Райко Кирилов: Харесвам възрастта, в която съм

Райко Кирилов е роден в Благоевград, зодия Дева. От малък свири на китара, акордеон и пиано. Завършва Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова. Свири с различни групи поп музика и гастролира в редица страни - Германия, Чехия, Унгария, ОНД, Скандинавските страни.

Като автор и изпълнител той има изключителен принос към създаването на новата авторска музика на автентична основа, написал е над 100 песни за различни изпълнители. Досега е издал 17 авторски албума. Сред хитовете му са “Жадуван спомен”, “Пътеки” (дует с Петя Буюклиева), “Момиче от Мелник”, “Пия, пея и лудувам”, “Вардар - Струма”, “Младо вино”, “Свята моя България” и др. Наградите му трудно могат да се изброят, но най-голямата от тях са многобройните му фенове у нас и зад граница. Той е солист в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. 

- Райко, като македонец, лют ли си по характер?
- Не съм толкова лют, но по принцип бързо реагирам на неща, които не са така, както трябва да бъдат. Дето се казва, свикнал съм на ред и дисциплина. Но се стремя да омекотявам тези си реакции, да не бъдат толкова силно изразени. Иначе може да ме видиш да се изчервявам например. (Смее се.)

- Кое от македонския си характер харесваш и кое не?
- Много неща харесвам и много не харесвам, но се стремя да има баланс в това, което показвам. Не съм злопаметен човек, обичам да отминавам обиди и огорчения. Знаеш ли, характерът се гради с годините. Като млад реагирах по един начин, днес по съвсем различен. Вече съм по-улегнал, по-сериозен, по-мъдро оценявам нещата. 

- Навсякъде в интервютата с теб пише, че си роден на 9 септември, но никъде не е посочена годината, в която си се появил на бял свят? Криеш ли я, или е случайност?
- За личния си живот и за подробности наистина не обичам да говоря. Преди време бях при Милен Цветков и той няколко пъти се опита да ме пита за тези неща, но не получи отговор. (Смее се.) Важното е как се чувства човек, а аз се чувствам с много младежки дух. Пък който както иска да прецени на колко години съм.

- Значи харесваш възрастта, в която си сега? 
- Изживял съм всичко в моята младост. Тя мина много бурно и сега - да, харесвам възрастта, в която съм. На младини не мислех за нищо друго освен за музика, за песни и за живота си. Сега младите хора виждат нещата по друг начин. Вълнуват се повече от бизнес, кариера, пари... Пак казвам, изживял съм прекрасно младостта си, затова и сега се чувствам много добре. Защото си извадих много добри поуки от моя живот.

- Кои от тях би искал да споделиш с младите хора?
- Най-вече трябва да бъдат родолюбци. Особено в този момент имаме нужда страшно много от хора, които обичат родината си. Затова неслучайно подготвям албум само с патриотични песни, който може би до месеци, а може и догодина за трети март, живот и здраве, да издам. 
За да тръгнат нещата в България, трябва да я обичаме
Любовта към професията също е много важна. Каквото си избрал, трябва да го правиш от сърце, с любов. И трябва постоянство. Защото съм забелязал, че младите хора напоследък се хванат в нещо, работят, после не им харесва, опитват нещо друго... Без борба и усилия няма как да постигнеш целта си. Моят път беше осеян с много трудности и тръни, докато стигна до това, което съм. С много труд съм постигнал всичко, нищо не ми е паднало наготово отгоре...

- Как виждаш живота си след 10-20 години?
- Правя каквото трябва, но не мога и не искам да си представям какво ще ми се случи. Надявам се животът в България да тръгне в добра посока, както вече виждаме за някои неща. Знаеш ли, навремето дори отказах да отида при баба Ванга, защото никога не съм искал да знам какво ме чака. Каквото ми е отредило бъдещето, това ще бъде.

- Значи вярваш в писаното от съдбата?
- Знам, че всеки от нас се ражда с някакво предначертание, но ако човек има достатъчно желание и иска да промени живота си, може. Затова казах, че когато искаш да направиш нещо, трябва да си упорит. Да дадеш всичко каквото можеш от себе си. И тогава донякъде ще си в състояние да промениш това, което ти е отредено.

- Като спомена леля Ванга, нека те питам - чувала съм, че и твоята баба е имала подобна дарба. Така ли е?
- Баба помагаше на хората, лекуваше от разни болести. Имаше случаи, когато леля Ванга изпращаше някого при нея. Те не се познаваха и никога не са се виждали, но тя им казваше къде живее моята баба и как да я намерят. Много пъти съм го чувал с ушите си. Присъствал съм на нейната работа, вкъщи имахме една голяма кухня и баба там приемаше посетителите си. Тя лекуваше от уплах, от червен вятър... Дори доктори пращаха пациенти при нея, защото медицината не можеше да лекува всичко. Това са необясними неща и досега не мога да си ги обясня, но съм бил свидетел как баба лееше куршум и говореше с хората. За съжаление, нямаше на кого да предаде дарбата си. Питали са ме защо аз не я наследя, обаче тя се предава на близък роднина, момиче до 12-13 години. Така ми казваше баба. А ние нямахме в рода такъв близък човек.

- Четох, че е правила заклинания. На теб правила ли ти е, например за успех?
- Заклинания за успех не, но ми е казвала да отида в някоя църква и какъв ритуал да направя там. 
Моята прапрабаба, която се е казвала Дача, е построила със свои средства църква в село Бистрица, горе в планината 
Казва се “Св. Иоан Кръстител”. Когато ходя в Благоевград, я отварям. Тя е много красива, в определен ден в нея правят събори. Баба Дача е била като баба Ванга, идвали са хора от цялата страна, познавала всичко, изпадала в транс. Полегне, заспива, после се събужда и казва на човека, който е дошъл при нея, каквото го интересува. Правила го на прага на църквата. Много преди 1900 г. казала: “Железни птици ще летят над нас”, а тогава още нямало самолети в България. Виждала далеч в бъдещето. За жалост, с времето нещата са забравени.

- Добре, ясно е, че нямаш ясновидска дарба от бабите си, но имаш музикална. Тя откъде е дошла при теб?
- В моя род няма музикант, аз съм първият, който се занимава с музика. Започнах много малък. Някога дядо ми ме заведе в музикална школа, бях още в детската градина. След това започнах да свиря на акордеон, пиано и китара. Като малък си спомням, че имахме много продукции, тогава така се наричаха концертите пред родителите. Всеки излиза, свири и пее. И досега си спомням първата си поява на сцената. Малко преди да изляза, забравих всичко и се отказах. (Смее се.) Сцената е магия и особено когато за пръв път стъпваш на нея, като погледнеш хората пред себе си, забравяш всичко. За нея трябва здрава психика, а едно малко дете все още не притежава такава.

- Професията ти те е срещала с много хора. Познаваш големи творци, кой от тях ти е оставил най-силно впечатление? 
- Да, познавам интересни личности от различни области - композитори, музиканти, певци... В музиката Тончо Русев е един от тези, които са достойни за подражание. 
Щастлив съм, че моя преподавателка в Консерваторията беше Ирина Чмихова. Тя е една от най-големите наши певици 
Толкова много ни даде, така хубаво ни учеше. С Етиен Леви често й ходим на гости. Неотдавна синът й Коля ми се обади и каза: “Майка ми иска пак да дойдете!”. (Смее се.)

- И накрая, моля те да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Първо ще им пожелая здраве, защото над 55 то е много необходимо. Да имат по-малко проблеми в живота си и да обичат българския фолклор. Те са нашата подкрепа, те са тези, които ни дават стимул да правим нашата музика и тя да се развива. И да очакват моя патриотичен албум! 

Валентина ИВАНОВА