Пловдив, България
01 Авг. 2015, 15:46
10278 прочита
0 коментара
За да живееш дълго, трябва да си добър и честен човек. Да вярваш в Бога и да вършиш само добрини. Това е житейската философия на баба Минка Найденова. През май месец тя навърши 91 години и всяка вечер се моли на иконата на света Богородица да достигне стоте, за да се порадва на правнуци.
Живее в район „Западен”, а ниската пенсийка не стига за нищо. 60 лева дава за лекарства и затова много често хапва попарка от хляб и малко сиренце. Понякога си позволява да купи кисело мляко и евтини зеленчуци. Като диабетичка трябва да яде месо, ала няма пари. Тя е най-възрастният член на пенсионерския клуб „Отдих” , а приятелите там я тачат и канят на всички сбирки, съобщава "Марица".<br />
<br />
Баба Минка е родена в село Дебново, Троянско, през 1924 година, а животът бил изключително труден и изпълнен с много изпитания и мизерия. Не помни майка си, защото починала при следващо раждане. Баща не можел да изхранва четирите си деца и я дал на един мъж от Пловдив, който всяка година събирал сирачета по Димитровден и ги предлагал за слугинчета. През 1937 година Минка пристига в града на тепетата. Спомня си как на мястото на бившия Детмаг „Снежанка”срещу халите е имало хан, в който чорбаджиите идвали да оглеждат децата. <br />
<br />
„Пазариха ме за слугинче на едно бездетно семейство арменци, които имаха къща на Гроздовия пазар. Оказаха се много добри хора, обличаха ме, хранеха ме, внасяха ми пари в една книжка и искаха да ме осиновят, но баща ми не позволи. Живях при тях 10 години. Когато дойде 9 септември 1944 година, една сутрин се позвъни на вратата и леля Армине като отвори, какво да видим - дошли двама полицаи. Те ми забраниха да живея при арменците, защото били фашисти. А леля много помагаше на бедните и на сирачетата. Къде ще отиде, Минка е сираче, как ще се оправя сама, разплака се тя, като чу, че трябва да се разделим. Полицаите обаче бяха непреклонни. Отведоха ме в Градския комитет на партията на „Иван Вазов” и започнах работа в един стол. След месец ме уволниха, но едно момче вече ме беше харесало и се оженихме. Тогава започнах да ходя в предачната фабрика, а мъжът ми работеше на дараците. Но на 35 години останах вдовица с дете. Той загина при катастрофа, блъсна го един военен. Току-що бяхме започнали да строим къщата и след трагедията първият съдружник, с когото трябваше да строим, се отказа. Въпреки това продължих, направих къщата и изплатих заема, който бях взела. Много мизерия съм изтърпяла. Ходех да обличам умрели хора, за да изкарам една чинийка манджа за сина ми и да ми дадат някоя дрешка. И въшки са ме яли, тогава годините бяха трудни”, спомня си баба Минка. <br />
<br />
Според нея най-важното в едно семейство е разбирателството. „И мъжът, и жената трябва да правят компромиси. С моя съпруг изкарах късмет, беше много добър, не пиеше и не пушеше, но млад си отиде”, казва с треперещ глас старицата и бърши с ръка отронилите се сълзи. Тя споделя, че синът и снахата живеят на втория етаж във фамилната къща, а двамата внуци са в чужбина. Големият от 15 години е в Ню Йорк, а малкият трето лято е в Англия. „И двамата не са семейни, моля се Господ да ми даде още някоя годинка живот, за да се порадвам и на правнуци”, признава баба Минка. <br />
<br />
Тя съветва младите хора да бъдат упорити, да преследват целите си докрай, да работят честно и да вършат само добрини. /БЛИЦ<br />
<br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Региони
Шофьор на камион се разсея за минутка под Аспаруховия мост и стана голяма беля
28 Март 2024, 22:14
Региони
Млад джигит лети с над 220 км/ч. по пловдивски булевард, а после... ВИДЕО
28 Март 2024, 22:08
0 Коментара: