32-годишният Нури Хюсеин, който заедно с двете си деца загина при тежката катастрофа снощи в Айтос, 8 години е бил на гурбет в Холандия, за да осигури по-добро бъдеще на семейството си. Това разказаха близки на семейството, цитирани от "Флагман".

Нури родом е от руенското село Речица, а жена му Фатме – от Чукарка, общ. Айтос. Те се запознали преди повече от 10 години. Сключили брак, през 2012 г. им се родило първото дете – момченцето Джелал, а през 2016 г. – малката Айфер.


Първоначално семейството е живеело в Речица при родителите на Нури. Паралелно мъжът работел в Холандия, за да събере пари. Двамата с Фатме мечтаели да живеят в голяма къща в Айтос, където да отгледат децата си.

За да постигне целта, Нури е бил решен да остане в Холандия колкото е необходимо. През това време често се прибирал в България при семейството си, Фатме също ходила при него в Холандия. 

Преди около две години 32-годишният мъж се прибрал окончателно. Този път обаче не в с. Речица, а в Айтос, където четиримата свили семейното гнездо. Междувременно започнали да работят в бизнеса на бащата на Фатме – Сюлейман. П

Преди години мъжът е създал фирма за преработка на животински отпадъци – „Кейсинг къмпани“ ООД. Малко по-късно прехвърлил управлението на цеха, намиращ се в Айтос, на дъщеря си и зет си, които се справяли доста успешно. 

Новата къща на младото семейство се намира зад сградата на Горското стопанство в Айтос – на метри от мястото на трагедията, при която бащата и двете деца намериха смъртта си. Снощи четиримата били на гости при родителите на Фатме в село Чукарка и пътували за село Речица, за да може другите баба и дядо да видят децата и да им дадат подаръците по случай първия учебен ден. 

Днес с. Речица е в траур. Всички са в шок от трагичната кончина на трите жертви, каза кметът на селото Фатме Хасан.

„Нури беше много добро момче, кротък, грижовен баща и съпруг. Освен това беше много работлив, помагаше не само на семейството и близките си, но дори и на непознати. Човек с голямо сърце и душа. Преди година дари на Речица хладилен ковчег, от който имахме нужда. И дечицата бяха много възпитани и добри. Нямаме думи, с които да опишем мъката си. Цялото село скърби“, сподели в заключение Хасан.