9-годишното момче от Благоевград страда от детска церебрална парализа и има нужда от нова количка. Нека всеки, който ми е превел някаква сума, да знае, че съм я дал за добро. Това казва бай Асен Канджев от село Церово.
&ldquo;Не очаквах, че едно отрязано дърво може да стане повод за толкова хубави емоции. Доволен съм, че ще помогна за купуването на инвалидна количка на малкия Деян&rdquo;, каза бай Асен.<br /> <br /> Историята започва преди 2 години, когато дядо Асен отрязал изсъхнал дъб в нивата си. Не е допускал, че за да отрежеш дърво дори и от собствения си имот, трябва да имаш куп документи.<br /> <br /> След като отрязал дъба, го натоварил на магарето си. На път за селото го спрели двама горски и го набедили, че е бракониер. Получил едно наказателно постановление за глоба от 100 лв., защото е отсякъл дърво без разрешение.<br /> <br /> Той продал магарето си, за да плати санкцията. &bdquo;Не искам да съм длъжник на държавата. Гледам да си чистя всички сметки навреме&rdquo;, казва той.<br /> <br /> След това обаче получил второ наказателно постановление, че нямал разрешително за превоз на дървото. Тогава се ядосал и пуснал жалба в съда да му отмени наказанието. Делото още не е приключило. Преди дни бе отложено заради заболяване на магистрат.<br /> <br /> Междувременно горските служители са наказани, защото са съставили неправомерно актовете.<br /> <br /> Много хора се трогнаха от случая с продаденото магаре и решиха да помогнат на бай Асен Канджев. Първо той получил 150 евро от наш емигрант, за да си купи ново магаре. Други пък откриха банкова сметка на негово име и в нея за по-малко от месец бяха събрани 3910 лв.<br /> <br /> &ldquo;Нямам нужда от тези пари. Те са дарени за нещо добро и аз искам също да ги даря за добро дело. Така хората ще знаят къде са отишли парите им. Нито са много и тях ще стана богат и ще живея охолно, нито са малко, за да ги оставя ей така. Затова реших да ги даря на някой, който има повече нужда от мен. Аз съм добре, здрав съм, боря живота. Той ме удари, аз му отвърна и така. Не се предавам&rdquo;, каза още дядо Асен. <br /> <br /> &bdquo;Аз цял живот съм живял скромно. Всичко съм изкарал с честен труд, с двете си ръце. 1 лв. да взема, искам да знам, че съм го изработил. Тези пари са ми сладки, а не да чакам наготово&rdquo;, скромно обяснява житейската си философия пенсионерът инвалид. Останал с един<br /> крак преди 42 г. след катастрофа с мотор. Оттогава е с протеза, но е свикнал с нея, доволен е, че държавата покрива стойността ѝ, както и ремонтите.<br /> <br /> На месец получава 150 лв. пенсия и още 50 лв. вдовишки заради починалата му съпруга. Много хора са предлагали на дядо Асен да му подарят и магаре, но той отказва. &bdquo;Оставих само тези 150 евро и ще си купя ремарке, за да мога да хода с мотофрезата до нивата. Друго не ми трябва&rdquo;, казва още мъжът./БЛИЦ <br /> &nbsp;