Радостина Николова: Обичах да играем на народна топка с децата заедно с бабите ни

На пръв поглед Радостина Николова е твърде млада и не би била интересна за нашите читатели. Това обаче е само на пръв поглед. Първо, певицата е добре позната на хората над 55 с прекрасните си фолклорни изпълнения. Вече издаде и дебютен албум - “Идвай, либе”, в който представя 15 песни, изпълнени със завидно майсторство. 

А освен това тя с толкова любов и признателност разказва за своите баби и дядовци, че си струва да поговорим на тази тема. Именно това бе повод да я поканим за разговор пред читателите на в. “Над 55”.

- Радостина, нека те върна към детството. Какво си спомняш за този щастлив за всеки човек период?

- Моето детство беше много щуро и интересно, изпълнено с прекрасни спомени, споделени с баба и дядо. В днешно време някои от децата нямат този шанс, защото времената много се промениха. Мястото на игрите заеха много устройства и технологии, които децата не искат да заменят с нищо друго. 

От мъничка съм възпитана и учена да ценя и спазвам всички традиции и обичаи

Радвам се, че съм пораснала покрай моята баба Радка Димитрова, на която съм кръстена и много обичам. От нея съм наследила обичта и таланта към българския фолклор. Спомням си времето, когато отивахме на село през лятната ваканция. Селото е Прибой, Пернишка област. Винаги много се вълнувах, защото научавах нови неща и помагах на баба за всичко. 

Често се сещам за баба ми Радка и дядо ми Димитър, които за съжаление вече не са между нас. Един спомен, който до ден днешен ми е в съзнанието, е как вечерите си стояхме на двора. 

Баба много обичаше да ми разказва истории, свързани с живота им с дядо

След това запяваше някоя песен и детайл по детайл ми показваше как да я изпълнявам. Разясняваше ми значението на някои от думите в текста, тъй като бяха диалектни и не ги знаех. След това запявахме заедно. 

- Изпълняваш ли някоя песен, която си научила от нея?

- Първата песен, която научих от баба, беше “Лиляно моме”. Да, тя не беше от шопската област, но баба я обожаваше. До ден днешен, когато се сетя, си я припявам с умиление. 

След като усети таланта в мен, искаше да ми предаде всичко, което знае като репертоар. Веднъж по обяд отидохме на една огромна поляна високо в селото с невероятна гледка и поседнахме на едно одеяло. Тя започна в захлас да ми обяснява как има песен от миналото, която много е пяла по събори и седенки и няма как да не я знам и аз.

Песента беше граовска на име “Жалба пише жална България”. В нея се пее за турското робство и как сме били освободени. Наистина трудна песен за изпълнение. В началото не осъзнавах колко тежка и тъжна песен е, но след много години в музикалното училище ми беше поставена задача да я изпълня на държавния изпит. Тогава след толкова време се разплаках след изпълнението й, защото има сантимент за мен. 

- А какво си спомняш за дядо ти?

- Той пък гледаше много кошери и се занимаваше с работата по градините и двора. Много ми беше интересно да го гледам и да ми показва някои хитринки. Винаги когато изкарваше мед, ме водеше в медарната, където слагаше пити в една машина, наречена центрофуга, тя се въртеше, а потечеше ли мед, заставах на чешмичката, слагах си пръста и си хапвах сладко-сладко. 

- Разкажи ни още някоя случка от детството.

- Много обичам животни - така е и до ден днешен. При една от разходките ми около селото си намерих костенурка. Тя беше толкова мъничка, че едвам се побираше в шепите ми. Кръстих си я Кали. Реших да изненадам баба и дядо и си я взех. Няма да забравя баба, когато я видя, колко й се зарадва и ми каза, че трябва да живее в естествената си среда и да я пусна. Беше много тъжно да я оставя. 

Тогава дядо направи къщичка и загради дворче за нея

Гледах я доста време, но лятото беше към своя край и се наложи да я пусна. Оставих я в тревата, но тя тръгна към мен и си я взех за още няколко дни. Мислех си по детски - ако я оставя в двора, че ще си остане да живее при мен, но на следващото идване я нямаше. 

Много обичах вечерите да играем на народна топка с децата заедно с бабите ни. 

- С бабите ви? Интересно.

- Да, играехме и на криеница, и куп други игри, които до днес помня. Това са моменти, които и до сега ми топлят сърцето и някой ден искам и моите деца да изживеят. Искам всичко, което съм научила от това поколение, да съхраня и предам нататък във времето.

Щрихи към биографията

Радостина Николова е родена в град София на 14.5.1995 г. Дарбата и обичта към българския фолклор наследява от своята баба - народна певица, на която е кръстена. Покрай нея овладява стила на Шоплука и красотата на граовските песни. 

От 6-годишна започва да се занимава по-сериозно с народна музика, като пръв неин преподавател е изключителната Гуна Иванова. Дълги години участва в групите, създадени от прочутата певица - “Чучулигите” и “Софийски славейчета”, с които участва в престижни конкурси и събития в цяла България.

През 2009 г. кандидатства в Националното музикално училище “Любомир Пипков” с профил “Народно пеене” и е приета с отлична оценка в класа на музикалния педагог Нелка Петкова. Завършва успешно обучението си през 2014 г. с професионална квалификация Музикант-вокалист трета степен. По време на обучението си е лауреат на множество международни конкурси. 

След като завършва средното си образование в НМУ “Любомир Пипков”, започва бакалавърска степен в Нов български университет с профил “Музикално изпълнителство” (Народно пеене) и паралелно с това втора специалност - “Връзки с обществеността”. По време на обучението си взима участие в Университетски смесен хор - Фолк джаз формация с диригент доц. д-р Георги Петков. 

От 2015 до 2021 г. е част от формата към ансамбъл “Чинари” - трио БУЛГАРИНА. 

От 2016 г. до момента взима участие и в новооткритата школа към Мистерии на българските гласове - “Академия Мистерии на българските гласове” с диригент проф. Дора Христова.

Сред многобройните й отличия са: Първа награда на Международен фолклорен фестивал “Пауталия” - Кюстендил през 2011 г.; Наградата на журито, отличена с годишна стипендия от Министерството на образованието през 2012 г., Първа награда заедно с фолклорно трио на Нов български университет през 2014 г. и Първа награда за индивидуално участие през 2016 г.; Първа награда в Международен фестивал на изкуствата “Утринна звезда” - Ковачевци през 2014 г.; Награда на телевизионния зрител в престижния международен фестивал “Пирин фолк” в категория изпълнителско изкуство с песента “Судбо моя” по аранжимент на Иван Йосифов през 2018 г. 

Най-големият й успех до момента е участието през 2021 г. в XXIX издание на Международния фестивал “Пирин фолк” - Сандански, където е отличена с Втора награда на фестивалното жури с песента “Идвай, либе” по музика и аранжимент на Светослав Лобошки и текст на Христина Димова в конкурса за нова авторска песен. На 30-ото юбилейно издание “Пирин фолк” т. г. в конкурсите за авторска македонска песен и изпълнителско изкуство печели наградата на Фен Фолк ТВ в конкурса за изпълнителско изкуство с песента “Не прибирай, мила мамо, стройници”.

Изпълнителката има в биографията си много турнета, участия и телевизионни изяви и в чужбина в държави като: Италия, Финландия, Словакия, Гърция, Северна Македония, Сърбия. 

Валентина ИВАНОВА