Разказът на Георги от Сливен за случката с баба Тонка, двама полицаи, тел.112 и лекари от Спешното разтърси България!

Разтърсващият разказ на Георги Тенев се разпространява в социалната мрежа в последните часове и предизвиква лавина от коментари. Случката се развива в Сливен.

Ето какво пише автора:

Вчера вечер станах неволен участник в една случка, която имам силната нужда да споделя.

На път за вкъщи, на кръстовище на бул."Хаджи Димитър" забелязах възрастна жена с изпокъсани обувки. Тъкмо беше спряло да вали и улиците се бяха превърнали в пълноводни реки. Жената стоеше неподвижно на средата на пътното плътно и се оглеждаше неориентирано. Реших да спра и да я прекарам от другата страна. Не ми беше трудно да разбера, че жената имаше психически проблеми. Говореше напълно несвързано, а от оръфания и външен вид, придружен от силна миризма ми стана ясно, че не е била на закрито от доста време. Все пак разбрах, че името и е баба Тонка - на 71 години от село Гълъбинци, Ямбол. Дошла в града да се оплаче на полицията за нещо, но и тя самата не можа да обясни за какво. Разбрах, че превеждането на отсрещния тротоар няма да реши проблема и реших да позвъня на 112. Помолих жена ми да се прибере с детето и да ме чакат там - блокът ни се намира точно до кръстовището. Без да губя време набрах спешния телефон и обясних ситуацията на операторката.

Така, с баба Тонка започнахме да чакаме нашата родна полиция. Междувременно тя ми разказа как на автогарата имала торба с багаж, в която били документите и парите и. В ръцете си стискаше само една найлонова торбичка, пълна с пластмасови шишета и плодове. Минаха близо 30 минути на чакане. Нищо. Реших, че момчетата от полицията са тръгнали пеша от централата, за да не горят бензин, но по пътя единият е навехнал глезен и са се върнали......

Интересно е как в България такситата идват за 5 минути след поръчка, а всички институции се движат с друг график.. Сигурно таксиджиите ползват времеви тунели (другият път ще питам).

Звъннах отново на 112, да им напомня, че все още сме там - да не са решили, че сме си тръгнали..... От там ме увериха, че правят всичко по силите си, и най-вероятно колегите им са заети с друго " произшествие". Помислих си, че са прави. Възможно бе да има хора в спешна нужда от помощ. За това не спорих, а просто им благодарих и затворих. Тъкмо започнах да си избирам тротоарна плочка за сядане, когато по пътя се зададе патрулен автомобил на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - сиреч патрулка. Заобиколени от божествено сияние, те се движеха лежерно по пътя, като истински хищници на обход.... Махнах им няколко пъти, докато накрая забелязаха и свиха към нас.

- Сигнала ли? Къф сигнал? М'не, ние сме на патрул.

След като се спогледаха с поглед от типа "що все на мене", представителите на органите на реда с отвращение слязоха и се приближиха към старицата, която все така си стоеше подпряна до моста - където я оставих.

Разочаровах се малко, но все пак някой дойде, нали? Доволен бях, че тези юнаци ще помогнат на бабата. Е... поне така си мислех тогава.... Благодарих им, че се отзоваха и доволен си тръгнах.... 5 минути по-късно, жена ми, която бе гледала цялата сценка от терасата ме информира, че полицаите просто са си тръгнали. Те дойдоха, видяха ... и си тръгнаха. Не че нещо, ама имат важна работа по обикаляне със свалени прозорци.

Много се ядосах. Върнах се обратно, а жената продължаваше да говори несвързано. Разбрах само, че полицаите отишли за багажа и...... Беше вече 9 часа вечерта. Вън беше тъмно, а тя беше мокра, стоейки сама на моста!!!

Бесен, звъннах отново на 112. Представих се, а жената отсреща знаеше за моя сигнал и сякаш чакаше да се обадя. Сдържах се и обясних възпитано възмущението си. Все пак патрулката, която аз чаках, така и не дойде!!! Попитах какво да правя. Как да оставя тази възрастна жена сама в нощта? 

- Моля изчакайте да ви свържа с колегите. - хубава музика имат централите на 112. Слушах я близо 10 минути, в които явно се чудеха как да ме разкарат. - Ало, здравейте. Сега, нека Ви обясним за какво става въпрос. Днес към 16:00 часа е подаден сигнал за тази жена. Полицейски екип я е завел до автогарата, за да си хване автобуса към село Гълъбинци, но тя е отказала. Те са преценили, че тя е в добро физическо здраве и са я оставили.

- Но госпожо, тази жена не е адекватна! Какво нормално здраве?

- Ами опитали са се да се свържат със сина и, но не са успели, а няма къде да я заведат сега.

- Искате да ми кажете, че Вие отказвате да и помогнете и че оставяте нещата на мен? Защо от полицията не са я завели лично до Гълъбинци, или са нямали гориво?

- Ами трябва да питам колегите, но това мога да Ви кажа за сега.

- Благодря Ви, лека вечер.

Боже мили, до къде я докарахме??? В кой момент точно, обществото загуби човечността си толкова? Не е през османското робство, защото турците уважават и тачат възрастните хора... Как тези полицаи, които доброволно са избрали професията си, запалиха колата и си тръгнаха, оставяйки една 70 годишна жена сама в нощта? Зная, че държавата ни не е богата, но тук не става въпрос за пари, а за СЪВЕСТ! 

Отидох до спешното лично, докато жена ми гледаше бабата на моста. Обясних им случая и ги помолих за съдействие. Не знам дали защото медиците са по-интелигентни хора, или просто все още не са загубили човечността си, завеждащият лекар ме изслуша и реши да прати линейка при жената. Обеща ми да се консултират с лекар в психиатрично отделение. По чист късмет се оказа, че шофьорът на линейката има роднини в селото. Той звънна и разбра, че бабата наистина е от там, и че е болна. Те дойдоха с мен и прибраха бабата.

Не желая да правя повече коментари. Изводите оставям на вас.....