Хиляди пъти се изпотих, докато спра автобуса, буквално видях смъртта в очите". Това призна шофьорът Дончо Славов след неочаквания сблъсък с лек автомобил на пътя и щастливата развръзка, пише "Стандарт".
Както всеки божи ден в събота той изпълнявал сутрешния курс на &quot;Автобусни превози&quot; - Павел баня от Казанлък за курортното градче. Возел двайсетина души, повечето жени, рехабилитаторки и лекарки в оздравителния комплекс и балнеолечебниците. Тежкият инцидент станал между 7,30 и 8 ч на подбалканския път, малко преди разклона за Долно Сахране.&nbsp;<br /> <br /> &quot;Видях, че срещу мене идва някаква лека кола, която сви изведнъж в моето платно, инстинктивно завъртях волана и успях да отбия в банкета&quot;, припомня си като насън Дончо. Тази негова реакция на практика избегнала челния удар между автобуса и врязалия се в него &quot;Фиат Браво&quot; с бургаска регистрация и почти сигурния фатален изход. <br /> <br /> &quot;Аз се движех с 60 км, той не беше с по-малко от 100 км/ч, при челен удар колата щеше буквално да влезе под рейса и да стане на пихтия&quot;, описва евентуалните последици шофьорът. И при страничния удар вляво обаче фиатът нанася сериозни поражения на автобуса - скъсали се маркучите на съединителя и спирачките, ламарините пък се врязали в двете леви гуми. &quot;Педалите на съединителя и на спирачките се вдигнаха и отказаха,&nbsp;воланът и той не мърдаше&nbsp;заради блокираните гуми и на практика рейса беше неуправляем&quot;, припомня си с ужас няколкото минути на свръхнапрежение Дончо. <br /> <br /> Жените в рейса са разпищели и това още повече го травмирало. Около 200-300 м рейсът се движел като шейна по улей, докато запазилият самообладание шофьор малко по малко успее с ръчната спирачка да изпусне въздуха и да спре встрани от пътя. &quot;Бях вир-вода, като спрях!&quot;, признава Дончо. И добавя, че това е най-тежката катастрофа в над 30-годишния му стаж зад волана. Той не е суеверен, но по настояване на близките отишъл при гадателка да му лее куршум, за да изкара насъбрания страх и стрес от преживяното.<br /> <br /> Дончо Славов е завършил някогашния техникум, сега професионална гимназия по механизация на селското стопанство, в Мъглиж. Като професионален шофьор сяда зад волана на товарен КРАЗ в далечната 1980 г. След 5-6 г. взема категория и за автобусен шофьор и оттогава&nbsp;повече от 25 г. вози пътници.<br /> <br /> &quot;Най-важното е да проумееш, че отговаряш за живота им и да не си позволяваш никакви компромиси&quot;, посочва своето верую на професионален водач Дончо. 54-годишният мъж признава, че никога и по никакъв повод не си е позволявал да изпие дори чаша бира и след това да шофира. Има само 1-2 наказания от пътна полиция и то за административни нарушения, които зависят на практика от началството - изтекъл срок на винетката, да речем. &quot;Щом се кача в рейса и зърна в огледалото насядалите зад себе си хора, които разчитат на мен да се приберат живи и здрави, забравям всичко&quot;, казва Дончо, доказал го на практика и при тежкия инцидент на пътя. <br />