Неочаквано вяло започна осмомартенският пазар на булки-калайджийки, които по традиция се събират в Града на липите на Тодоровден. До обяд в съботния ден на пръсти се брояха хубавите моми и женихите, дошли да се сватосат по стародавен обичай на самобитния етнос.
&bdquo;И ние сме като търговците на цветя, за празника вместо да сваляме, вдигаме мизата&quot;, пошегува стар калайджия с хайдушки мустак. За втора поредна година калайджите бяха приютени от собствениците на частния имот срещу старозагорската автогара. Преди 7-8 години той бе закупен от общината от частни инвеститори за МОЛ, но кризата сложи кръст на проекта, пише &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> &bdquo;За моята жена преди 30 години наистина броих 8 хил. лв, толкова струваше тогава една гарсониера, но сега ще дам за булки за моите момчета, колкото да не е без хич&quot;, казва 50-годишният Стоян Стоянов от свищовското сeло Горна Студена. Иначе от пръв поглед си личеше, че не е от бедните годежари &ndash; бе довел цялата челяд със запазен бус &bdquo;Ситроен&quot;. &bdquo;Отглеждаме и търгуваме с животни, аз съм майстор и на медни казани за варене на ракия&quot;, посочва опереният калайджия от какво печели фамилията. Той бе довел четиримата си сина и 14-годишната си дъщеря Костадинка. <br /> <br /> &bdquo;Не е гледай, че е нагласена, докато не навърши 18 години, няма да я дам на никого, ние не сме като другите роми&quot;, уверява Стоян. И признава, че е дошъл от другия край на България най-вече заради големият си син Васко, който вече бил на 28 години и крайно време е да се задоми. &bdquo;Дай, боже да си хареса някое момиче, ще им дам някой лев, колкото да си стъпят на краката&quot;, признава бащата без да уточни зестрата. <br /> <br /> Със стрък карамфил в бутониерата наперено се разхождаше из множеството 56-годишният Тодор Иванов от хасковското село Белица. <br /> &bdquo;Това значи, че съм сватовник, дошъл съм да огледам пазара преди да пристигне семейството на единия от синовете ми, ще търсим булка за внука&quot;, пояснява калайджията. И той като повечето си събратя твърди, че традицията постепенно замира. Броели най-много по 500-600 лв, колкото за адета и за помощ на младото семейство. &bdquo;Дори и тези, дето пристигат с &bdquo;Мерцедеси&quot;, са фукари, нека да брои пред мен някой 20 бона, както обичат да се хвалят, и ще им повярвам&quot;, пали се Тодор.<br /> <br /> В късния след обяд все пак заприиждаха по-заможните фамилии - със скъпарски коли, с набелени и начервени моми с кожени палта и колиета със златни пендари. &bdquo;И при нас, като при вас българите, пара при пара отива, чорбаджийска щерка си търси за мъж чорабджийски син&quot;, поясни мъдро бай Георги от старозагорското село Калояновец. Според вреле и кипели в пазара на булки -калайдджийки сгледата тепърва започваше. Очакваха да пристигне музика, а надвечер почти сигурно щяло да има и сватба. С традиционния кючек на младите върху купето на колата на младоженеца./БЛИЦ<br /> <br />