"Прозорец" е името на изложбата, която представи тази вечер Вежди Рашидов. Това са акварели, които той е рисувал по време на лечението си в германска клиника миналата година и разказват как един артист може да преоткрие надеждата за живот с водни бои и бял лист. Неслучайно идва и решението на Вежди Рашидов - всички средства от продажбата на творбите да бъдат дарени на клиниката по детска онкология в "Царица Йоанна".
Изглежда просто - малки акварели с листа, ливади с лавандула, кипариси. Но в тях животът е победител, те са цветни, смели и събират силата на духа на своя автор, който превръща болничния прозорец в прозорец към надеждата.<br /> <br /> &quot;За да не мисля денонощно за лоши неща, примерно за протеста, мислех си за дръвчета, шегувам се, разбира се. И така. И това беше едно хубаво място, защото жена ми повече от часа не можеше да седи, има радиация по стаите, това беше причината, не даваха. И като си тръгне, почваше дългото време. Дълго, тягостно, самотно и се налагаше през това прозорче да приемам света. И да видя, че някои дървета са живи. И някои листа имат свой живот. И всичко в природата то е живо и живее своя живот&quot;, каза Вежди Рашидов, цитиран от БНТ. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/izlojba-vejdi-244258-810x0 (1).jpg" width="520" height="291" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <strong>Снимка: БНТ</strong><br /> <br /> Всички работи вече са продадени и макар че няма да са достатъчни за всичко необходимо на детската клиника, Вежди Рашидов се надява, че това ще донесе още протегнати ръце за помощ. И си спомня срещата си с болните деца.<br /> <br /> &quot;Да, аз съм 65 г., ядох, пих, живях, бохемствах, всичко, каквото даваше животът, аз го грабех с пълни шепи, но там седяха едни дечица, които не бяха нито толкова яли, нито толкова пили, нито толкова пушили, нито бохемствали, млади и красиви деца. Затова дарителството е важно, за него трябва да се говори открито, то създава един по-добър модел на света. На добър час&quot;, казва художникът. <br />