Работодателите с отворено писмо заради обидно изказване на Асен Василев

Петте национално представителни работодателски организации излязоха с отворено писмо по повод "обидното изказване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, според когото „от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците."

Ето какво се казва в отвореното писмо на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ:

Повод за настоящото писмо е обидното изказване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, според когото „от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро“.

Като икономист и като финансов министър, г-н Василев би следвало да е наясно, че:

• В България половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера. Така, по неговата логика, най-некадърен работодател е именно държавата!
• На минимална заплата в частния сектор се назначават хора с ниска или изцяло липсваща квалификация и опит. В малките населени места и в общините с преобладаващо ромско население работодателите поемат социалната функция на държавата, като обучават и квалифицират напълно неграмотни и без никаква квалификация хора и им плащат колкото изкарват. Вместо да получат благодарност, работодателите в такива общини сега ще бъдат обявявани за некадърни. Да, в чужбина такива хора получават повече, но за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече.
• Непремереният ръст на минималната работна заплата за някои икономически дейности и райони на страната води до изравняване на всички възнаграждения на нивото на МРЗ и демотивиране на работещите да се квалифицират и полагат по-производителен труд. Т.е. проблемът не е в нивото на заплащане само на наетите на минимална заплата, а е структурен проблем, свързан с цялостното ниво на заплащане на труда.
• Минималната заплата е резултатна величина и се определя от количеството и качеството на положения труд, а не е социална помощ.

• е принуден да плаща непосилни сметки за ел.енергия заради продължаващото вече години „кадърно“ управление на енергийният сектор в България;
• с изключителни усилия намира работници с образование, умения и компетенции на прилично, но недостатъчно високо ниво, заради изключително „ефективното“ управление на образователния сектор с наливане на средства без поставяне на условия за подобряване на качеството на завършващите;
• принуден е да губи време и ресурс за преодоляване на множество бюрократични спънки заради „целенасоченото“ изразходване на милиони за електронно управление в държавата с почти нулев резултат и ширеща се корупция (в борбата с която все още няма реални резултати);
• През последните две години няма елементарна сигурност във връзка с ковид-пандемията, заради изключително „компетентното“ въвеждане на безсмислени мерки, което продължава и понастоящем.