През последните години популацията на рапани се е увеличила многократно. Това сочат наблюденията на членовете на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ. Като дънен хищник този морски охлюв няма естествен враг в Черно море. Рапаните изяждат черната черноморска мида, която е един от основните биофилтри на морето. Наблюденията на БГ ФИШ показват още, че рапана изяжда и бялата пясъчна мида.
За възстановяването на биологичното разнообразие в морето асоциацията нееднократно е настоявала пред МЗХ и пред МОСВ за провеждане на задълбочен научен експеримент - дънно тралиране и драгиране с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС и от трети страни, за улов на дънни обитатели рапани и бели миди. Експериментът ще докаже, че този вид ловуване няма да повлияе на другите морски обитатели. Подобни методи използват и други страни в Черно море и досега няма данни тази тяхна дейност да е пагубна, смятат от БГ ФИШ.
В България, припомнят от асоциацията, дънното тралиране и драгиране е абсолютно забранено. Водолазният способ, практикуван в страната ни, е твърде трудоемък, нерентабилен и изключително рисков за здравето. С него може да се слиза до дълбочина най-много 12-15 метра.
Месото на този пришълец /рапана/ по нашите географски ширини е изключително експортно ориентирана суровина и то към азиатския пазар. Изключителната му популация през последните години е довела до маломерните му размери. Това, според специалисти, може да се дължи и на намалялото количество храна за този хищник.
От асоциацията предлагат да се търси вариант за разрешаване на дънното тралиране за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, което да е научно съобразено и да обхваща не повече от 6-8 до 10% от морското дъно на година. Контролът ще извършват специалисти от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Предложението за експеримента е отправено към министър Цветанов на среща още през август. Тогава беше разпоредено ИАРА да изготви такава заповед. В експеримента участие трябваше да вземат членове на асоциацията и експерти от научни институти.
Към настоящия момент рапанът вече се е заровил в пясъка и възможността да се покаже през октомври е малка, а заповедта още не е изготвена. И тогава и сега ние заявяваме своето желание да отделим от нашето риболовно усилие и при приемливи условия да предоставим кораби, оборудване и екипажи за такъв научен експеримент. Такъв научно-практичен експеримент ще изясни и казуса относно големината, формата и материала, от който да се изработват дънните тралове, които най-малко да увреждат дъното и местата за обитания на други морски видове.
Експериментът може да направи и паралелно проучване не само за рапана, но и за бялата пясъчна мида. Тя също е изключително експортно ориентирана суровина. Вероятно това е и причината за непрестанните набези през лятото на бракониери по Южното ни Черноморие. Бялата пясъчна мида може да се добива чрез модерни пневматични и други видове драги, които масово се използват и в други страни от ЕС. Изваждането и от пясъка едва ли ще увреди морското дъно и местата за обитаване повече отколкото това правят разбиващите се вълни в прибоя. /БЛИЦ