<br /> <br /> В конкретния случай атакуваното постановление на СГП освен, че е лишено от смислена доказателствена опора, е и немотивирано, в разрез с изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК. От една страна видът и размерът на предвиденото наказание са залегнали като формално условие, предвидено в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НПК, но от друга &ndash; наличието на това обстоятелство според съда само по себе си се явява недостатъчно.<br /> <br /> /БЛИЦ