"За мен няма нужда да е герой, остава в сърцето ми като най-всеотдайния и скъп приятел, който няма да забравя", казва през сълзи Ник Тодоров - най-добрият приятел на Пламен от училище. Но признава, че България може би има нужда от нови герои. Макар Пламен никога да не би се съгласил да го величаят като Ян Палах. Приятелите му се убедени и в друго - по-добре е, че Пламен изгоря докрай, пише в. “Стандарт”.
&quot;Ако беше оцелял, нямаше да продължи напред. Да живее на гърба на друг. Сам щеше да сложи край на мъките си&quot;, убедени са близките му. Но не спират да се съмняват, че има нещо гнило в историята със самозапалването му на 20 февруари. <br /> <br /> &quot;Имаше идея няколко души да отидат пред общината в 9,30 ч. Трябваше да запалят чучело в знак на протест срещу работата на кмета и местната власт. Защо обаче Пламен е отишъл сам, и то още в 7,30 ч, когато не е имало срещу кого да протестира? Защо решава да се запали, когато този акт няма да бъде видян и разбран от никого - за всички ни е загадка&quot;, признават близките му. <br /> <br /> Ник Тодоров настоява разследващите да им покажат записите от камерите. &quot;Вярно, че беше много импулсивен, винаги искаше да бъде различен, но едва ли е отишъл на стълбите на общината, за да намери смъртта си там&quot;, смята Ник. На същото мнение е и друга негова приятелка - Албена. Щом й звъннали да й кажат, че Пламен се е запалил, тя скочила: &quot;Абсурд!&quot;, и веднага навъртяла номера му. Разбира се, нямало кой да вдигне. &quot;Толкова обичаше живота, толкова отворен и любопитен беше за всичко... Не, не е искал да умре!&quot;, смята Албена. <br /> <br /> Според нея отражение за това е фотографията му. Снимките му могат да се видят във фотофорум със заглавие &quot;Pacolon&quot; - &quot;Стената и балоните&quot;, &quot;Голямото четене&quot;, &quot;Дядо Мраз и седемте корнишончета&quot;. Пламен е редил самостоятелни изложби в клубовете &quot;На тъмно&quot; и &quot;Лавандула&quot;. Освен зад обектива, бил силен и в римите. Посвещавал на приятелите си епиграми, обичал да се шегува със себе си. С Ник, с когото се запознали преди 23 г. на чина в Техникума по икономика във Варна, обичали да скитат из планините и да ходят на риба. <br /> <br /> Трябвало да посрещат 2013 г. на фара в Шабла - където новата година идва най-рано в родината. Пламен обаче решил да отиде в София на гости. &quot;Той не е човек за една компания&quot;, казва Ник и изброява поне дузина градове, в които е имал приятели. Но любимото му място била Морската градина. &quot;Не го свърташе на едно място, беше като шило&quot;, казва още Ник.<br /> <br /> &quot;Ако стоим на пейка, скача изведнъж и започва да обира фасове и хартийки, за да ги хвърли в най-близкото кошче&quot;, допълва Албена. Затова и свинщината във Варна много започнала да го изнервя в последните години. Ядосвал се заради дупките, страдал заради многото просяци. Като майстор по топлоизолация намирал повече обекти за работа в Добрич. Казвал, че там си личи по-грижовната ръка на местната власт. <br /> <br /> Приятелите на Пламен с охота разказват какъв е бил. Баща му, потънал в скръб, обаче засега упорито се пази от камерите. За майка му пък се знае, че е починала преди година-две. А любима жена нямал - влагал цялата си енергия в протестите. /БЛИЦ <br /> <br />