Разузнавачът “Каракаш” - непознатият боец на тихия фронт (част 2)

За отбелязване е успехът на полк. Вандов и с агента Жан, с когото турските служби отново се провалят в опита си да го обвинят в шпионаж в полза на България. Жан беше представител на голяма съюзна държава на Турция, дипломат, интелигентен и прогресивен човек със симпатии към нашата социалистическа страна, която беше в икономически подем.

Жан симпатизираше и на СССР, беше видно, че е с леви убеждения. Срещали се официално. Вандов му възлага дребни и неангажиращи услуги. Една вечер, с чувал на главата, той е арестуван негласно от КРО и подложен на груб разпит. Опитали се да го вербуват за работа против Вандов и България. Упражнили натиск и го заплашили, че ще го обявят за персона нон грата. Поискали от него да им сътрудничи и да не казва, че е бил арестуван. Освободен от ареста, той отива същата нощ при посланика си и му разказва за ареста. На сутринта посетил и Вандов и му разказва за голямата злоба на полицаите срещу него и го съветва да напусне Турция с оглед на неговата сигурност. 

След докладване в Центъра в ход беше подготовката му за връщане в страната. Но нещата внезапно се обръщат. Посланикът на Жан информира външното си министерство, от там изпращат енергичен протест пред Турция и последва извинение за ареста на Жан. Така и нашият бива спасен. 

Периодът 1968-1970 г. бе време на значително подобряване на отношенията между България и Турция

През 1968 г. Тодор Живков беше на официално посещение в южната ни съседна държава. Правителството на Партията на справедливостта под председателството на Сюлейман Демирел, който по онова време бе и премиер, следваше курс на добри отношения между нашите две страни. От общо 550 депутати сенатори в турския парламент посолството ни имаше контакти с около 300 от тях. Около 240 турски парламентаристи бяха поканени за посещение у нас. Създадоха се добри приятелски отношения между наши и техни депутати, министри и общественици. 


Ген. Хр. Боев и съпругата му Йозефа Енгелберт от Австрия

Тогава нашият разузнавач решава да направи едно мероприятие, но без да го съгласува с Центъра, убеден, че то е полезно. Възлага на левия интелектуалец Абдуллах Нефис, но чрез посредник, въпреки че са били добри приятели, превода на две книги на Г. Димитров - "Единен фронт срещу фашизма" и "За младежта", книгите са отпечатани в издателство "СЕР" на Абдуллах през 1968 и 1970 г. Книгите веднага са конфискувани, но тъй като са предизвикали широк интерес, се продават под масата. 

Абдуллах е съден и осъден след тежко следствие в затвора за пет години 

След освобождаването му започнал да работи в голяма собствена книжарница в Анкара. Срещат се там, прегръщат се и се разбира, че пак се занимава и с издателска дейност. Вандов иска да договори нова среща в Истанбул с него. Отговорът му бил кратък. "Бате, не ме търси повече, защото в полицията жестоко бият". Разделили се като приятели. За тази своя инициатива полк. Вандов получава мъмрене, не след дълго е изпратен на курс за обучение в Москва за три години. В Турция той оставя много приятели видни дипломати, журналисти и издатели на книги. Саалим Шенгил, писател и издател, собственик на издателство и списание "ДОСТ", през 1971-1972 г. издава на турски език със съдействието на Д. Вандов "Антология на българската поезия", в която има стихове на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Павел Матев, Любомир Левчев, Г. Джагаров и др. 

Тази антология се посреща с голям интерес в Турция от прогресивната интелигенция 

и лявото движение. Незабравими вечери преживели Вандов и Саалим в новата му къщана брега на Босфора в Истанбул, където съпругата на приятеля му, поетесата Незихе Мерич, била чудесна домакиня. 

Донякъде издаването на тази антология помогнала на Вандов да получи за инициативата си само мъмрене, след което пък получава и похвали за нея. А когато съпругата на Вандов получава разрешение да живее в Истанбул, често семейно си ходят на гости с големия му приятел и депутат от Партията на справедливостта Мехмет Гьобекли, човек с европейски манталитет и весел характер, приятел на България.


Разговор на президента на Турция Джевдет Сунай с Д. Вандов. По средата е Исхан С. Чаалаянгил, министър на външните работи на Турция - Анкара, 1966 г.

По време на дейността си Вандов е арестуван няколко пъти от службите за сигурност на Турция, като последния път на 17 август 1977 г. е бил освободен по личното нареждане на президента Сюлейман Демирел! На следващия ден нелегално напуска завинаги Турция и е обявен за персона нон грата. Като отговор българското правителство веднага изгонва двама турски разузнавачи у нас. 

След Москва Вандов е отново на тихия фронт, във Франция 

В Париж, като пълномощен министър и аташе по печата, полк. Д. Вандов води активна борба за доказването на света, че при опита за атентат против папа Йоан Павел Втори няма "българска следа". Тогава ЦРУ и специалните служби на Италия се включиха в кампанията за оклеветяване на нашата социалистическа страна, като изфабрикуваха т. нар. "Българска следа". Турската МИТ също активно участваше в тази кампания, без никакви основания и факти. 

На 25 ноември 1982 г. в Рим беше арестуван Сергей Антонов, а заедно с него бяха обвинени и българските граждани Тодор Айвазов и Жельо Василев. 

България беше незаслужено поставена на подсъдимата скамейка 

и трябваше да се защити. През април 1983 г. Вандов привлича за съдействие за нашата кауза италианския журналист Луиджи Кавало от Фонтебло. След гостуване във вилата му, в откровен двучасов разговор, нашият разузнавач на база на факти успява да го убеди да напише книга за измислената "българска следа". Подпомага го с необходимите материали, подготвени от София, и само след три месеца излиза книгата "Папата, ислямът и ЦРУ". Ефектът върху общественото мнение на Европа беше голям, книгата се преведе бързо на няколко езика, като 200 екземпляра се предоставиха на Центъра. През май 1984 г. Вандов провежда няколко срещи със свой френски приятел, с когото се познава още от 1964 г., чието име е Кристиян Рулет - виден юрист, добър и честен комунист, приятел на България. К. Рулет със съдействието на Вандов написва книгата "Следата - Йоан Павел Втори-Антонов-Агджа" в обем от 320 страници същата година. Ефектът от нея е също голям, както и от втората му книга, издадена следващата 1985 г. във връзка с второто дело, свързано с въпросния атентат. Същата година, заедно с българския посланик във Франция Георги Йовков, се организира широка пресконференция с над 100 чужди журналисти и дипломати по повод опита за покушение над духовния глава на римокатолическия свят. 

Интересът от цяла Европа е неочаквано голям, поражда редица дебати, коментари и отзиви по истинността на това дело! 

Не след дълго на този скалъпен процес му се сложи край. Без съмнение усилията на българската резидентура във Франция, на Министерството на външните работи, на БТА, както и на други наши институции изиграха значителна роля за доказване на невинността на задържаните българи. Дори и папата, когато посети България, призна, че никога не е допускал, че християнска България може да има намеса в този атентат срещу него.

Първо бяха освободени обвинените лица, а след тях и Сергей Антонов, но затворът му взе здравето, без да е виновен! 

Едва ли има друга държава, която да предаде секретните списъци на собствените агентурни разузнавачи, както ние след 10 ноември 1989 г.,

на своите противници, сред които те са работили с риск за живота си. Такава стратегическа грешка и предателство може да се направи само от недорасли и политически късогледи политици, каквито се оказаха тези от СДС! Те трябваше да устоят на натиска отвън, защото България е една и съща тогава и сега и има своите национални интереси! Същата грешка направи Иван Костов преди 20 г., като премахна защитните съоръжения по границата, а сега отново правим гранична ограда за милиони.
 
Подобно е положението с разузнаването ни, то трябва да се създава отново, но при такава непостоянна държавна политика кой може да бъде сигурен за настоящето и бъдещето си? Нима така постъпиха другите бивши соцстрани с техните служби? 

През последните години полк. Димитър Вандов работи върху научно изследване "Съветско-турските отношения по времето на К. Ататюрк" и неговите завети. След завръщането си в България работи още няколко години като зам.-председател на КСНАА (Комитет за солидарност с народите на Азия и Африка), като взема участие в различни пресконференции и обсъждания от името на България. 
По думите на дипломата Д. Вандов, “нима е нормално след 10 ноември 1989 г. българските правителства да водят антибългарска, протурска и проамериканска политика, забравяйки за интересите на народа и държавата?”. 

Неговите изследвания отразяват миналото и настоящето, но ни сочат и верните насоки за бъдещето на държавата ни. Не трябва да подминаваме тревожни факти, като сме разрешили да има не една, а три протурски партии у нас сега. В други страни това е невъзможно! Трябва да се закрият тези партии, в противен случай в близко бъдеще краят на страната ще бъде катастрофален! 
За своята достойна разузнавателна дейност дипломатът и д-р по история Димитър ВАНДОВ е награден с орден "Червено знаме", с над 30 други ордени и медали, с лично оръжие и многократни благодарности. 

Инж. Емил ПАПАЗОВ, д-р по икономика