Разкритие: Белев и Порожанов кумували на африканската чума у нас
През 2017 г. „екологът” баламосал държавните институции да не приемат превантивните мерки, не били „природозащитни”
Смъртоносният брак на африканската чума с българското прасе е станал възможен със свидетелската благословия на „еколога” Тома Белев и бившия земеделски министър Румен Порожанов, показа разследване на „Труд”.
Навлизането на заразата можело да бъде ограничено и дори спряно, но натискът на „екологичните” организации и лично на Белев, бездействието на Порожанов, както и това на вицепремиера Томислав Дончев, довели до сегашната бедствена ситуация. Това съобщиха пред вестника депутати от Комисията по земеделие в Народното събрание.
На 14 септември 2017 г. комисията заседава, за да разгледа внесените от „Обединени патриоти” промени в Закона за лова и опазването на дивеча.
Основната корекция е в член 54. Идеята е той да се измени така, че за 1 г. да се дадат правомощия на тогавашния земеделски министър Румен Порожанов „да променя сроковете за ловуване, регулиращи числеността на дивечовите запаси”.
Целта е при риск от зараза, министърът да издава заповед за намаляване на популацията на дивите прасета, които са основен преносител на африканската чума, тогава настъпваща от Румъния към българската граница.
„В комисията се появи Тома Белев – от ГЕРБ го бяха поканили като експерт. Той започна да обяснява как тези мерки ще доведат до унищожаване на природата. Неясно защо пред колегите от ГЕРБ надделя неговото мнение и по-късно в пленарна зала това си пролича”, разказаха депутати, присъствали на заседанието.
Те добавиха, че сега Белев трябва да бъде попитан как точно е опазена природата, след като ще се избият стотици хиляди домашни и диви прасета.
От стенограмата на заседанието се вижда, че категорично в подкрепа на промените са от Обединени патриоти и БСП. Колегите им от ДПС също са „за”, но под условие, докато от „Воля” са твърдо против.
Като гости там са нелегитимният председател на Асоциацията на парковете в България Тома Белев и Николай Петков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) – и двете организации членуват в коалицията „За да остане природа в България”.
„Няма лимити и граници в самото определение, поради което Ви предлагаме да преосмислите дали има необходимост точно за нуждите на борбата с африканската чума по свинете да се прави тази промяна, и то в този вид, с тези формулировки”, казва Белев.
А Петков от БДЗП обяснява, че промяната можела да се отрази на лова на птиците и да застраши тяхната популация.
Аргументите „за” са на вносителите от „Обедини патриоти”.
„Това е проблем и ще унищожи не само дивите свине на територията на Република България, но и питомните и ще доведе до сериозна криза”, заявява Александър Сабанов от ОП. Той добавя, че според данните от Румъния огнищата на африканската чума се придвижват към река Дунав с 15-20 км на месец.
„Нека не правим грешки, както направихме с птиците. Птичият грип тази година през февруари (2017 – б.а.) си го направихме сами, защото нямаше превантивни дейности”, казва Сабанов.
Той припомня, че птичият грип е дошъл от Унгария чрез внос, като не са спазени санитарните изисквания и сега птицевъдите няма да могат да развиват бизнес.
Заместник-министърът на земеделието Атанас Добрев подкрепя идеята.
„Рано или късно според експертите тази чума ще стигне нашите граници.
В момента се събира генен материал от най-добрите ни стада, който ще се замрази, защото като дойде чумата на територията на България, не дай си Боже, това ще унищожи целия питомен бранш свиневъдство, който по изчисления е за над 2,5 млрд. лв.
Това означава, че България няма да има нито едно животно и не знаем кой после ще подпомага финансово бранша.”, предупреждава Добрев.
Депутатката от „Воля” Кръстина Таскова заявява, че е „против”.
„Трябва да направим извънредна комисия и да преценим точно кога и какви ще бъдат сроковете за този ловен сезон, ако толкова са застрашени свинете”, казва Таскова.
В крайна сметка Комисията по земеделие приема промените, но впоследствие в парламента те са отхвърлени – според депутати от комисията, причината е натискът на „зелените”.
„Преди 2 г. „еколозите” и някои членове на нашата комисия постъпиха безхаберно. Те не искаха да повярват, че само това е начинът да ограничим африканската чума. Така в зала този член отпадна”, заяви депутатът от БСП и член на комисията Йордан Младенов.
Той припомни, че през 2018 г., когато африканската чума вече е на границата, все пак поправката е била приета, но вече е било късно.
Младенов каза още, че въпреки рисковата ситуация Централният епизоотичен съвет, ръководен от вицепремиера Томислав Дончев не е провел заседание по проблема. Такова бе свикано едва миналия понеделник – 29 юли 2019.
А дори след одобряване на законовите корекции, тогавашният министър на земеделието Румен Порожанов не се е възползва от новите си правомощия да издаде заповед за ограничване на популацията на дивите прасета.
Това отново е заради натиск от „екологичните” организации, според които промяната ще позволи поголовно избиване на дивеча – нещо, което не е вярно.
Вместо това от МЗХГ правят ограда по границата с Румъния, която да спирала дивите прасета от северната ни съседка.
През 2018 г. за ролята на „зелените” обяснява и депутатът от ОП Александър Сабанов: „Този закон миналата година го предлагахме да влезе. Тогава под давление и разяснение на Тома Белев част от колегите от ГЕРБ се отказаха и не ни подкрепиха на първо четене”.
Вчера Сабанов бе категоричен, че са допуснати много грешки в превенцията срещу африканската чума.
А докато заразата се разпространява в цялата страна, „еколозите” вече критикуват държавата, че не е взела мерки. Сега прокуратурата е на ход – тя трябва да се поинтересува каква е ролята на „природозащитниците” за бедствието.
Депутатът от ОП Александър Сабанов: Допуснати са грешки
Много грешна беше мярката на Румен Порожанов по поречието на Дунав да се обособи 10-километрова буферна зона със забрана за отстрел на диви свине. Сега се вижда, че точно в този район заразата се разпространява най-много.
Логиката на Порожанов беше, че ако с лов се гонят прасетата и сред тях има заразени, те ще тръгнат по цялото поречие. Относно изградената ограда – аз съм от Силистра. Местните ловни дружинки са ми казвали, че по нея не са виждали следи от преминаване на прасета, така че вероятно е имало някакъв ефект, но недостатъчен.
Народният представител от БСП Йордан Младенов: Беше повлияно на МЗХГ
Законовите промени бяха одобрени с голямо закъснение през 2018 г. Беше изпуснато времето, когато можеше да има по-добра организация и координиация между МЗХГ и ловците.
Позицията на „еколозите” повлия на МЗХГ. „Зелените” си помислиха, че едва ли не искаме да избием целия дивеч. Оградата също не беше много ефективна, трябваше да има по-сериозни съоръжения и контрол.