На 79-годишна възраст тежко онкологично заболяване, за което БЛИЦ неколкократно писа, отне живота на проф. Александър Лилов. Александър Василев Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва.
&nbsp;До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. <br /> <br /> Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник &quot;Правда&quot; се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.<br /> <br /> Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището &quot;Стратега&quot;. От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП. <br /> <br /> През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание &quot;Понеделник&rdquo;./БЛИЦ<br /> <br />