Драго Вълков е съвременен каубой и е от малкото хора в България, който практикуват уестърн езда. Няма как да остане незабелязан, облечен с тесни дънки, ботуши, кожена шапка и колан с тока.

От пети клас Драго е фен на моторите, дълги години е бил и член на известен моторен клуб. Увлича се по уестърн филмите и индианската култура от дете. Когато за пръв път посещава конна база, е на 15 години. Там обаче ездата е строго профилирана като спорт и се отдалечава от неговите романтични представи. А при уестърн ездата животното се управлява повече с краката, което дава свобода и за ездача, и за коня, пише "Марица". 

Започва да я учи от книги и форуми, докато един ден среща Алекс Пенев, който я практикувал 10 години в Щатите. Двамата се сприятеляват и Драго става негов чирак. По този начин се усъвършенства и един ден сбъдва желанието си да има своя собствена база с 12 коня - по пътя за село Царацово. Преподава индивидуално, предимно на деца, но строго избира учениците си, понеже не всеки притежава необходимия потенциал.



За Драго е важна връзката между коня и човека. Никога не е ударил животното по време на тренировка. Твърди, че трябва да "влезеш" в главата на коня, да подходиш психологически и мислейки като него, да разбереш как трябва да действаш. Много треньори, които не знаят как да подходят, стигат до насилие над животното. А ако удариш кон, губиш доверието му завинаги. Трябва да му обясниш без думи, че ти си над него в йерархията, за да се получат естествени взаимоотношения.

Усилената работа и тренировките поглъщат цялото време на Драго. Затова в един момент решава да продаде шест от конете си и спира да дава уроци. След това напуска моторния клуб и отделя повече време на семейството си.



Сега той сам си строи ранчо в полите на Родопите, близо до Пловдив. В него отглежда 6 коня, 7 кучета, телета, котки.

Всичките му коне са преминали стотици часове тренировки. Нарича ги свои деца. „Най-проклет“ и главен е конят Илчи, кръстен на любимото животно на Винету от романа на Карл Май. Шарен и красив, Илчи е син на баща Пейнхорс и майка Апалуза. След дълги подготовки той става първият кон в България със сертификат по приложна уестърн езда. У нас този вид езда не е популярен. По-фин е от класическата спортна. Командите и упражненията са различни. Според Драго, когато превърнеш ездата в спорт, конят остава на заден план. В името на състезанията се забравя какво чувства конят, а това причинява стрес и на ездача, и животното.
През 2010 година Драго решава да направи първото си типи, нещо като индианска шатра. За начина, по който да го изработи, се допитва във форум по горско оцеляване. Там среща хора, които са членове на Българското Индианско общество - „Орловия кръг“. Заради сходните им интереси той се присъединява към тях.



„Орловият кръг“ изследва историята и културата на северноамериканските индианци, в него членуват около 30 души. За да се присъединиш към него, не е задължително да си "червенокож", важен е начинът ти на мислене. Някои от тях дори са осиновени от американски индианци. От организацията правят лагери в горите и остават там по цял месец. Пеят автентични шамански песни, изучават езиците на племената, изнасят лекции. Сами изработват дрехите си, като те трябва да са отпреди 1900 година. Къпят се в реките, готвят традиционни индиански ястия на огън, обработват кожи по стари методи, създават тъпани и флейти.

Драго изработва типитата на Обществото и много от одеждите. От дядо си е наследил дарбата да шие. Прави ръкоделия, чапси (б.а. ресните по дрехите), колани. Сам е измайсторил ласо от кожата на едно от телетата си.

Едно преживяване никога няма да забрави. При един от лагерите на „Орловия кръг“ във Витоша решава да се разхожда с коня си само по бельо. Встрани от стръмната пътека имало над метър коприва. Той не държал повода, а животното било още младо и не достатъчно обучено. Двамата падат в копривата, като жребчето затиснало крака за ездача си и той не можел да ходи цяла седмица. С големи усилия се върнал в лагера, ожулен и контузен. После спал цял ден от предозирането с коприва.

Със съпругата му са живото доказателство, че противоположностите се привличат. Тя е красива гримьорка, която обича градския живот. Убедил я е само веднъж да се качи на кон и след това не е пожелала втори път. За сметка на това между тях има голямо разбирателство и са заедно 16 години. Дъщеричката им може да се похвали с наистина вълшебно детство. Когато е с баща си язди, а при майка си се гримира. За неин кон подготвят един от синовете на Илчи.

Дали Драго Вълков е повече индианец или каубой, не може да се определи. Ала уестърн ездата и конете му не са само професия или хоби, а начин на живот. Съветва всеки човек поне веднъж да се качи на кон, за да почувства свободата.