<strong>- Доц. Кътева, каква е най-честата причина за травми на ръката?<br /> </strong>- Битови травми при работа с фрези, циркуляри и други електрически триони поради невнимание или непознаване на правилата за работата. В момента у нас има само две звена по хирургия на ръката, които могат да помогнат на хора с ампутирани части от крайници - в &quot;Пирогов&quot; и в &quot;Царица Йоанна&quot;. От тази есен в нашата болница стартирахме училище по микрохирургия, което бе водено от проф. Едгар Бимер - един от елитните специалисти по хирургия на ръката в Европа и ръководител на център по възстановителна хирургия в Мюнхен. Колеги от различни градове се учиха да зашиват малки кръвоносни съдове върху опитни мишки под микроскоп. Това е тънка работа и изисква много тренировки и здрави нерви. Когато шиеш малки съдове, не трябва дори да дишаш, за да не се отмести ръката си. Освен кръвоносните съдове, при възстановяването на ампутати медицинският екип трябва да възстанови връзките на костите, нервите и сухожилията.<br /> <br /> <strong>- Колко специалисти по хирургия на ръката има в България?<br /> </strong>- Около 60. Целта ни е да подготвим млади колеги, което ще позволи да се открият центрове по реплантация в Русе, Варна, Пловдив и Плевен. Практическите курсове под ръководството на проф. Бимер ще станат традиционни. Много важно е пришиването на отрязани пръсти или крайници да стане до шестия час след инцидента. За да могат да се възстановят отрязаните пръсти, те трябва да се поставят незабавно в чиста найлонова торбичка, която от своя страна да се сложи в друга торбичка, пълна с лед. Ръцете са вторият мозък на човека - без тях би бил непълноценен животът на емоционално, битово и професионално ниво.<br /> <br /> <strong>- Наскоро бяхте избрана на председател на Дружеството по хирургия на ръката. Какви инициативи предвиждате?<br /> </strong>- Взехме решение лекарите от нашата специалност да се събираме минимум три пъти годишно, за да обменяме опит. Предстои в медицинските университети да се въведе специалност по хирургия на ръката, която ще се придобива от ортопеди травматолози в рамките на 2 години с различни теоретически и практически курсове и изпит в края на обучението.<br /> <br /> <strong>- Защо избрахте тази трудна професия?<br /> </strong>- Моят баща, д-р Михаил Кътев, беше ортопед травматолог - един от учениците на проф. Бойчев, създателя на хирургията на ръката у нас. Татко не беше съгласен да следвам медицина, защото беше наясно какво себеотрицание изисква тази професия. Аз обаче кандидатствах тайно. И сега бих постъпила по същия начин.<br /> <br /> <strong>- А как станахте специалист по хирургия на ръката?<br /> </strong>- Малко преди да се дипломирам, се омъжих. Веднъж ръката на моя съпруг пострада от взривно вещество. Това ме срещна със специалисти по хирургия на ръката, което предопредели професионалния ми път.<br /> <br /> <strong>- Колко може да продължи една интервенция по реплантация? <br /> </strong>- Зависи от травмата, но се е случвало с екипа да оперираме и по 10-12 часа. Това, което ми е давало сили да продължа, е огромната любов към хората и желанието да им помогна. Давам си сметка, че дъщерите ми често са били ощетени откъм внимание. Но те бяха добри деца и много ми помагаха. И непрекъснато се интересуваха какво става с този или онзи пациент, защото винаги споделях с тях какво съм правила през деня.<br /> <br /> <strong>- Дъщерите ви ще продължат ли щафетата?<br /> </strong>- Не, едната стана фармацевт, а другата следва право в Германия. <br /> <br /> <strong>в. &quot;Стандарт&quot;</strong>